На 7 декември отбелязахме 142 години от рождението на писателя

На 7 декември отбелязахме 142 години от рождението на писателя Георги Райчев. Ще кажете - не е кръгла годишнина. Но единствено към кръгли дати ли би трябвало да си спомняме за бележитите наши създатели на писменото слово? Роден в село Землен, Старозагорско (някога Топрак Хисар), в фамилията на будния и любознателен дълготраен кмет и кръчмар Михаил Райчев, създател на читалище в селото. Малкият Георги получава начално обучение в родното си село, след това учи гимназия в Стара Загора, само че не приключва. От седемнадесетгодишен работи като малък служител в канцеларии и от този момент стартира и да печата в провинциални списания. Първата му обява е баснята " Волове и теле ". Като юноша сътрудничи на в. " Справедливост ", сп. " Труд ", сп. " Развитие ". Първият му отпечатан роман е " Спътници " в списанието на Антон Страшимиров " Наш живот " през 1907 година под псевдонима Г. М. Орлин. През юли 1908 година отпътува за София, където се сближава с Лилиев, Йовков, Дебелянов. През 1911 година взе участие дружно с Димчо Дебелянов в студентска екскурзия до Истанбул и Атина. По време на войните е мобилизиран като елементарен боец. След Първата международна война е библиотекар в Министерството на финансите и в Народното събрание, работи като коректор, публицист, контрольор по читалищата в Министерството на просветата. През 1923-1924 година е командирован в Мюнхен, Германия. Сътрудничи и на списанията " Наблюдател ", " Звено ", " Демократически обзор ", " Българска мисъл ", " Златорог ", " Съвременник ", в хумористичните седмичници " Оса ", " Смях ", " Шантеклер " и други Разностранен създател, създател на пиеси, повести, поеми, поеми в прозаичност, разкази, романи, стихотворения, в това число и доста хумористични произведения. Повестта „ Мъничък свят “ е един от върховете в креативното му развиване и дружно със селските му разкази и повести разкрива гения на зрял публицист хуманист. Името му е обвързвано със следвоенните модернистични трендове в българската литература. Любимо четиво на генерации българи са и неговите разкази и приказки за деца.