На 7 август Наполеон и 26 негови спътника се качват

На 7 август Наполеон и 26 негови спътника се качват на HMS Northumberland – по този начин стартира дългото им пътешестване на юг към остров Света Елена. Доста повече хора желаят да отидат с него, само че британците се опасяват да не би да се сътвори наполеоновска колония на острова и по тази причина лимитират броя им.

Едва на 14 октомври черните вулканични скали на Света Елена се виждат. Три дни по-късно той слиза с останалите в Джеймстаун, главното населено място на острова. Лонгууд Хаус, резиденцията, заделена за него, не е подготвена и по тази причина Наполеон прекарва седем седмици в Брайърс – бунгало покрай Джеймстаун, което е резиденцията на Уилям Балкомб, чиновник на Източноиндийската компания. Докато е там, той основава картинно другарство с 14-годишната щерка на Балкомб, Бетси.

На 10 декември 1815 година той най-сетне се реалокира в Лонгууд – къщата, която макар митингите му, ще бъде негов дом до края на неговия живота.

Животът на Наполеон на Света Елена се управлява от голям брой ограничаващи разпореждания, всички наложени от неговия надзирател, сър Хъдсън Лоу. Наполеон няма достъп до вестници, има комендантски час, наблюдаван е от самото начало и е строго охранявани като 125 души са ситуирани към Лонгууд денем и 72 през нощта. Той в действителност е под домакински арест.

Лоу постоянно се възприема като проектант на тези разпореждания, само че в действителност той просто извършва съответни указания, изпратени му от Лондон. Наполеон е избягал от остров и преди – по тази причина британците още веднъж са внимателни.

Лоу е изпратен да свърши работа и той следва инструкциите си до последната писмен знак. По време на първите си няколко години на Света Елена, Наполеон прави постоянни разходки и прекарва огромна част от времето си, припомняйки и диктувайки своите записки на своите спътници. Но с течение на времето, а месеците елементарно се трансформират в години, самотата и скуката стартират да вземат своето. Наполеон става все по-летаргичен и депресивен, прекарвайки дълги часове седнал самичък или лежащ на леглото си.

Към 1820 година стана ясно, че той е тежко болен. Страда от коремни болки, гадене, тресчица, запек и диария; венците, устните и ноктите му са безцветни. Известно време самият той счита, че е токсичен, само че по-късно взема решение, че е същият рак, който убива татко му. Но към момента има време за финален удар по британците и по-специално – по Лоу.

Диктувайки последната си воля и завет през април 1821 година, той прибавя: „ Смъртта ми е преждевременна. Убит съм от британския олигопол и техния наемен палач. “ Въпреки че някои теоретици на конспирацията одобряват тези думи безусловно, Наполеон евентуално загатва, че отводът на управляващите да се съгласят с настояванията му да бъде изместен от нездравия Лонгууд, форсира неговата гибел. На 4 май той губи съзнание; на идващия ден, заобиколен от спътниците си, почива.

В наследството си Наполеон желае останките му да бъдат оставени „ на крайбрежията на Сена, заобиколени от френския народ, който толкоз обичам “. Но по това време има дребен късмет възобновената монархия на Бурбоните или пък английските управляващи да разрешат основаването на място, което елементарно може да се трансформира в светилище на техния остарял зложелател в Париж. Наполеон ще бъде заровен на Света Елена.

Цялото население, става известно, гледа по какъв начин 12 английски гренадири носят покрития с кадифе ковчег на Наполеон за погребението в спокойната котловина Гераниум. Там, облечен в обичаната си униформа на полковник от Конните гренадири на Императорската армия, тялото на Наполеон е положено да почива. Дори тогава би трябвало да се организира още една, последна борба – поради една фамилия.

Французите желаят просто да се изпише на гробницата „ Наполеон “, името му като император. Но британците, които не желаят да дават на империята му някакво възприятие за легитимност, упорстват за цялостното му име – Наполеон Бонапарт. Нито едната, нито другата страна няма да отстъпи и в последна сметка тленните остатъци на най-известния човек в Европа ще прекарат близо 20 години в немаркиран гроб.

***

Лекарите, които участват на аутопсията му, сигурно не мислят по този начин. Според тях, Наполеон е умрял от рак на стомаха, само че слуховете, че може да е бил жертва на нещо по-зловещо, съществуват в продължение на години – още от 1818 година, когато Бари О’Миара, хирургът на Кралския флот, който е лекар на Наполеон, загатва, че сър Лоу един път го е помолил да редуцира живота на Наполеон. Британските власти гледат с негодувание на твърденията на О’Миара и ги отхвърлят, само че концепцията, че Наполеон може да е погубен, остава.

В последна сметка, през 60-те години, разбор на кичур от коса на Наполеон потвърждава, че той е имал високи равнища на арсен в тялото си, което кара някои да настояват, че е бил токсичен, евентуално от английското държавно управление. Но други, макар че са съгласни, че арсен може да е умъртвил Наполеон, настояват, че е по-вероятно това да е инцидентно.