3 август - Световен ден на динята
На 3 август се празнува Световният ден на динята. Празникът се чества най-много в Съединените щати. Сред най-популярните надпревари по това време са замеряне с дини и надплюване със семки.
Любопитно е, че има над 1200 разновидности на сочния плод в над 96 страни по света. Динята съдържа над 92% вода, не съдържа холестерол и е значим източник на витамини А и С, фибри, калий и амино киселини. Диня (в взаимозависимост от региона в България наричана още карпуз или любеница) е наименованието на тип тиквови растения, както и на техните плодове. Според възприетата подредба на земеделските култури е плодов зарзават. Плодът на динята е ягодовиден и има гладка кора (зелена или жълта) и сочна, сладка, нормално алена сърцевина. Смята се, че произлиза от Южна Африка, където типът има най-голямо генетично многообразие.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1492 година — Христофор Колумб отплава от пристанището Палос де ла Фронтера в Испания на Първата си експедиция с корабите Санта Мария, Пинта и Ниня.
1529 година — В Италия е подписан " Мирът на дамите " - кротичък контракт за преустановяване на военния спор сред Испания и Франция.
1610 година — Капитан Хенри Хъдсън, търсейки нов проход към Тихи океан, открива пролив, кръстен на неговото име.
1692 година — Деветгодишната война: Франция побеждава в Щайнкирк обединените холандски, немски и английски войски.
1778 година — В Милано е открит оперният спектакъл Ла Скала.
1804 година — Състои се сватбата на Великия херцог Карл Фридрих Сакс-Ваймар-Айзенах и Мария Павловна.
1809 година — Екатерина Павловна подписва брак с първия си братовчед херцог Георг декор Олденбург.
1887 година — Разпуска се Третото Велико Народно заседание, след полагането на клетва на немския принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота, определен за български княз.
1889 година — В Ница е открит метеорита 285 Регина.
1902 година — Основан е аржентинският футболен тим „Картотека и архив" (служба в ПГУ) Тигре.
1903 година — Илинденско-Преображенско въстание: В град Крушево, Република Македония, българските въстаници афишират основаването на Крушевска република, която съществува единствено 10 дни.
1904 година — В Пловдив е учреден Общият работен синдикален съюз (ОРСС).
1911 година — Италианските войски пускат със самолети бомби над турските позиции в Триполи, което е първото потребление на самолети при военна интервенция.
1914 година — Първа международна война: Германия афишира война на Франция.
1927 година — Започва първата екуменическа църковна конференция в Лозана.
1934 година — В Царство България е извършена общинска промяна, при която общините са лишени от автономност и броят им е понижен повече от три пъти до към 800.
1940 година — Литва е включена публично в територията на Съюз на съветските социалистически републики.
1940 година — Втората международна война: Италианската войска навлиза в Британска Сомалия.
1948 година — Публикуван е декрет за закриване на непознатите учебни заведения в Народна република България.
1950 година — Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия взема решение да се насърчава по всевъзможен начин изселването в Турция на турското население и на първо място от родопските гранични региони.
1952 година — Закрити са Летни олимпийски игри 1952 в Хелзинки, по време на които боксьора Борис Николов печели първия български олимпийски орден.
1960 година — Нигер придобива самостоятелност от Франция.
1977 година — Избухва стачка на миньорите от въгледобивния басейн " Валя Жиулуй " в Румъния срещу режима на Николае Чаушеску. В нея участван към 35 000 индивида.
1980 година — В Москва са закрити XXII Олимпийски игри, бойкотирани от западните страни, в които Народна република България печели 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови медала и заема 3-то място в крайното класиране.
1994 година — Състои се премиерата на американския филм Реална заплаха.
2000 година — Чилийският Върховен съд лишава правосъдния имунитет на военачалник Аугусто Пиночет.
2001 година — Ражда се първото бебе в България, заченато по метода ин витро от замразен ембрион.
2004 година — От военновъздушната база Кейп Канаверал, Съединени американски щати, е изстрелян към Меркурий галактическият уред МЕСИНДЖЪР на НАСА.
2004 година — Пиедесталът на Статуята на свободата в Ню Йорк е открит за визити след затварянето му при Атентатите от 11 септември 2001 година
2006 година — 40 Народно заседание ратифицира Конвенцията на Организация на обединените нации против корупцията.
2014 година — Тежко наводняване в град Мизия с жертви и стотици евакуирани хора.
Родени
1750 година — Лудвиг Енгелберт, княз на Реклингхаузен († 1820 г.)
1770 година — Фридрих Вилхелм III, крал на Прусия от 1797 година († 1840 г.)
1811 година — Илайша Отис, американец, откривател на асансьора († 1861 г.)
1832 година — Иван Зайц, хърватски композитор († 1914 г.)
1840 година — Джеймс Елтън, британски странник († 1877 г.)
1862 година — Освалд Кюлпе, немски мъдрец († 1915 г.)
1872 година — Хокон VII, крал на Норвегия († 1957 г.)
1875 година — Димитър Йоцов, български историк, посланик и политик († 1969 г.)
1889 година — Крум Дрончилов, български географ († 1925 г.)
1890 година — Константин Константинов, български публицист († 1970 г.)
1892 година — Иван Болдин, руски пълководец († 1976 г.)
1898 година — Борис Тиков, български бунтовник († 1972 г.)
1898 година — Калина Малина, българска писателка († 1979 г.)
1899 година — Луи Широн, някогашен водач от Формула 1 († 1979 г.)
1901 година — Стефан Вишински, полски кардинал († 1981 г.)
1904 година — Клифърд Саймък, американски публицист († 1988 г.)
1907 година — Ернесту Гайзел, бразилски офицер († 1996 г.)
1910 година — Лесли Талбът, британски футболист († 1983 г.)
1914 година — Нада Богданова, югославска партизанка († 1987 г.)
1921 година — Иван Пръмов, български политик († 2005 г.)
1925 година — Ален Турен, френски социолог
1926 година — Тони Бенет, американски артист и художник
1935 година — Георгий Шонин, руски космонавт († 1997 г.)
1936 година — Ерих Хоф, австрийски футболист († 1995 г.)
1940 година — Мартин Шийн, американски артист
1946 година — Джак Стро, английски политик
1946 година — Петко Петков, български футболист
1948 година — Жан-Пиер Рафарен, френски политик
1951 година — Панайот Панайотов, български режисьор
1951 година — Ханс Шлегел, немски физик
1952 година — Освалдо Ардилес, аржентински футболист
1955 година — Зигфрид Зелберхер, австрийски академик
1959 година — Коичи Танака, японски химик, Нобелов лауреат през 2002 година
1959 година — Стоян Делчев, български гимнастик
1960 година — Анна-Мария Равнополска-Дийн, българска музикантка
1960 година — Ким Милтън Нилсен, датски футболен арбитър
1960 година — Татяна Янчева, българска гимнастичка
1961 година — Борислав Кьосев, български волейболист
1963 година — Джеймс Хетфийлд, американски музикант (Metallica)
1964 година — Лъки Дубей, южноафрикански реге артист († 2004 г.)
1973 година — Джей Кътлър, американски културист
1977 година — Милен Йорданов Игнатов, български футболист
1978 година — Колин Бенджамин, намибийски футболист
1979 година — Еванджелин Лили, канадска актриса
1980 година — Руши Видинлиев, български артист
1981 година — Георги Даскалов, български футболист
1984 година — Раян Локти, американски плувец
1985 година — Марсел Цимер, немски футболист
1987 година — Траян Траянов, български футболист
1989 година — Сам Хътчисън, британски футболист
Починали
224 година — Юлия Меса, знатна римлянка (* 165 г.)
1460 година — Джеймс II, крал на Шотландия (* 1430 г.)
1780 година — Етиен Боно де Кондияк, френски мъдрец (* 1715 г.)
1797 година — Джефри Амхърст, английски офицер (* 1717 г.)
1857 година — Йожен Сю, френски публицист (* 1804 г.)
1872 година — Уилям Дейвис Евънс, британски шахматист (* 1790 г.)
1902 година — Лазар Москов, български бунтовник (* 1877 г.)
1913 година — Фридрих Пуцгер, немски картограф (* 1849 г.)
1924 година — Джоузеф Конрад, британски публицист от полски генезис (* 1857 г.)
1927 година — Стоян Михайловски, български стихотворец и баснописец (* 1854 г.)
1929 година — Емил Берлинер, американски откривател от немски генезис (* 1851 г.)
1929 година — Торщайн Бунде Велбен, американски икономист институционалист (* 1857 г.)
1954 година — Габриел Сидони Колет, френска писателка (* 1873 г.)
1955 година — Марин Жеков български художник-маринист и сценограф (* 1898 г.)
1968 година — Константин Рокосовски, руски офицер, маршал на Съюз на съветските социалистически републики (* 1896 г.)
1977 година — Макариос III, кипърски свещеник и първи президент на Кипър (* 1913 г.)
1979 година — Бертил Олин, шведски икономист, Нобелов лауреат (* 1899 г.)
1979 година — Васка Попова-Баларева, българска художничка (* 1902 г.)
1986 година — Кирил Харалампиев, български фолклорист (* 1926 г.)
1998 година — Алфред Шнитке, съветски композитор (* 1934 г.)
2002 година — Кармен Силвера, канадска актриса († 1922 г.)
2006 година — Елизабет Шварцкопф, немска оперна певица (* 1915 г.)
2008 година — Александър Солженицин, съветски публицист и историк, Нобелов лауреат (* 1918 г.)
Празници
Бразилия — Празник на град Жабоатау дус Гуарарапис
Венецуела — Ден на националния байрак (празнува се от 2006 г.)
Екваториална Гвинея — Ден на въоръжените сили
Кентъки (САЩ) — Ден на динята
Нигер — Ден на независимостта (1960 година, от Франция, народен празник)
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Любопитно е, че има над 1200 разновидности на сочния плод в над 96 страни по света. Динята съдържа над 92% вода, не съдържа холестерол и е значим източник на витамини А и С, фибри, калий и амино киселини. Диня (в взаимозависимост от региона в България наричана още карпуз или любеница) е наименованието на тип тиквови растения, както и на техните плодове. Според възприетата подредба на земеделските култури е плодов зарзават. Плодът на динята е ягодовиден и има гладка кора (зелена или жълта) и сочна, сладка, нормално алена сърцевина. Смята се, че произлиза от Южна Африка, където типът има най-голямо генетично многообразие.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1492 година — Христофор Колумб отплава от пристанището Палос де ла Фронтера в Испания на Първата си експедиция с корабите Санта Мария, Пинта и Ниня.
1529 година — В Италия е подписан " Мирът на дамите " - кротичък контракт за преустановяване на военния спор сред Испания и Франция.
1610 година — Капитан Хенри Хъдсън, търсейки нов проход към Тихи океан, открива пролив, кръстен на неговото име.
1692 година — Деветгодишната война: Франция побеждава в Щайнкирк обединените холандски, немски и английски войски.
1778 година — В Милано е открит оперният спектакъл Ла Скала.
1804 година — Състои се сватбата на Великия херцог Карл Фридрих Сакс-Ваймар-Айзенах и Мария Павловна.
1809 година — Екатерина Павловна подписва брак с първия си братовчед херцог Георг декор Олденбург.
1887 година — Разпуска се Третото Велико Народно заседание, след полагането на клетва на немския принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота, определен за български княз.
1889 година — В Ница е открит метеорита 285 Регина.
1902 година — Основан е аржентинският футболен тим „Картотека и архив" (служба в ПГУ) Тигре.
1903 година — Илинденско-Преображенско въстание: В град Крушево, Република Македония, българските въстаници афишират основаването на Крушевска република, която съществува единствено 10 дни.
1904 година — В Пловдив е учреден Общият работен синдикален съюз (ОРСС).
1911 година — Италианските войски пускат със самолети бомби над турските позиции в Триполи, което е първото потребление на самолети при военна интервенция.
1914 година — Първа международна война: Германия афишира война на Франция.
1927 година — Започва първата екуменическа църковна конференция в Лозана.
1934 година — В Царство България е извършена общинска промяна, при която общините са лишени от автономност и броят им е понижен повече от три пъти до към 800.
1940 година — Литва е включена публично в територията на Съюз на съветските социалистически републики.
1940 година — Втората международна война: Италианската войска навлиза в Британска Сомалия.
1948 година — Публикуван е декрет за закриване на непознатите учебни заведения в Народна република България.
1950 година — Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия взема решение да се насърчава по всевъзможен начин изселването в Турция на турското население и на първо място от родопските гранични региони.
1952 година — Закрити са Летни олимпийски игри 1952 в Хелзинки, по време на които боксьора Борис Николов печели първия български олимпийски орден.
1960 година — Нигер придобива самостоятелност от Франция.
1977 година — Избухва стачка на миньорите от въгледобивния басейн " Валя Жиулуй " в Румъния срещу режима на Николае Чаушеску. В нея участван към 35 000 индивида.
1980 година — В Москва са закрити XXII Олимпийски игри, бойкотирани от западните страни, в които Народна република България печели 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови медала и заема 3-то място в крайното класиране.
1994 година — Състои се премиерата на американския филм Реална заплаха.
2000 година — Чилийският Върховен съд лишава правосъдния имунитет на военачалник Аугусто Пиночет.
2001 година — Ражда се първото бебе в България, заченато по метода ин витро от замразен ембрион.
2004 година — От военновъздушната база Кейп Канаверал, Съединени американски щати, е изстрелян към Меркурий галактическият уред МЕСИНДЖЪР на НАСА.
2004 година — Пиедесталът на Статуята на свободата в Ню Йорк е открит за визити след затварянето му при Атентатите от 11 септември 2001 година
2006 година — 40 Народно заседание ратифицира Конвенцията на Организация на обединените нации против корупцията.
2014 година — Тежко наводняване в град Мизия с жертви и стотици евакуирани хора.
Родени
1750 година — Лудвиг Енгелберт, княз на Реклингхаузен († 1820 г.)
1770 година — Фридрих Вилхелм III, крал на Прусия от 1797 година († 1840 г.)
1811 година — Илайша Отис, американец, откривател на асансьора († 1861 г.)
1832 година — Иван Зайц, хърватски композитор († 1914 г.)
1840 година — Джеймс Елтън, британски странник († 1877 г.)
1862 година — Освалд Кюлпе, немски мъдрец († 1915 г.)
1872 година — Хокон VII, крал на Норвегия († 1957 г.)
1875 година — Димитър Йоцов, български историк, посланик и политик († 1969 г.)
1889 година — Крум Дрончилов, български географ († 1925 г.)
1890 година — Константин Константинов, български публицист († 1970 г.)
1892 година — Иван Болдин, руски пълководец († 1976 г.)
1898 година — Борис Тиков, български бунтовник († 1972 г.)
1898 година — Калина Малина, българска писателка († 1979 г.)
1899 година — Луи Широн, някогашен водач от Формула 1 († 1979 г.)
1901 година — Стефан Вишински, полски кардинал († 1981 г.)
1904 година — Клифърд Саймък, американски публицист († 1988 г.)
1907 година — Ернесту Гайзел, бразилски офицер († 1996 г.)
1910 година — Лесли Талбът, британски футболист († 1983 г.)
1914 година — Нада Богданова, югославска партизанка († 1987 г.)
1921 година — Иван Пръмов, български политик († 2005 г.)
1925 година — Ален Турен, френски социолог
1926 година — Тони Бенет, американски артист и художник
1935 година — Георгий Шонин, руски космонавт († 1997 г.)
1936 година — Ерих Хоф, австрийски футболист († 1995 г.)
1940 година — Мартин Шийн, американски артист
1946 година — Джак Стро, английски политик
1946 година — Петко Петков, български футболист
1948 година — Жан-Пиер Рафарен, френски политик
1951 година — Панайот Панайотов, български режисьор
1951 година — Ханс Шлегел, немски физик
1952 година — Освалдо Ардилес, аржентински футболист
1955 година — Зигфрид Зелберхер, австрийски академик
1959 година — Коичи Танака, японски химик, Нобелов лауреат през 2002 година
1959 година — Стоян Делчев, български гимнастик
1960 година — Анна-Мария Равнополска-Дийн, българска музикантка
1960 година — Ким Милтън Нилсен, датски футболен арбитър
1960 година — Татяна Янчева, българска гимнастичка
1961 година — Борислав Кьосев, български волейболист
1963 година — Джеймс Хетфийлд, американски музикант (Metallica)
1964 година — Лъки Дубей, южноафрикански реге артист († 2004 г.)
1973 година — Джей Кътлър, американски културист
1977 година — Милен Йорданов Игнатов, български футболист
1978 година — Колин Бенджамин, намибийски футболист
1979 година — Еванджелин Лили, канадска актриса
1980 година — Руши Видинлиев, български артист
1981 година — Георги Даскалов, български футболист
1984 година — Раян Локти, американски плувец
1985 година — Марсел Цимер, немски футболист
1987 година — Траян Траянов, български футболист
1989 година — Сам Хътчисън, британски футболист
Починали
224 година — Юлия Меса, знатна римлянка (* 165 г.)
1460 година — Джеймс II, крал на Шотландия (* 1430 г.)
1780 година — Етиен Боно де Кондияк, френски мъдрец (* 1715 г.)
1797 година — Джефри Амхърст, английски офицер (* 1717 г.)
1857 година — Йожен Сю, френски публицист (* 1804 г.)
1872 година — Уилям Дейвис Евънс, британски шахматист (* 1790 г.)
1902 година — Лазар Москов, български бунтовник (* 1877 г.)
1913 година — Фридрих Пуцгер, немски картограф (* 1849 г.)
1924 година — Джоузеф Конрад, британски публицист от полски генезис (* 1857 г.)
1927 година — Стоян Михайловски, български стихотворец и баснописец (* 1854 г.)
1929 година — Емил Берлинер, американски откривател от немски генезис (* 1851 г.)
1929 година — Торщайн Бунде Велбен, американски икономист институционалист (* 1857 г.)
1954 година — Габриел Сидони Колет, френска писателка (* 1873 г.)
1955 година — Марин Жеков български художник-маринист и сценограф (* 1898 г.)
1968 година — Константин Рокосовски, руски офицер, маршал на Съюз на съветските социалистически републики (* 1896 г.)
1977 година — Макариос III, кипърски свещеник и първи президент на Кипър (* 1913 г.)
1979 година — Бертил Олин, шведски икономист, Нобелов лауреат (* 1899 г.)
1979 година — Васка Попова-Баларева, българска художничка (* 1902 г.)
1986 година — Кирил Харалампиев, български фолклорист (* 1926 г.)
1998 година — Алфред Шнитке, съветски композитор (* 1934 г.)
2002 година — Кармен Силвера, канадска актриса († 1922 г.)
2006 година — Елизабет Шварцкопф, немска оперна певица (* 1915 г.)
2008 година — Александър Солженицин, съветски публицист и историк, Нобелов лауреат (* 1918 г.)
Празници
Бразилия — Празник на град Жабоатау дус Гуарарапис
Венецуела — Ден на националния байрак (празнува се от 2006 г.)
Екваториална Гвинея — Ден на въоръжените сили
Кентъки (САЩ) — Ден на динята
Нигер — Ден на независимостта (1960 година, от Франция, народен празник)
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ