На 6 август 1945 г. военно въздушните сили на САЩ

На 6 август 1945 година военно въздушните сили на Съединени американски щати детонират уранова атомна бомба с името „ Little Boy “ над Хирошима. Три дни по-късно е детонирана и плутониевата атомна бомба с името „ Fat Man “ над Нагазаки. Дадените жертви съгласно стастистиката са към 200 000 цивилни и военни и в двата града.

След използването на това ново оръжие, Япония няма различен избор, с изключение на да се съобщи. Детониране на атомно оръжие има и след Втората Световна война, само че чисто за демонстриране на силата. Северна Корея продължава и до през днешния ден да употребява този тип оръжие и постоянно прави демонстрации.

Когато стартира Тихоокеанската война, американската войска не е подозирала каква опозиция ще срещне. Последните сражения са тъкмо толкоз жестоки, колкото са и борбите в Сталинград. В столицата на Филипините – Манила, борбите се водят по разпоредбите на партизанската война и умират към 100 000 цивилни. В борбата за Иво Джима – дребен вулканичен остров с 12.8 квадратни километра повърхност, допускащ на Военновъздушни сили на Съединени американски щати да вършат полети до Токио без никакви усложнения – обстановката не е по-лека.

Макар и Япония да губи това парче земя, американската войска заплаща сурова цена. Американските бойци стартират нашествието на 1 февруари и съумяват да победят на 26 март. Резултатът идва със сериозна цена – 6800 убити и повече от 20 000 ранени. Важна детайлност е, че съдружниците там превъзхожда неведнъж своя съперник и все пак търпят жестоки загуби. Битката за Окинава също не е изключително лека. Нито един японец не е склонен да се съобщи и борбите се водят до последния човек. Следващата стъпка е стълкновение на японска територия.

Имайки поради ранните сражения, от ден на ден американски бойци стартират да изпитват подозрения, че в Япония ще бъдат добре посрещнати. Сраженията за всеки сантиметър земя се заплащат с цената на доста животи. С невисок морал и много подозрения, че акцията ще завърши за 9 месеца, както главнокомандващите са очаквали, множеството бойци не желали да стъпят на японска земя.

Каква е алтернативата на стартирането на атомната бомба? Съединени американски щати са разполагали с проект за деяние, при положение, че атомното оръжие не бъде готово. Така наречената интервенция „ Downfall “ е била готова от дълго време. Разделена на две по-малки интервенции – „ Olympic “ и „ Coronet “, задачата на военните маневри е изисквала цялостното завземане на Япония. Едната интервенция стартира в южната част през ноември. За задачата са призовани два самолетоносача, 24 бойни кораба, 400 круизъра и конвой към тях.

Днес американската флота има разполагаем 271 бойни кораба. 14-та войска, подкрепяна от морските пехотинци би трябвало да акустира на брега и да стартира военни дейности. 5-та, 7-ма и 13-та ескадрила ще доставят толкоз нужното въздушно прикритие, до момента в който 12-та ескадрила ще бомбардира страната. Втората интервенция би трябвало да стартира през март 1946 година Количеството хора в нея е тъкмо колкото всички американски, канадски и английски сили, които вършат десанта в Нормандия. Тяхната задача е да концентрират цялото си бойно снаряжение на различен плаж и да се придвижат към столицата.

Япония също не е чакала с отворени порти съперника. Тяхната интервенция носи името Кетсуго и има за цел да употребява последното и най-сигурно оръжие в борбата против американския флот – камикадзета. Повече от 5000 водача, дружно със самолетите, били подготвени да жертват живота си в името на родината и да причинят оптимални вреди на съперника. Целта им е била всички кораби, пренасящи боен личен състав до брега. Според изчисленията, тази маневра може да коства живота на една 3-та от човешкия капитал на Съединени американски щати. Към самолетите, Япония прибавя и 400 подводници и 2000 лодки за морските камикадзета. Ако това не е задоволително, проектите им за човешки подводни мини ще довършат остатъка.

Човешките мини са водолази, които ще плуват до американските кораби и там ще се детонират. Имайки поради, че нито един човек не може да бъде засечен под вода, резултатите са можели да бъдат пагубни. Онези, които стигнат до брега, би трябвало да се изправят против войска от 1 милион души. В упованието на първите американски офанзиви, Япония хвърля всичко, което има, в това число дами и деца. Те упражняват интензивно за отблъскването на врага. Макар и оръжието да не стига, множеството са въоръжени с лъкове, мечове, остарели бойни мускети и на практика всичко, което може да аргументи щета. Щетите за двете страни са стремглави. Според разнообразни калкулации може да варират сред милиони за едната и другата страна.

Всичко зависи от отдадеността на японците. Любопитен факт е, че преди нашествието са създадени повече от 500 000 пурпурни сърца, които ще се дават на отличилите се на фронта. Около 80 години по-късно и след всички военни дейности, които Съединени американски щати организира, медалите още не са раздедени. Тук идва и по-големият проблем. Ако Япония не се предава след първите две атомни бомби, проектите на Съединени американски щати са да употребява от 7 до 20 и да продължи производството. Генералните цели най-малко в самото начало на нашествието били да се ударят плажовете на Япония. По същите по-късно ще вървят и американски бойци, затова е противоречиво да се разясняват човешките загуби. Друго изключително естествено главоболие ще бъде радиацията за морския живот. Статистически видяно, макар големите жертви в двата японски града, това може би е по-доброто решение на нашествието, вместо пряк спор.

Заглавна фотография: By United States Department of Energy – Trinity and Beyond: The Atomic Bomb Movie, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=63457849