Светъл празник: Преображение Господне е!
На 6 август Българската православна черква отбелязва един от най-светлите си празници – Преображение Господне. Началото на празника е в първите епохи на християнството и е обвързвано с едно от най-важните евангелски събития – явяването на Иисус Христос в небесна популярност пред трима от най-близките си възпитаници.
Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и премеждия – съгласно тях това било несъвместимо с величието и славата му. Но той им приказвал постоянно за страданията, които го чакат, за гибелта и Възкресението си.
За да укрепи вярата на учениците си, Иисус Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната си небесна популярност. Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и почнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител изцяло видоизменен. Лицето му светело като слънце, а облеклата му блестели като светлина.
В един миг ярък облак осенил всички и от него се разнесъл всесилен глас: " Този е моят любим наследник, в който е моето снизхождение. Него слушайте. " При тези слова Свише апостолите в мощен боязън паднали ничком на земята.
Когато славата Господня се скрила от тях, Господ се доближил към учениците си и споделил: " Станете, не бойте се! " Това чудодейно събитие трябвало да защищити апостолите от отчаяние и подозрение при типа на Христовите премеждия, да укрепи вярата им в неговата Божествена природа.
За всички вярващи християни и до през днешния ден Преображение Господне е обвързвано с смяна и с нова вяра. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година.
На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специфичен Тропар (молитвено песнопение) със старославянското наименование " Начатки овощей ", а в Българската православна черква – " Освещаване на гроздето ". Защото в случай че в северните православни земи при започване на август има единствено ябълки, то в българските по-южни земи към този момент е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне.
В дребните градове и села на България към момента са живи колоритните национални традиции, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и артикули. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока античност женитбите се правели през септември, с цел да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен интервал.
Според националните вярвания, на този ден се отваря небето и в случай че някой види това, се сбъдва всичко, което си назова. Днес по остаряла традиция се освещава и благославя ново грозде, както и разнообразни плодове.
Според националните показа Преображение бележи пределното време на прехода към есента. Слънцето се обръща с тил към лятото и с лице към зимата. Денят понижава, змиите и гущерите се скриват по дупките си, лястовиците стартират да се събират за своето странствуване на юг.
В някои родопски села съществува вярата, че Господ „ прибрязнува ” (пуска бразда) от небето – знак, че може да стартира сеитбата на есенните култури. Казват, че в нощта против празника в небето се отваря „ божата врата ”. На нея се явява самичък Господ и извършва стремежи.
Това поверие съществува и до през днешния ден. Отнася се на първо място за различен граничен миг в природата, отбелязван на Богоявление (Йордановден, 6 януари). Но вярата за ярко преображение и смяна държи будни хората и против Преображение.
На доста места у нас майките карали децата си да гледат нощното небе, с цел да не пропуснат мига и да се помолят за здраве и благосъстояние. Учели по-младите, че това е време за равносметка и вътрешно видоизменение – преди да се смени сезонът и природата да поеме към зимното мъртвило.
Днес имен ден честват Сотир, Спас, както и всички, чието име е обвързвано с името на Иисус Христос – Христин(а), Християн(а), Христо и така нататък, както и всички имена, отразяващи славата Господна, като Сияна (Божествено сияние), Светлин и Светла.
Празникът е обвързван и с 6 най-строги забрани:
1. Забранена е кърската и домакинската работа
На Преображение Господне, сходно на доста други църковни празници, са неразрешени кърската и домакинската работа, като само е позволено на домакинята да подготви празничната софра за именниците на Преображение.
2. Не се яде месо
На празника не е позволено приготвянето и поднасянето на трапезата на ястия с месо или млечни артикули, защото от 6 август стартират строги пости, по-строги от които са единствено Великденските пости.
Място на масата обаче има рибата приготвена по разнообразни способи. Консумацията на риба и рибни артикули е от основно значение за празника, защото на 6 август обичайно се похапва риба.
3. Не се яде грозде, преди да е благословено
На празника не се пропуща да се хапне грозде. Но единствено откакто преди този момент е благословено от духовник.
Тази традиция е останала от незапомнени времена, от времето, когато за първи път се вкусвало грозде през годината точно на Преображение Господне.
В Светата литургия на православните храмове се прибавя особено молитвено песнопение, наречено освещаване на гроздето, обвързвано точно с тази традиция.
Първото грозде се благословяло с молитва и се прекадявало от свещеника в църквата, преди да се вкуси. Консумацията за първи път се позволява след Преображенската работа.
4. Не се вкусват къпини
Преди литургията на Преображение Господне в някои елементи от страната е неразрешено да се вкусват и къпини, сходно на гроздето. С тях се прави същия обред и едвам след него се пробват за първи път.
Тази възбрана е обвързвана с поверието, че Господ е основал лозата и нейните плодове, давайки парченце от своята благословия посредством тях, а Дяволът – къпините, с цел да подмами хората.
Ето за какво националната традиция не разрешава да се ядат къпини, преди да е узряло гроздето – т.е. преди Преображение. А на празника наложително би трябвало да се опита първо от плода на Бога – гроздето, и по-късно се позволява и потреблението на къпини.
5. Не се шие
На Преображение Господне е строго неразрешено освен да се шие, само че и да се пипат игли и конци.
6. Не се плува
На празника е неразрешено да се плува в открити езера и други водни басейни, защото се смята, че лятото отстъпва пред зимата и е време хората да се стягат за нея, а не да се къпят в студените води на езера, реки и така нататък
Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и премеждия – съгласно тях това било несъвместимо с величието и славата му. Но той им приказвал постоянно за страданията, които го чакат, за гибелта и Възкресението си.
За да укрепи вярата на учениците си, Иисус Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната си небесна популярност. Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и почнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител изцяло видоизменен. Лицето му светело като слънце, а облеклата му блестели като светлина.
В един миг ярък облак осенил всички и от него се разнесъл всесилен глас: " Този е моят любим наследник, в който е моето снизхождение. Него слушайте. " При тези слова Свише апостолите в мощен боязън паднали ничком на земята.
Когато славата Господня се скрила от тях, Господ се доближил към учениците си и споделил: " Станете, не бойте се! " Това чудодейно събитие трябвало да защищити апостолите от отчаяние и подозрение при типа на Христовите премеждия, да укрепи вярата им в неговата Божествена природа.
За всички вярващи християни и до през днешния ден Преображение Господне е обвързвано с смяна и с нова вяра. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година.
На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специфичен Тропар (молитвено песнопение) със старославянското наименование " Начатки овощей ", а в Българската православна черква – " Освещаване на гроздето ". Защото в случай че в северните православни земи при започване на август има единствено ябълки, то в българските по-южни земи към този момент е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне.
В дребните градове и села на България към момента са живи колоритните национални традиции, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и артикули. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока античност женитбите се правели през септември, с цел да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен интервал.
Според националните вярвания, на този ден се отваря небето и в случай че някой види това, се сбъдва всичко, което си назова. Днес по остаряла традиция се освещава и благославя ново грозде, както и разнообразни плодове.
Според националните показа Преображение бележи пределното време на прехода към есента. Слънцето се обръща с тил към лятото и с лице към зимата. Денят понижава, змиите и гущерите се скриват по дупките си, лястовиците стартират да се събират за своето странствуване на юг.
В някои родопски села съществува вярата, че Господ „ прибрязнува ” (пуска бразда) от небето – знак, че може да стартира сеитбата на есенните култури. Казват, че в нощта против празника в небето се отваря „ божата врата ”. На нея се явява самичък Господ и извършва стремежи.
Това поверие съществува и до през днешния ден. Отнася се на първо място за различен граничен миг в природата, отбелязван на Богоявление (Йордановден, 6 януари). Но вярата за ярко преображение и смяна държи будни хората и против Преображение.
На доста места у нас майките карали децата си да гледат нощното небе, с цел да не пропуснат мига и да се помолят за здраве и благосъстояние. Учели по-младите, че това е време за равносметка и вътрешно видоизменение – преди да се смени сезонът и природата да поеме към зимното мъртвило.
Днес имен ден честват Сотир, Спас, както и всички, чието име е обвързвано с името на Иисус Христос – Христин(а), Християн(а), Христо и така нататък, както и всички имена, отразяващи славата Господна, като Сияна (Божествено сияние), Светлин и Светла.
Празникът е обвързван и с 6 най-строги забрани:
1. Забранена е кърската и домакинската работа
На Преображение Господне, сходно на доста други църковни празници, са неразрешени кърската и домакинската работа, като само е позволено на домакинята да подготви празничната софра за именниците на Преображение.
2. Не се яде месо
На празника не е позволено приготвянето и поднасянето на трапезата на ястия с месо или млечни артикули, защото от 6 август стартират строги пости, по-строги от които са единствено Великденските пости.
Място на масата обаче има рибата приготвена по разнообразни способи. Консумацията на риба и рибни артикули е от основно значение за празника, защото на 6 август обичайно се похапва риба.
3. Не се яде грозде, преди да е благословено
На празника не се пропуща да се хапне грозде. Но единствено откакто преди този момент е благословено от духовник.
Тази традиция е останала от незапомнени времена, от времето, когато за първи път се вкусвало грозде през годината точно на Преображение Господне.
В Светата литургия на православните храмове се прибавя особено молитвено песнопение, наречено освещаване на гроздето, обвързвано точно с тази традиция.
Първото грозде се благословяло с молитва и се прекадявало от свещеника в църквата, преди да се вкуси. Консумацията за първи път се позволява след Преображенската работа.
4. Не се вкусват къпини
Преди литургията на Преображение Господне в някои елементи от страната е неразрешено да се вкусват и къпини, сходно на гроздето. С тях се прави същия обред и едвам след него се пробват за първи път.
Тази възбрана е обвързвана с поверието, че Господ е основал лозата и нейните плодове, давайки парченце от своята благословия посредством тях, а Дяволът – къпините, с цел да подмами хората.
Ето за какво националната традиция не разрешава да се ядат къпини, преди да е узряло гроздето – т.е. преди Преображение. А на празника наложително би трябвало да се опита първо от плода на Бога – гроздето, и по-късно се позволява и потреблението на къпини.
5. Не се шие
На Преображение Господне е строго неразрешено освен да се шие, само че и да се пипат игли и конци.
6. Не се плува
На празника е неразрешено да се плува в открити езера и други водни басейни, защото се смята, че лятото отстъпва пред зимата и е време хората да се стягат за нея, а не да се къпят в студените води на езера, реки и така нататък
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ