На 30 юни 1983 г. Бернард Бурсико се разхожда из

На 30 юни 1983 година Бернард Бурсико се разхожда из парижките улици и вместо да е благополучен, че се е завърнал в родината, той изпитва някакво необичайно напрежение. Това не е неговото първо завръщане вкъщи, в противен случай, през годините е правил доста прехвърляния сред Китай и Франция. Обикновено след всяко пътешестване събира другари, сядат на една маса и се описват истории за Азия, само че не и този път. Сега Бернард мечтае да бъде прочут и няма никакво желание да се отхвърля от тази фантазия. С години той ще чака идването на сина си – към този миг е на 16 години и носи цветното име Ши Ду Ду.

Момчето избира да се назовава Бертранд – на татко си. Скоро след идването му, френският посланик ще го покаже на семейството си.
И до момента в който синът е в действителност изключително хубав и носи приключенския дух на татко си, Бернард се тормози по-скоро за своята брачна половинка – пекинската оперна певица Ши Пейпу. Дипломатът има паники, че обичаната е остаряла доста и няма да впечатли френската свекърва. Известно за нея е, че избира да се облича като мъж и каквото и да се случва в живота на този французин, постоянно тя излиза на напред във времето и обърква сметките му. Бернард не стопира обаче да я засипва с дарове – тв приемници, магнетофони, радио Grundig, часовници Rolex. За тази жена всичко би трябвало да е най-хубавото, което магазините оферират. Освен оперно пеене, тя е известна като един от най-хубавите и опитни шпиони на Китай.

А що се отнася до Бернард, той ще е единственият човек в света, който ще си заплаща, с цел да шпионира.
Докато тези мисли тормозят дипломата, двама души ще го заловен на разположение. Кадрите на Дирекция за териториален контрол са почнали да търсят пробойни в сигурността на Франция и въпреки да е необичайно, точно Бурсико ще се окаже едно от най-подозрителните. Единственото, което може да показа бързо е „ Аз съм посланик, не може да ме докосвате “, само че по осанката и силата на незнайните господа излиза наяве, че ще вършат доста по-лоши неща от допиране. В щаба на дирекцията ще стане ясно, че французите знаят доста повече, в сравнение с бедния Бернард е подозирал. Въпросите са доста и все по-цветни:

„ Вие бяхте в посолството на Франция в Пекин сред 1969 и 1972 година и в посолството на Монголия от 1977 до 1979 година От двете институции липсват повече от 500 документа, за какво? “
„ Кой е този Ши Пейпу, който живее вкъщи ви? “
Това са значимите въпроси, които ще сложат завършек на кариерата му. Единственото, което хванатият разузнавач може да показа е:
„ Не съм направил нищо за пари! “
Друг сътрудник още веднъж ще зададе въпроса:
„ Кой е Ши Пейпу? “
Осъзнавайки, че към този момент няма потребни ходове Бернард ще употребява последната си карта и ще разкрие истината:
„ Пейпу е жена. “, стартира Бурсико, само че скоро има стъписани погледи, които подсказват, че нещо не е наред.
„ Значи по тази причина е със своя наследник, “ продължава един от сътрудниците.

Бурсико упорства, че детето е негово, само че това няма доста значение, скоро ще пристигна обвиняването за даването на информация на сътрудници въпреки това, пандизът е обезпечен. След това ще бъде задържана и Ши Пейпу. Случаят ще се появи във вестниците и ще разкрие цялата загадка, само че заглавието на Le Monde от 8 юли ще изненада французите и може би ще бъде едно доста черно леке с леки розови оттенъци:
„ Шпион или Шпионка? “

Френският съд ще изиска физически обзор на Ши и ще открие истината – това е мъж. Вестниците също ще схванат тайната и ще осъществен фантазията на Бернард – той ще остане прочут в историята като един от най-големите простаци на Франция. Все отново е доста мъчно за един човек да разбере, че е правил секс с различен мъж в продължение на цели 18 години и чак в този момент вестниците ще му кажат истината. Точно по този начин Ши Пейпу е мъж, който работи в Пекинската опера и постоянно би трябвало да се облича като жена за разнообразни функции. Не би трябвало да сме толкоз сурови с бедния Бернард, въпреки всичко за всеки западен жител през 1964 година има една доста вълнуваща дестинация – Китай.

През януари президентът Шарл Дьогол ще признае комунистическия режим в страната, а единствено след няколко месеца това ще е първата европейска страна, която ще отвори своето посолство в Китай от Корейската война насам. 20-годишният Бернард идва в посолството като счетоводител. Френските управляващи избират някои забавни занимания за тях, изключително откакто суровата китайска зима не е за всеки. Програмата на посолството включва кино или разходка в библиотеката, заплаща кафета и други дребни наслади. Температурите на Пекин по това време въобще не са човешки. Освен това страната-домакин не позволява на китайци да се смесват с европейци, в случай че няма позволение, подпечатано от локалния контрольор. Бернард е уединен, хората го подминават и не помнят, че въобще съществува.

Останалите дипломатически фамилии ще го канят на разнообразни коктейли, само че ще виждат, че като момче от работническа фамилия, той не принадлежи в синята кръв на към този момент наложените дипломати. Момичетата в посолството също са му измислили име – Bouricot – магарето. Когато този мъж подписвал контракта, се надявал, че ще преследва завършения, ще познае другата страна на света, а в този момент става за подбив. За множеството дипломати е просто един прислужник, който икономисва за пенсионирането си. А Бернард не е толкоз малоумен, учел е китаистика, познава езика и културата, само че това са познания, които остават в дребната му скромна квартира. По това време се вършат толкоз доста празненства, че за него е невероятно да стои вкъщи си и избира да се разхожда.

Британското посолство към този момент е направило своя коледен прием и кани френските сътрудници. Там ще има наслада, изключително откакто на събитието е обилната секретарка, която по негови думи приличала доста на Джули Кристи. На въпросната колекция, мъжът ще получи телефонния и номер и ще се прибере благополучен. Колкото и да е необичайно, Бернард има своите качества. Висок е, спортувал е с години плуване, има необятните плещи и дребен кръст и даже и да не се счита за необикновен красавец, интелектът му може да разчупи ледовете. Малко преди Коледа ще има още една покана, този път от Клод Шайет, вторият по чин във Френското посолство. Младият французин води своята нова другарка на празненството, само че до момента в който отиде за пиво – главно условие в живота на дипломатите – тя към този момент е хала на дансинга.

След като отхвърля да танцува, погледът му се приковава в една друга забавна персона – китаец. Той ще е първият, който е поканен на такова събитие и това разсънва голямо любознание. Време е наученото от Бернард да оживее и най-сетне да има близка среща от трети тип. Китаецът избира да съблюдава традицията и приказва на френски – освен това съвършено. Необходими са думите:
„ Мога ли да ви донеса пиво, мосю Ши? “

Китайският събеседник ще го огледа с удивление и ще попита за какво няма танци за този млад мъж, изключително откакто са събрани толкоз доста хубавици. Двамата не престават да приказват и следва запознаването – Ши Пейпу. Представя се като член на Пекинските писатели, основава опери и също по този начин свири. В свободното си време същият човек преподава и китайски на французи, даже учи децата на френския дипломат. Макар и французите да са обезпечили китайски преподавател на Бернард, той желае да научи малко повече от Ши. На потегляне въпросният мъж ще остави своята визитка и номер.

Малко по-късно ще стане ясно, че счетоводителят във френското посолство към момента не е бил с жена, а съдейки по историята, скоро няма и да бъде. Признава, че в пансионното учебно заведение е правил секс с друго момче, само че девойките по този начин и не са го отразявали. На 18-годишна възраст Бернард дава клетва, че ще спре да спи с момчета и ще си откри другарка. В Пекин задачата ще е да откри вярната половинка и да разбере какви са ласките на другия пол. Скоро Ши ще потърси контакт и двамата ще беседват в един от красивите заведения за хранене на Пекин. Китаецът ще показа историята, че е тук, с цел да преподава в операта Мей Ланфанг – известна най-вече с това, че там участват единствено дами.

Родителите на Пейпу са били преподаватели, а той самият е имал време да бъде и звезда, като пее и танцува. Сега обаче живее с майка си, татко му е умрял преди време. Ши има две сестри, едната е първенец по тенис на маса, а другата към този момент е омъжена за прочут художник. Двамата скоро ще се разхождат из паркове, Бернард ще види магазини и други точки от културата на Китай, които няма по какъв начин да види самичък. Успява да посети двореца в Пекин и още доста други. Бернард отхвърля по време на разпита и чуването в съда, че е имал полови връзки този интервал. Ши ще опише историята за семейство с две деца – момче и момиче. Момчето имало проблеми в учебно заведение и решило да се замени със сестра си, тя се преоблича като момче и по-късно изкарва неговата образователна стратегия, с цел да оправи оценките. Драматичната китайска история се появява с откритието на различен съученик.

Въпросната ученичка под прикритие не е имала правото да бъде в пансиона, само че останала. Съученикът скоро не разбирал по какъв начин може да бъде притеглен от друго момче. Тайната в никакъв случай не се разкрива, само че скоро фамилията ѝ ще откри брачен партньор. Преди да се разделят, момичето ще се разкрие и ще показа възприятията си, като няма избор и би трябвало да се подчини на настояването на фамилията. Историята продължава в жанр „ Китайските Ромео и Жулиета “. Приятелството продължава до март 1965 година и Бернард ще получи покана за експедиция в Бразилия. На потегляне взема решение да се види с Ши и да му показа, че ще напуща. Докато документите за Бразилия се оформят, Ши ще потърси своя другар още веднъж и даже ще го предложения вкъщи.
Френското държавно управление не утвърждава такива визити. Двамата се срещат скрито и отиват в дребната къща на Ши, която той дели с майка си.

Снимка: IMDB

Там французинът ще се запознае с майката, ще пият чай и по-късно ще се прибере вкъщи. Има други разходки и в един миг Ши ще съобщи, че историята за учебното заведение е и негова история. Ще покаже ръцете и лицето си, а по-късно ще се съчини и още една легенда – майката на Ши има две дъщери, преди да се роди той, само че същата в никакъв случай не е имала наследник. Момчетата били доста по-важни в китайския дом. Тъщата поискала от майката на Ши да има наследник или ще я изгони на улицата.

Тогава се ражда Пейпу и за жал е момиче – тъкмо по този начин, вярно четете Ши е момиче. Всички в фамилията се съгласили да лъжат бабата и да споделят, че Ши е момче. След това историята е ясна, Ши е момиче, дегизирано като момче. Бернард би трябвало да пази тази загадка, тъй като сходна подигравка с държавното управление на Мао може да коства живота на цялата фамилия. Според французина, съмненията му били правилни през цялото време, той имал някакви подозрения, че неговият другар е другарка. Най-накрая Ши е освен това от другар – тя е жена или той е жена, няма изключително значение.

Сега има нова задача, Бернард би трябвало да го спаси/да я избави от Китай. Неговата другарка има потребност от протекция и даже счита да се ожени за нея. Тук се заражда и първия опит за фамилиарност, само че Ши още не е подготвена за нещо сходно. В края на юни двамата ще си уредят още една среща. Според историята на първата консумация на връзката, Бернард по този начин и не съумял да смъкна облеклата ѝ, тя настояла да свърши това сама. По думите на някогашния счетоводител, тя имала доста дребни гърди, съвсем никакви- надали това е изненада за читателите, само че за него е била. В тъмната квартира, Ши ще направлява френския нервак за осъществяването на акта, само че от нерви целият акт ще трае единствено няколко минути.