На 3 юни настъпва денят на данъчна свобода в България
На 3 юни настава денят на данъчна независимост в България. През 2025 година българите работят близо 154 дни за страната.
Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) пресмята, че съгласно заложените в Бюджет 2025 консолидирани доходи в размер на 90,3 милиарда лева и направените близо 590 млн. лева (на база планиран размер на Брутният вътрешен продукт от 215 милиарда лева.), то са нужни близо 154 дни, с цел да се попълни държавната хазна.
" Денят на данъчната независимост идва рекордно късно, което е разследване от експанзията на бюджета и по-високите равнища на преразпределение – от равнище на доходи в размер на 36-37% от Брутният вътрешен продукт в последните години до предстоящите 41,9% от Брутният вътрешен продукт в бюджета за 2025 година ", споделят от ИПИ.
От института предлагат фокусът към бюджета през тази година да е върху разходната част:
" Парламентът гласоподава консолидирани разноски в размер на 96,7 милиарда лева, което е нарастване на разноските с над 18 милиарда лева по отношение на 2024 година Общият размер на разноските се чака да доближи 44,9% от Брутният вътрешен продукт, което е невиждано през последните две десетилетия. Бюджетният недостиг е заложен в размер на 6,4 милиарда лева, само че е подвластен в огромна степен от осъществяването на свръх амбициозната цел за доходи от Данък добавена стойност. Натрупването на бюджетен недостиг в средносрочната рамка води и до покачването на държавния дълг, като единствено за 2025 година в бюджета е заложен нов дълг в размер на близо 19 милиарда лева ".
Късното настъпване на Деня на данъчна независимост е още един сигнал, че в упованието на конвергентните отчети за еврото, фокусът върху фискалната политика не би трябвало да отслабва. Невъзможността да се излезе от прекомерно дългия интервал на бюджетен недостиг и нарасналото преразпределение през бюджета, както и предложенията за покачване на осигурителната тежест през 2027 и 2028 година, тежат върху конкурентоспособността на страната и се чака да подкопаят дълготрайния напредък. Текущата година, с изключение на като подготовка за приемане на еврото, би трябвало да се употребява и за ориентирани старания към връщане на разсъдъка в държавните финанси, с съществена цел елиминиране на бюджетния недостиг, преодоляване на растежа на разноските и анулация на предстоящото нарастване на осигурителната тежест, декларират икономистите.
Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) пресмята, че съгласно заложените в Бюджет 2025 консолидирани доходи в размер на 90,3 милиарда лева и направените близо 590 млн. лева (на база планиран размер на Брутният вътрешен продукт от 215 милиарда лева.), то са нужни близо 154 дни, с цел да се попълни държавната хазна.
" Денят на данъчната независимост идва рекордно късно, което е разследване от експанзията на бюджета и по-високите равнища на преразпределение – от равнище на доходи в размер на 36-37% от Брутният вътрешен продукт в последните години до предстоящите 41,9% от Брутният вътрешен продукт в бюджета за 2025 година ", споделят от ИПИ.
От института предлагат фокусът към бюджета през тази година да е върху разходната част:
" Парламентът гласоподава консолидирани разноски в размер на 96,7 милиарда лева, което е нарастване на разноските с над 18 милиарда лева по отношение на 2024 година Общият размер на разноските се чака да доближи 44,9% от Брутният вътрешен продукт, което е невиждано през последните две десетилетия. Бюджетният недостиг е заложен в размер на 6,4 милиарда лева, само че е подвластен в огромна степен от осъществяването на свръх амбициозната цел за доходи от Данък добавена стойност. Натрупването на бюджетен недостиг в средносрочната рамка води и до покачването на държавния дълг, като единствено за 2025 година в бюджета е заложен нов дълг в размер на близо 19 милиарда лева ".
Късното настъпване на Деня на данъчна независимост е още един сигнал, че в упованието на конвергентните отчети за еврото, фокусът върху фискалната политика не би трябвало да отслабва. Невъзможността да се излезе от прекомерно дългия интервал на бюджетен недостиг и нарасналото преразпределение през бюджета, както и предложенията за покачване на осигурителната тежест през 2027 и 2028 година, тежат върху конкурентоспособността на страната и се чака да подкопаят дълготрайния напредък. Текущата година, с изключение на като подготовка за приемане на еврото, би трябвало да се употребява и за ориентирани старания към връщане на разсъдъка в държавните финанси, с съществена цел елиминиране на бюджетния недостиг, преодоляване на растежа на разноските и анулация на предстоящото нарастване на осигурителната тежест, декларират икономистите.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ