На 30 януари са навършват 130 години от рождението на

На 30 януари са навършват 130 години от рождението на цар Борис III, който избави България от ужасите на Втората международна война (1939-1945 г.).

Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски е роден на 30 януари 1894 година в Двореца в София. Той е от Сакскобургготската династия, която по това време е най-силната в Европа - ръководи Англия, Белгия, Португалия, България и едноименното херцогство. Борис Трети е единственият монарх в Европа, който по едно и също време е правоприемник на двата враждуващи клона за френския трон – Бурбоните и Бурбон-Орлеаните. Бракът на неговия татко цар Фердинанд с Мария-Луиза има огромно алегорично значение за помиряването на тези две семейства.

Борис Търновски е кръстен в православната религия през 1896 година, като негов кръстник е император Николай II. Преминаването в православната религия е посрещнато с остра опозиция от страна на майка му княгиня Мария-Луиза, която е ревностна католичка, само че в действителност послужва за възстановяване на връзките сред България и Русия.

Младият княз е участник във войните за национално обединяване. През Балканските войни (1912-1913) е офицер за взаимозависимост при началник-щаба на армията. Получава добра оценка като прецизно изпълняващ предоставените му задания. Включването на България в Първата международна война през 1915 година прекъсва неговото образование във Военната академия и той е избран за офицер за поръчки при главнокомандващия на настоящата войска. За отличната си работа е създаден в чин майор на 14 януари 1916 година.

Княз Борис Търновски с безпримерна смелост взема присъединяване в боевете, паралелно с елементарните български войни. Без боязън той ги води в борби и сражения - десетки са разказите за неговата смелост и същинско братолюбие. Дните на войни и скърби, в които хиляди български синове паднали по бойните полета, дават най-големия урок на бъдещия държател.

Първата международна война приключва с Втората национална злополука и абдикацията на цар Фердинанд. На 3 октомври Борис се възкачва на престола в изискванията, когато страната се намира в тежка икономическа, обществена и социална рецесия, фантазиите за национално обединяване са разрушени.

През първите години от своето ръководство Борис се намира в сянката на мощния по това време водач на Български земеделски народен съюз и министър-председател Александър Стамболийски, който ръководи страната в интервала 1919-1923 година с властнически способи. Този жанр на ръководство настроява старите буржоазни партии против него и довежда до преврата от 9 юни 1923 година На власт идва Народният сговор и държавното управление на проф. Александър Цанков, което потушава вдигнатото от комунистите Септемврийско въстание. Цанков е сменен по-късно през 1926 година от Андрей Ляпчев, който съумява последователно до омиротвори България и да подписа значими заеми, с които да помогне за настаняването на стотиците хиляди бежанци, пристигнали в рамките на Царството от Егейска и Вардарска Македония. Самият цар Борис III дефинира Ляпчев като най-европейския си министър-председател.

Именно от средата на 20-те години България последователно стартира да излиза от изолацията, в която е сложена след загубата на Първата международна война. Тя се отразява и върху позициите на българския монарх, който съумява да подписа извънредно добър династичен брак с италианската принцеса Йоанна Савойска през 1930 година Бракът затвърждава съюзническите връзки сред Италия и България и в действителност е ориентиран против общите ни врагове от Югославия и Гърция. Сватбата на цар Борис III и Йоанна Савойска е една от последните същински огромни кралски сватби в Европа, когато бракът се подписва сред представители на две ръководещи династии, на хора, в чиито жили тече „ синя кръв “.

30-те години на ХХ век стартират за България с стопански компликации, подбудени от Голямата меланхолия, само че също по този начин и с възходящите опити на прилежаща Югославия да ликвидира българската държавност и нейния монарх. Опит в тази посока е изработен на 19 май 1934 година, когато група военни правят втори прелом. С доста такт цар Борис съумява да ги в профил от власт 9 месеца по-късно и да поеме юздите на ръководството, които държи до своята гибел. По време на неговото еднолично ръководство, което дълги години беше подправено представяно като монархо-фашизъм, страната отбелязва най-големият си стопански прогрес, отстраняват се и последните унизителни клаузи на Ньойския контракт, с които България няма право на своя войска.

С експлоадирането на Втората международна война България и цар Борис III са изправени пред тежък избор, който в последна сметка след доста съмнения е направено в интерес на съюза със страните от Оста. Въпреки това България съумява да резервира част от самостоятелната си политика, като отхвърля да разгласи война на Съюз на съветските социалистически републики и да изпрати войски на Източния фронт. Вместо това армията е изпратена във Вардарска Македония и Беломорска Тракия, които са управлявани от България.

Заслугите на цар Борис III за България са безспорни. Той съумя да избави България от огромната кланица на Втората международна война /1939-1945 г./, изигра основна роля за спасяването на българските евреи от концлагерите на гибелта. По напътствие на цар Борис III министърът на вътрешните работи тогава Петър Габровски анулира депортацията и 50 000 български евреи са избавени. Царят изиграва решаваща роля като човек, който управлява всички съществени центрове на властта.

Той върна по кротичък метод житницата на България Южна Добруджа – може би единствената корекция на границите приета от всички велики сили и от двата враждуващи лагера. Цар Борис III се употребява с огромна обич измежду елементарните българи поради своя непретенциозен и честен метод на живот.

Цар Борис III е извънредно обичан от българското общество и е изпратен от стотици хиляди в последния си път. Той почива на 28 август 1943 година, тогава Успение Богородично, след едноседмично боледуване. Смъртта и аргументите за нея и до през днешния ден остават неизяснени. Над 369 000 българи минават през катедралата „ Св. Александър Невски “, с цел да се поклонят пред тленните остатъци на починалия държател. Няколко дни по-късно траурното шествие се насочва към Рилския манастир, където цар Борис III е заровен по негово предпочитание.

В ляво от гроба се намира резба, направена на 10 октомври 1943 година от поданици на село Осой, Дебърска околия, с надпис: " На своя Царь Освободитель Борись III оть признателна Македония ". През 1946 година, по време на Страстната седмица, тленните му остатъци са ексхумирани и осквернени, по разпореждане на комунистическите управници в България. Тялото на царя е заровено в дребен параклис в парка на двореца " Врана ". През 1947 година този параклис е взривен и изравнен със земята.

След рухването на режима през 1989 година е открита стъкленицата със сърцето на цар Борис ІІІ. То е извадено при балсамирането и аутопсията на царя от проф. Иван Москов. През 1993 година сърцето на българския цар Борис ІІІ е заровено във възобновения му гроб в южния параклис на съборния храм на Рилския манастир. /БГНЕС