На основание на Ньойския мирен договор Сърбия окупира Западните покрайнини
На 6 ноември 1920 година войските на Сърбия, без да дочакат интернационалната комисия да дефинира тъкмо желаната от Кралство на Сърби, Хървати и Словенци военно-стратегическа граница с България, окупират Царибродско, Босилеградско, Струмишко, елементи от Трънско и Кулско, територии станали известни като „ Западни околности ".
По-голямата част от тези територии (1545 кв. км.) през днешния ден влиза в състава на Сърбия и тя точно е известна като „ Западни околности ", а по-малката (1028 кв.км. - Струмишко) - в Република Македония. От 64 509 души население по това време 54 758 са българи, 8 637 - власи, 549 - роми и единствено 127 - сърби. Това население живее в два града, три пазарни средища и 118 села. В откъснатите територии има 115 учебни заведения, 6 прогимназии и една гимназия, в които преподават 269 учители и учат 7 892 възпитаници. В Западните околности има 45 български църкви с 42 свещеници. Първоначалното съображение на великите сили по това време е че е нужна времнна буферна демитализирана зона за отбрана от бъдеща военна експанзия от българска страна.
След като сърбите окупират тези територии, те закриват една българска гимназия, 6 прогимназии, 45 църкви. Една трета от поробеното българско население е насила да откри леговище в свободните лимити на България.
От тогава насам в дните към Архангеловден локалното население отбелязва деня на окупацията. Неин знак става черната кърпа. Черните забрадки в символ на народен печал, са носени и до през днешния ден от българките в Западните околности, а прокараната граница е наречена от локалните българи Черната граница.
Източник: Уикипедия
По-голямата част от тези територии (1545 кв. км.) през днешния ден влиза в състава на Сърбия и тя точно е известна като „ Западни околности ", а по-малката (1028 кв.км. - Струмишко) - в Република Македония. От 64 509 души население по това време 54 758 са българи, 8 637 - власи, 549 - роми и единствено 127 - сърби. Това население живее в два града, три пазарни средища и 118 села. В откъснатите територии има 115 учебни заведения, 6 прогимназии и една гимназия, в които преподават 269 учители и учат 7 892 възпитаници. В Западните околности има 45 български църкви с 42 свещеници. Първоначалното съображение на великите сили по това време е че е нужна времнна буферна демитализирана зона за отбрана от бъдеща военна експанзия от българска страна.
След като сърбите окупират тези територии, те закриват една българска гимназия, 6 прогимназии, 45 църкви. Една трета от поробеното българско население е насила да откри леговище в свободните лимити на България.
От тогава насам в дните към Архангеловден локалното население отбелязва деня на окупацията. Неин знак става черната кърпа. Черните забрадки в символ на народен печал, са носени и до през днешния ден от българките в Западните околности, а прокараната граница е наречена от локалните българи Черната граница.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ