На 31 октомври 1887 г. във Фънхуа, провинция Джъдзян в

На 31 октомври 1887 година във Фънхуа, провинция Джъдзян в Китай, се ражда Чан Кайшъ.

Някогашният политически и боен водач на Република Китай (Тайван) е колосална историческа фигура, към която има не едно и две несъгласия.

От някои е обожаван, тъй като в него виждат основната фигура на китайското противодействие против Япония през Втората международна война.

От други е ненавиждан, тъй като е възприеман като боен деспот, който е управлявал хората си с стоманен пестник.

Животът на Чан Кайшъ е многопластов и сигурно не знаем доста неща за него. Днес обаче ще се фокусираме върху един къс лист с обстоятелства, които всеки би следвало да знае за неговата персона.

Той е служил в Императорската войска на Япония

Колкото и необичайно да звучи, тогавашният водач на Република Китай в действителност е служил в Императорската войска сред 1909 и 1911 година Всъщност Чан Кайшъ отпътува за Токио през 1907 година, където посещава подготвително учебно заведение. Именно по време на престоя му там се заражда концепцията за свалянето от власт на династия Цин. А, когато през 1911 година избухва въстанието Учан, Кайшън се завръща в родината, с цел да се включи към революционерските сили.

Той е един от създателите на Гоминдана

Гоминдан е политическата партия, която се ражда от останките от революционното придвижване „ Тунменхой “ и ръководи в Китай сред 1927 година и 1948 година Чан Кайшъ е един от съоснователите на партията през 1912 година и още веднъж през 1919 година, откакто през 1913 година тя се разпада. След гибелта на Сун Ятсен през 1925 година Чан Кайшъ става водач на Гоминдана.

Той изгонва комунистите от Гоминдана

След гибелта на Сун Ятсен и преди гражданската война в страната Чан Кайшъ гони комунистите от партията и организира сполучлива акция против локални военачалници, по този метод установявайки надзор върху три огромни града - Гуанджоу, Нанкин и Пекин. Премахването на комунистите му разрешава да се снабди с съвсем диктаторска власт над огромна част от Китай.

Собствените му генерали го отвличат

Някои фракции от армията считали, че Кайшъ е доста по-загрижен за запазването на властта си в партията в сравнение с за японската инвазия в Манджурия по това време. Той към този момент бил претърпял няколко опити за прелом през 1930 година и през 1933 година, само че през 1936 година една група от афектирани офицери сполучливо го взимат за пленник в опит да открият надзор върху армията.

Комунистите избавят ръководството му

Често се не помни, само че в действителност по молба на комунистите офицерите вземат решение да освободят Кайшъ и да му разрешават още веднъж да вземе надзор над държавното управление. Това идва с изискването той да спре нападателната си акция против комунистите и вместо това да се концентрира върху битката с японците.

Чърчил и Рузвелт го възприемали като законния водач на Китай

Усилията на Кайшъ против японците му печелят съдружници на интернационалната сцена. И въпреки комунистическият военачалник Мао Дзедун да е бил виновен за огромна част от провалите върху японците, Кайшъ е този, чиито старания са приети от Англия и Съединени американски щати.

Западните му „ другари “ му обръщат тил

Когато стартира гражданската война в Китай, Чан Кайшъ чака помощ от своите съдружници, само че след дългата акция против Япония и Германия Съединени американски щати и Англия отхвърлят да бъдат въвлечени в революция, а вместо това поставят старания да окуражат договаряния за мир сред двете страни.

Той реалокира държавното управление си в Тайван

През декември 1949 година Кайшъ напуща континентален Китай и се открива на остров Тайван дружно с държавното управление си в заточение. Той държал страната в непрекъснат режим на военно състояние за да подсигури безспорната си власт. Оправданието му за това било, че държавното управление му било към момента в положение на война с комунистите в континентален Китай.

Той потискал местаната просвета в Тайван

Чан Кайшъ бил толкоз решен да резервира властта си, че забранил използването на локални езици и по време на интервала, прочут като „ Белият гнет “, партията му била виновна за арестуването на 140 000 локални поданици на Тайван. Тези хора били държани в пандиза заради съмнения за опозиция против Гоминдана. В този интервал всеки, който подлагал на критика ръководещата партия, бил обявяван за почитател на комунизма.

Той е бил президент на Тайван 25 години

Много хора биха споделили, че Кайшъ е трябвало да отстъпи властта доста преди гибелта си, само че той останал отпред на Тайван в продължение на четвърт век. Всъщност конституцията разрешавала единствено два мандата на власт, само че Кайшъ можел да ръководи безспир поради въвеждането на военно състояние. Някои считат, че той останал да управлява Тайван, тъй като се надявал, че ще пристигна ден, в който американците ще дойдат и ще му оказват помощ да откри надзор върху континентален Китай.