На 4 април 1866 г. след близо година от опита

На 4 април 1866 година след близо година от опита за убийството на Ейбрахам Линкълн, съветският цар Александър II също заобикаля опит за нападение. Американският конгрес ще изпрати нота, в която съжалява за опита за покушението против сегашния император на Русия. На въпросният конгрес по гледище на президента Андрю Джонсън, би трябвало да се изпрати специфичен делегат – асистентът на флотата Густавус Фокс.

Неговата задача е персонално да съобщи тази резолюция на Александър II. В началото на август една група от американски бойни кораби, водена от USS Miantonomoh ще пусне котва в балтийското пристанище на Кронстадт, където с 21 празнични салюта ще се приветстват новодошлите, а американският байрак ще бъде повдигнат паралелно до съветския.

В идващият месец има церемонии, вечери, разходки, фойарверки и всевъзможни други фестивали. Празнува се едно извънредно другарство, което в никакъв случай не е било тъкмо официално. Великият император на изтока ще посрещне най-великата република от запада. Фокс няма да стопира да прави похвали по адрес на империята и нейния държател, Александър въпреки това ще изяснява, че ще употребява всичките си старания и благоприятни условия, с цел да укрепи връзката си с американците. Тази любовна история може да накара мнозина да се замислят какво се обърка с над век по-късно.

Руската империя ще бъде една от най-верните и доста американци ще показват позитивно отношение към нея, освен това на фона на доста други европейски народи. Американците я виждат като доста по-добър и благонадежден съдружник даже от Англия и Франция.

Дипломатическите връзки са сложени на картата от 1809 година благодарение на Джеймс Мадисън. Той назначава Джон Куинси Адамс за първи външен министър – нещо като дипломат – в Русия. През 1832 година Русия ще стане първата нация, с която Съединени американски щати ще стартира да търгува. Американците даже ще подпомогат империята по време на Кримската война от 1853-1856 година и ще бъдат против Англия и Франция, както и Османската империя. Тези връзки слагат началото на една свещена и магнетична връзка, като че ли приказваме за двама любовници, които са подготвени на всичко, с цел да запазят връзките си.

Администрацията на Франклин Пиърс също ще продължи да ухажва императора. Всички опити на останалите страни да скапват тази връзка, бързо се пресичат. Идеята сред всички е да слагат едно ново начало и да се сътвори една мощна връзка. Съединени американски щати изпраща на Русия въглища, памук, боеприпаси и други военни материали. Американски доктори и доброволци ще заминат в Русия, с цел да бъдат доброволци по време на въпросния спор. Именно тогава съветският външен министър принц Александър Горчаков ще заяви и каква е мотивацията на американците:

„ Те ще тръгнат след всичко, което има задоволително пари в себе си. Те имат кораби, имат хора и са подготвени да одобряват всяко едно предизвикателство. Всяка една блокираща флота ще намерения два пъти, преди да стартира да стреля против звездите и алените линии. “

Подозренията на британци и французи се оказват верни, никой не е подготвен да се бори против американската флота, която по това време минава умерено с всички колета и ги доставя непосредствено на царската войска. Руската загуба не се отразява по никакъв метод през 1856 година и има голяма признателност за изпратените помощи и всички извършени борби от самите американски доброволци.

Изборите от 1860 година ще слагат за първи път и връзките сред руснаци и американци в риск. Новите административни погледи на Русия, на практика даже не са приключени и постоянно се подлагат на критика. Линкълн разказва руснаците като хора, които се преструват, че обичат свободата. Уилям Сюърд ще съобщи, че съветският абсолютизъм изиграва доста сериозна роля в някои от речите на сената и това не може да се пренебрегва.

Стоецкл, който към този момент е съумял да стане министър в новия парламент, бърза да отбрани руснаците и назовава своя президент слаб, недодялан, нерешителен и стеснен от своя огромен опит като управител. Знанията в една среда не би трябвало въобще да се прибавят във външната политика. Мнозина от сътрудниците на рецензия ще настояват, че той продължава да е най-босия във външните връзки на този парламент, само че за сметка на това приказва най-вече.

Анализите на съветските министри демонстрират, че силата е в ръцете на Линкълн, само че Стоецкл към този момент се намира във Вашингтон и през 1850 година се дами за американката Елиса Хауърд. След това ще следи напрежението сред изтока и запада. Той има вяра, че носи голяма отговорност и счита, че точно севера предизвика юга и скоростта на този спор ще обезличи цяла Америка. Негов отговор по отношение на тематиката е, че северът няма да може да съществува без юга.

Първите черти на неприязън стартират да се виждат през април 1861 година и трагично да изкривяват външната политика и динамичността сред Русия и Съединени американски щати. Руснаците към момента хранят топли усеща към американската народна власт, до момента в който американците се въздържат от съветския максимализъм, антипатията и отношението към някои от водещите сили в Европа. Точно тези стържещи усеща ще накарат американците да се пернат от тази концепция. Колективната памет още не е не запомнила помощта в Крим, нито са забравени и 22-та милиона съветски серфа, получени на 3 март 1861 година

Помощите на американците съумяват да оказват помощ за стабилизирането на съветската земеделска стопанска система, както и да разрешат изхранването на големия брой руснаци. До този миг самият Стоецкл, който както към този момент се досещате, е руснак, продължава да твърди и изисква от своите съветски господари в Санкт Петербург, че връзката би трябвало да остане и е в голям интерес на Руската империя. За да се затвърди това, Русия даже отхвърля да заема страна в проблемите на Съединени американски щати, които няма по какъв начин да бъдат решени от външна мощ, това е техен вътрешен спор.

Докато Европа поддържа Линкълн и приема обстоятелството, че робството би трябвало да бъде отстранено, съветският барон също е склонен, само че пък написа един от най-странните документи, в който споделя, че това ще е една нова преграда сред севера и юга, които постоянно ще се надяват на помощите от Русия.

Отговорът от Санкт Петербург е заглъхнал. Цар Александър II не съумява да отговори на време и по-късно ще застане зад концепцията на своите министри. Отговорът му е:

„ Аз направих повече за своите съветски прислужници, като им предоставих земя и персонална независимост, за разлика от американците, които освободиха негрите посредством прокламациите на Линкълн. Вярвам, че ще пристигна време, в което доста хора ще слагат под въпрос американската равноправност на  негрите от 1863 година “

Линкълн изпраща своя най-хубав пратеник – Касиус Марселъс Клей. Той е бил асистент в акцията на президента и в този момент би трябвало да замине за Русия. Други двама са изпратени в Лондон и Париж. Клей би трябвало да изиграе своята роля и да затвърди топлите връзки сред Русия и Съединени американски щати. Трябва да охлади пристрастеностите на руснаците да се намесват в гражданската война и да не си врат носа в разнообразни политически игри.

Проблемите за американския делегат в Русия ще стартират през цялото време. Той ще съобщи, че годишната му заплата от 12 500 $ или 328 хиляди $ в днешни пари, не е задоволителна за неговите потребности. Желаната сума е от 17 500 $. След шест месеца в корабоплаване, той най-сетне идва в Санкт Петербург. Не е ясно какво тъкмо е правил, само че през идната година ще бъде върнат назад в Съединени американски щати и ще бъде военачалник, до момента в който на негово място ще бъде изпратен Симон Камерън.

Той също ще се опита да избяга от поста, забавя пътуването си и най-сетне е претрупан на мощ на кораба. По пътя ще спре в Лондон и ще се срещне с Хенри Адамс, който незабавно ще му изпълни главата с истории, че най-вероятно ще се изгуби вечно в съветската степ. Точно като Клей, Камерън незабавно ще стартира да мисли за своето бързо връщане в Съединени американски щати. Желанията са попарени, само че през 1862 година идват изборите и дружно със жена си се прибира в Съединени американски щати, като по-късно напуща поста като министър в Русия.

Клей ще реши, че военния живот не е за него и би трябвало да се върне назад в Народното събрание. Имало прекалено много генерали на бойното поле и той нямало да се бори. Линкълн ще осъзнае, че този човек въобще не става за военачалник, той е толкоз скучен, че още не е несъмнено за какво бойците не са го простреляли, затова ще има достойнството да се върне назад в Русия, заемайки предходния си пост. По време на своето второ странствуване, неговата роля е доста по-адекватна.

Докато той е там, Англия и Франция вършат всеки опит, с цел да оказват помощ на Конфедерацията да се трансформира в самостоятелна страна. Двете страни виждат голям капацитет в разделянето на Съединени американски щати и той идва с доста стопански позитиви, само че въпреки това, това не е толкоз лесна задача. Хери Мерсиер – френския министър в Съединени американски щати ще стартира да притегля съветския и английския министър в играта на медиаторството. Плановете им се провалят доста бързо. Французинът прави втори опит през юли, искайки от руснаците да създадат първи опит за диалог. Принц Горчаков нежно ще откаже сходна оферта:

„ Русия и Америка имат специфични връзки едни към други, а потребността от пратеници единствено ще скапе връзката, тъй като с тях нямаме точки на контакт. “

През есента, британците ще предложат заричане за разоръжаване, с което съюзническите войски ще би трябвало да вдигнат своите блокади и да разрешат на Конфедерацията да договаря за мир. Северът отхвърля, английският водач стартира да твърди, че най-вероятно ще припознае юга като самостоятелна територия, а в това време французите ще побързат да приказват за мир и да го продават като единствен излаз.

По това време руснаците ще преглеждат Съединени американски щати като значимо звено за световните упоритости на британците и ще поддържат напълно съюза сред севера и юга. В Санкт Петербург ще открием, че принц Горчаков предизвестява Баярд Тейлър от Англия, че дългите игри и молебствия ще бъдат отхвърлени и в случай че Франция не е другар, самата Русия ще се изправи първа и ще продължи да се бори за Съединени американски щати. Нито една интервенция не би трябвало да се преглежда като добър и миротворен подарък.

Британският крал би трябвало да престане със своето ухажване, с цел да не изгуби един правилен съдружник. Стоецкл ще подсети, че разпознаването на Конфедерацията от Франция и Англия няма да подсигурява края на войната, а единствено ще разреши производството на памук. По-късно ще добави, че отварянето на южните пристанища ще бъде абсолютния край за севера, изключително откакто търговията най-сетне ще донесе нужни запас за война.

През ноември 1862 година има една последна стъпка на европейските народи и тя е директна интервенция в Гражданската война. Англия и Русия незабавно отхвърлят френското предложение за интервенция. Вестниците във Вашингтон ще продължат да пускат заглавия, разказвайки за голямата признателност на Русия към Америка, която няма да бъде забравена.

След една година Русия ще бъде още по-възпявана. В началото на септември ще дойде бойният транспортен съд Осльобя в Ню Йорк и новините ще бъдат още по-прекрасни, когато се удостовери, че идват други 5 бойни кораба под командването на запасен адмирал Лисовски.

Бойната фрегата е тръгнала, без да афишира проектите си и без да нарушава напрежението измежду останалите европейски морски сили. На 16 септември цялата делегация е посрещната от първата дама Мери Тод Линкълн, майор-генерал Джон Дикс, съветският консол генерал-барон д’Остенсацкен и майор-генерал Натаниел Банкс.

На 24 септември 1863 година или към 4 дни откакто федералната войска е сгазена в Чикамауга, двете съветски фрегати – Александър Невски и Перисвет – идват, следвани от още три бойни кораба в средата на октомври. За мнозина това е гаранция, че Русия поддържа съдружниците. За секретаря на флотата Гидиън Уелс, това е политически ход на Русия и АМерика и по някакъв метод ще успее да подразни французи и англичани.

За да се ускори въздействието, персонално Гидиън изпразва няколко пристанища в Бруклин и дава служащи и чиновници на руснаците, с които корабите да се ремонтират след дългия път. Корабите остават в американски води през идващите седем месеца. В Ню Йорк се вършат няколко парада, банкети, отдава се респект на съветските морски офицери, те са постоянно почетни посетители в академията на музиката. Богаташите на Ню Йорк ще вършат най-различни балове и постоянно първите поканени ще бъдат съветските офицери. В залите ще бъдат сложени портрети на Петър Велики, Джордж Вашингтон, цар Александър II, Линкълн и съюзническата войска. През идващия месец Линкълн ще ги одобри в Белия дом.

До през днешния ден има доста тълкования по отношение на това идване. Да, това е поддръжка за Линкълн, само че мнозина считат, че руснаците са създали сходен ход, с цел да избегнат блокадата на техните кораби от френски и английски флоти, както се случва преди 10 години в Кримската война. Ако избухне война в Европа, като най-вероятно ще бъде в Полша след осъществените зверства, Александър II ще желае да резервира своите кораби в положително здраве, с цел да може да бъдат надалеч по-мобилни.

Пътешествието разрешава и проява на мощ и благоприятни условия. Руснаците трябвало да изчакат договарянията по отношение на полския въпрос и по-късно да получат нужните команди за придвижване. Ако Съединени американски щати откаже да одобри корабите, съветският адмирал е бил назначен да ги раздели и да ги пръсне в разнообразни точки на Северна Америка. Оттам може да се чака офанзива против всички помощни кораби, заминаващи за Полша.

Горчаков ще побърза да подсети, че корабите не са тук за война, тъй като действително руснаците нямат нищо срещу южняците, а са тук, с цел да предложат непоклатимост на американския съюз. През зимата на 1863-1864 година ще отрием, че заплахата в Европа е отминала. На 26 април 1864 година корабите би трябвало да се върнат в Русия. Макар и да нямат никакви бойни цели, Линкълн ще употребява логиката на психиката и ще се опита да охлади пристрастеностите на Конфедерацията. Позволява им се да видят съветското посещаване като нещо, което просто не е, само че югът няма по какъв начин да знае всичко това. Видимото от време на време може да заблуждава.

В началото на 1865 година съдружниците ще завоюват войната и ще могат да обединят Америка още веднъж. Това незабавно ще докара позитиви и на Санкт Петербург, които ще посочат, че е пристигнало времето за по-добър и свободен живот в Съединени американски щати. Двете страни занапред ще събират дивиденти от това другарство. Отказът им да вземат участие в договарянията с Франция и Англия се оказва извънредно позитивен, изключително откакто и двете страни не могат да си разрешат военна игра, до момента в който имат Руската империя като евентуален съперник.

Руската поддръжка укрепва в допълнение силите на съдружниците, даже и да няма нито един създаден изстрел. Администрацията на Линкълн отхвърля да осъжда Руската империя по отношение на полския въпрос и протеста в Европа. По този метод останалите играчи на масата в Европа не могат да се намесят. За Съединени американски щати това е вътрешен политически въпрос, който би трябвало да се реши напълно от Русия.

Това е салдото, който Руската империя получава, откакто е изиграла картите си вярно. Тази дипломация е най-големият позитив и е занимателно да видим, че Съединени американски щати съществува с помощта на тежка бойна флота на Русия, пристигнала с положителни планове и неприятни тактики за Европа. Всеки съумява да изведе най-хубавото от другия, с цел да завоюва своята борба.