На 5 октомври 1986 г. издание The Sunday Times представя

На 5 октомври 1986 година издание The Sunday Times показва историята и разкритията на Мордечай Вануну. Само към седмица по-късно той ще има рожден ден – роден е на 13 октомври 1954 година в Маракеш, Мароко. През 1963 година неговото семейство имигрира в Израел. Като всеки различен гражданин на страната, той също минава през 3-годишната военна работа и се уволнява с чин сержант.

Вануну кандидатства в университета Рамат Авив и за жал не съумява да вземе изпитите, като се прибира вкъщи. През 1976 година е нает от компанията KMG – компания за нуклеарни опити и проучвания. В началото на своята работа, Мордечай е върнат назад в университета, с цел да премине бърз курс по физика, химия, математика и британски език. Неговият пост през 1977 година е в постройка 2, която има цели 6 подземни равнища. Задачата на учените в тази постройка е да извличат плутоний от изразходвано нуклеарно гориво и по-късно да основават разнообразни съставни елементи за нуклеарно оръжие.

Little Boy е една от първите атомни бомби на Съединени американски щати

Повечето чиновници, както и самият Вануну, разполагат със свободен достъп до цялата постройка, само че несъмнено, равнище 5 е лимитирано. Ученият има достъп до равнище 5 за краткотрайно предопределение за планове обвързани с литий. През 1985 година ще напусне тази работа, само че преди да си тръгне, взима камера и към 40 минути обикаля, правейки към 57 цветни фотоси на всички равнища от 2-ро до 5-то. На 5-то равнище съумява да фотографира ръкавици с плутониеви дискове и разнообразни снаряди. На един от неговите фрагменти може да се види и модел на атомна бомба.

На 27 октомври, без никой да знае за неговата фотографска задача, служителят е изместен на доста по-лека работа. Точно това е неговата причина да напусне. Една година по-късно взема решение да даде цялата информация за всичко, което се случва в Сграда 2, както и копия на всички фотоси от една година по-рано. За своите дейности и разкрития, Вануну е наказан на 18 години затвор, като 10 от тях ще бъдат прекарани в безспорна изолираност.

Златният въпрос на тази забавна сага е: кой знае за нуклеарната стратегия на Израел? На първо място това са французите, които от дълго време знаят за упоритостите на Израел. Именно те оказват помощ за основаването на по този начин наречения Димона реактор, както и за постройка номер 2. Съединени американски щати подозират за сходни маневри и считат, че всичко е почнало още през 1962 година Няколко разследващи полета на U-2 ще потвърдят градежа на Димона. Не би трябвало да забравяме, че Франция е страна, която обича да създава и предлага нуклеарни реактори за научни цели. Именно те продават подобен на Саддам Хюсеин.

До през днешния ден френският професор, който го създава, споделя, че ще са нужни повече от 500 години, с цел да може да даде на Ирак материали за нуклеарно оръжие, само че това е друга тематика. През 1968 година Едуард Телър е уверен, че Израел разполага с няколко атомни бомби и незабавно осведоми Централно разузнавателно управление на САЩ. Според разследващото ръководство, Израел разполага с повече от 100 кг обогатен уран, който е бил извлечен от разнообразни нуклеарни стратегии. Основен снабдител е компанията Nuclear Materials and Equpment Corporation в Аполо, Пенсилвания. Неин притежател е Залман Шапиро. Задачата му е да рекрутира американски учени и да помогне на Израел в своята научна стратегия, както и да реши редица проблеми.

Националната организация по сигурност в Съединени американски щати оповестява, че Военновъздушни сили на Израел са почнали да упражняват характерни бомбени заходи, нужни точно за доставянето на нуклеарна бойна глава, което няма логичност, в случай че армията не разполага с такава. През 1968 година Израел скрито съумява да закупи към 200 тона чист уран от Западна Германия. Продажбата е утвърдена от Европейската организация по атомна сила с догатката, че същият материал отива в италианска компания. Веднъж откакто се озове в Израел, Мосад незабавно го конфискува.

Дори и след установяването на истинския притежател, няма какво да се направи и казусът е потулен цели 10 години. Жителите на страната схващат някъде през 70-те години на предишния век. На 22 септември 1979 година американски спътник ВЕЛА съумява да засече необичайно блещукане в Южния Атлантически океан. Става ясно, че Израел е детонирал нуклеарна бомба с доста дребен заряд. За целия останал свят, това събитие е тайнственост и дълго време се пази в загадка. Самата Димона може да обогати и извлече до 6-7 кг военен плутоний на година.

Първата атомна бомба на Съединени американски щати разполага с към 6.2 кг плутоний. С подобряването на системите и платформите за работа, количеството плутоний на година става до сериозните 40 кг. Това значи, че една бомба може да има силата на 150 мегават/тона. Към това в листата се прибавят и други детайли като литий-6, употребен за термоядрени оръжия. По това време Съединени американски щати още не подозира какъв брой напреднала е нуклеарната стратегия. С представянето на фотосите, Вануну демонстрира, че неговата страна е освен фактор в нуклеарните сили на света, само че и напредва с невероятна скорост.

Има и една детайлност, разкритията на техника не оказват помощ изключително за прекратяването на програмата, а за нейното в допълнение развиване. Причината е, че към този момент е късно да има каквито и да било дейности за преустановяване и второ, Израел декларира, че по този метод ще бъде предпазен от всевъзможни врагове. За тази страна, нуклеарното оръжие е нужда. Странно е по какъв начин една страна, която може да се счита за извънредно потърпевша, на практика има потребността от сходно оръжие, с което да причинят повече жертвите даже от Холокоста. Тук не би трябвало да забравяме и другите мнения по тематиката по отношение на толерантността на страната и обстоятелството, че точно тя би трябвало да е труженик за мир.

 Вместо това откриваме една от най-хубавите разследващи организации, съпроводена с войска и редица фронтови триумфи. Въпреки разкритията, Мордечай Вануну не прави услуга на света, а дава мотив единствено за стягане на ограниченията и затваряне на всички притоци за информация. В последните години няма информация дали Израел е траял или подобрил своята система, само че съдейки от предишното, най-вероятно през днешния ден са съумели да основат задоволително положителни технологии в тази посока. Вануну лежи в пандиза, с цел да изтърпи своето наказване, което обаче по никакъв метод не може да наруши или да изложи на риск националната сигурност на страната.

Разкритието на такава стратегия дава единствено още мотиви на Иран, Ирак и вероятно Либия да стартират да работят в тази посока. Като в това отношение точно Иран може да се счита за евентуален претендент, който също да развива или има нуклеарно оръжие. Вануну има вяра до последно, че разкрива информация, която може да има стойност и да разреши на страната да почисти името си, а не да се трансформира в агресор, който нарушава всички човешки права. Единственият с такива се оказва точно той. През 2004 година той е освободен, само че има възбрана да приказва с чужденци и да напуща Израел.

В един миг ще изиска леговище от Норвегия и от Швеция – двете страни отхвърлят такова. Родната му страна Мароко също отхвърля да го одобри. Следващата, която се отхвърля от неговото наличие е Ирландия. През 2006 година Amnesty International ще изиска от Microsoft информация за електронната поща на Вануну, с цел да ревизира дали той комуникира с публицисти от други. Искането съумява да стигне до съда, преди да може да бъде тествано от страната.

През 2015 година техникът ще изиска да се съберат към 10 хиляди $ под формата на санкция за връзка с израелски вестник. Същият вестник ще пусне материал, в който ще се твърди, че е предоставена информация на Хамас за производството на нуклеарно оръжие още от пандиза. През същата година получава публична възбрана за напускането на страната и има опит за обновяване на неговата присъда. Сагата продължава още веднъж със възбрана за напускането на страната, не му е разрешено да пътува. На 2 юни 2018 година Израел продължава да го счита за риск за националната сигурност.

След 14 години в изолираност и фактът, че е изкарал повече от 18 в затвор, управляващите не му разрешават да напусне страната, както и да комуникира с чужденци. От 1987 година до този миг, Вануну е номиниран постоянно за Нобеловата премия за мир. Печели и редица други, само че в случай че го попитате дали си заслужава цялото това премеждие, той е безапелационен, че е работил в името на правдата, а тя постоянно коства половин живот, а може би и повече.