На 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите

...
На 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите
Коментари Харесай

Светъл празник: Преображение Господне е!

На 6 август Българската православна черква отбелязва един от най-светлите си празници – Преображение Господне. Началото на празника е в първите епохи на християнството и е обвързвано с едно от най-важните евангелски събития – явяването на Иисус Христос в небесна популярност пред трима от най-близките си възпитаници.

Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и премеждия – съгласно тях това било несъвместимо с величието и славата му. Но той им приказвал постоянно за страданията, които го чакат, за гибелта и Възкресението си.

За да укрепи вярата на учениците си, Иисус Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната си небесна популярност. Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и почнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител изцяло видоизменен. Лицето му светело като слънце, а облеклата му блестели като светлина.

В един миг ярък облак осенил всички и от него се разнесъл всесилен глас: " Този е моят любим наследник, в който е моето снизхождение. Него слушайте. " При тези слова Свише апостолите в мощен боязън паднали ничком на земята.

Когато славата Господня се скрила от тях, Господ се доближил към учениците си и споделил: " Станете, не бойте се! " Това чудодейно събитие трябвало да защищити апостолите от отчаяние и подозрение при типа на Христовите премеждия, да укрепи вярата им в неговата Божествена природа.

За всички вярващи християни и до през днешния ден Преображение Господне е обвързвано с смяна и с нова вяра. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година.

На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специфичен Тропар (молитвено песнопение) със старославянското наименование " Начатки овощей ", а в Българската православна черква – " Освещаване на гроздето ". Защото в случай че в северните православни земи при започване на август има единствено ябълки, то в българските по-южни земи към този момент е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне.

В дребните градове и села на България към момента са живи колоритните национални традиции, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и артикули. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока античност женитбите се правели през септември, с цел да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен интервал.

Според националните вярвания, на този ден се отваря небето и в случай че някой види това, се сбъдва всичко, което си назова. Днес по остаряла традиция се освещава и благославя ново грозде, както и разнообразни плодове.

Според националните показа Преображение бележи пределното време на прехода към есента. Слънцето се обръща с тил към лятото и с лице към зимата. Денят понижава, змиите и гущерите се скриват по дупките си, лястовиците стартират да се събират за своето странствуване на юг.

В някои родопски села съществува вярата, че Господ „ прибрязнува ” (пуска бразда) от небето – знак, че може да стартира сеитбата на есенните култури. Казват, че в нощта против празника в небето се отваря „ божата врата ”. На нея се явява самичък Господ и извършва стремежи.

Това поверие съществува и до през днешния ден. Отнася се на първо място за различен граничен миг в природата, отбелязван на Богоявление (Йордановден, 6 януари). Но вярата за ярко преображение и смяна държи будни хората и против Преображение.

На доста места у нас майките карали децата си да гледат нощното небе, с цел да не пропуснат мига и да се помолят за здраве и благосъстояние. Учели по-младите, че това е време за равносметка и вътрешно видоизменение – преди да се смени сезонът и природата да поеме към зимното мъртвило.

Днес имен ден честват Сотир, Спас, както и всички, чието име е обвързвано с името на Иисус Христос – Христин(а), Християн(а), Христо и така нататък, както и всички имена, отразяващи славата Господна, като Сияна (Божествено сияние), Светлин и Светла.

Празникът е обвързван и с 6 най-строги забрани:

1. Забранена е кърската и домакинската работа

На Преображение Господне, сходно на доста други църковни празници, са неразрешени кърската и домакинската работа, като само е позволено на домакинята да подготви празничната софра за именниците на Преображение. 

2. Не се яде месо

На празника не е позволено приготвянето и поднасянето на трапезата на ястия с месо или млечни артикули, защото от 6 август стартират строги пости, по-строги от които са единствено Великденските пости.

Място на масата обаче има рибата приготвена по разнообразни способи. Консумацията на риба и рибни артикули е от основно значение за празника, защото на 6 август обичайно се похапва риба.

3. Не се яде грозде, преди да е благословено

На празника не се пропуща да се хапне грозде. Но единствено откакто преди този момент е благословено от духовник.

Тази традиция е останала от незапомнени времена, от времето, когато за първи път се вкусвало грозде през годината точно на Преображение Господне.

В Светата литургия на православните храмове се прибавя особено молитвено песнопение, наречено освещаване на гроздето, обвързвано точно с тази традиция.

Първото грозде се благословяло с молитва и се прекадявало от свещеника в църквата, преди да се вкуси. Консумацията за първи път се позволява след Преображенската работа. 

4. Не се вкусват къпини

Преди литургията на Преображение Господне в някои елементи от страната е неразрешено да се вкусват и къпини, сходно на гроздето. С тях се прави същия обред и едвам след него се пробват за първи път. 

Тази възбрана е обвързвана с поверието, че Господ е основал лозата и нейните плодове, давайки парченце от своята благословия посредством тях, а Дяволът – къпините, с цел да подмами хората.

Ето за какво националната традиция не разрешава да се ядат къпини, преди да е узряло гроздето – т.е. преди Преображение. А на празника наложително би трябвало да се опита първо от плода на Бога – гроздето, и по-късно се позволява и потреблението на къпини.

5. Не се шие

На Преображение Господне е строго неразрешено освен да се шие, само че и да се пипат игли и конци. 

6. Не се плува

На празника е неразрешено да се плува в открити езера и други водни басейни, защото се смята, че лятото отстъпва пред зимата и е време хората да се стягат за нея, а не да се къпят в студените води на езера, реки и така нататък
  
  
  
  
Източник: lupa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР