На 30 декември 1946 се ражда Пати Смит

Никога не се отказвай от тази огнена тъга, наречена желание ~ Пати СМИТ

На 30 декември 1946 се ражда Пати Смит - американска пънк-рок легенда, поетеса, художничка и публицистка. Изкуството й съединява поезията и рока, назовават я „ кръстницата на пънка “, става Командир на Ордена на изкуствата и литературата, присъждан от Министерството на културата на Франция, а през 2010 печели Националната премия за книга за записките си „ Просто деца “.

Днес, когато по-голямата част от музикантите от нейното потомство от дълго време не са сред живите, Пати Смит е една от дребното, които към момента стоят крепко на краката си и не престават да творят със заразителна сила и впечатляващ възторг. От висотата на достопочтената си възраст и пълноценния живот зад тила си, Пати Смит подарява на света с изключение на музиката си и малко от житейската мъдост, насъбрана през години в скъпите си препоръки за човешкото битие и път:

Пинокио се появява на белия свят и потегля по своя път, изпълнен с положителни планове, с визия. Тръгва, подготвен да реализира фантазиите си, макар че е отклоняван доста постоянно от пътя си. Върви напред, макар че непрекъснато е разсейван и разколебаван. Въпреки че непрекъснато прави неточности. Той въпреки всичко продължава по пътя си.

В последна сметка, Пинокио се трансформира в себе си, в същинското си Аз, тъй като дребното пламъче вътре в него, без значение през какви гадости му се постанова да премине, не може да бъде угасено.

Всички сме като Пинокио.

И знаете ли какво открих след няколко десетилетия живот? Ние сме Пинокио още веднъж и още веднъж: реализираме задачата си, доближаваме до несъмнено равнище, само че по-късно желаем да отидем по-далеч. И вършим нови неточности, изправяме се пред нови компликации, само че надвиваме. Ние сме хора. Ние сме живи. Във вените ни тече кръв.

(Patti Smith gives her all during a Milwaukee concert in 1976)

Какво е нещото, към което би трябвало да се стремим по пътя си? В началото на моите двадесет години имах огромен шанс да имам Уилям Бъроуз за наставник и другар. Веднъж го попитах: „ Към какво мислиш, че би трябвало да се стремя? “ Той намерения и ми отвърна: „ Скъпа моя, златна Американ Експрес, няма да е зле. “ Но по-късно, напълно съществено ме посъветва: „ Изгради си име. “ Аз отвърнах: „ Уилям, моето име е Смит. “ Той сподели: „ Е значи, ще би трябвало да поработиш по-упорито. “

Но какво Бъроуз в действителност имаше поради, когато ми сподели да си изградя име? Да си изградиш положително име, а не такова, което ти носи известност. Той не говореше за популярност, той искаше да каже, че би трябвало да оставиш името ти да приказва за себе си, да те показва, да свети с твоите положителни каузи, с твоя код на достойнството. Изгради си име и до момента в който вървиш по житейския си път, това име ще ти служи.

Бихме могли да се запитаме, с какви принадлежности разполагаме за това начинание? На какво можем да разчитаме? Можете да разчитате на себе си. Повярвайте ми, вие сте най-хубавия си съдружник. Само ти знаеш кой си, даже и от време на време това да не ти е напълно ясно, въпреки да правиш неточности и да се отклоняваш от самия себе си. Просто порови по-дълбоко. Знаеш кой си. Знаеш какво е вярно да сториш. И когато се случи да сгрешиш, не е проблем – тъкмо, както се пее в песните, изправи се, изтръскай се и започни още веднъж.

(Patti Smith on stage by Bob Gruen, NY, 1976)

И до момента в който следваш посоката си, в никакъв случай не забравяй, че не си самичък. Имаш другари и семейство, само че също по този начин разполагаш и с твоите предшественици. Твоите прадеди пеят в кръвта ти. Обърни се към тях. Тяхната мощ през вековете ще влезе в теб. И когато това стане, те ще са твоите духовни предшественици. Обърни се към тях. Те са там – в човешката история, на твое разположение. Исус е споделил: „ Аз съм с теб постоянно, даже при свършека на света. “ Алън Гинсбърг, Уолт Уитман – те са с теб. Избери този, който желаеш да върви дружно с теб и той или тя ще вървят дружно с теб. Не забравяй, че не си самичък.

Когато напуснах дома си, помолих татко си за съвет. Баща ми беше доста образован, доста грамотен – четеше всички велики книги, всички велики философи. Но когато го помолих за съвет, той ми сподели едно нещо: „ Бъди щастлива. “ Това бе всичко, което сподели. Толкова просто. Тези елементарни неща – грижи се за себе си, бъди благополучен – дано бъдат най-големите ти съдружници. Защото, когато си благополучен, възпламеняваш оня дребен пламък, който ти споделя и ти припомня Кой си. И този пламък ще възпламени, ще възпламени ентусиазма ти за всичко и ще те зареди с силата да работиш, с цел да осъществиш желанията си.

Бъди благополучен и дано твоята съвест бъде твоят лидер!

(Patti Smith at Max's Kansas City by Kate Simon, 1979)