143 години от обявяването на София за столица на България
На 3 април означаваме 143 години от оповестяването на София за столица на България. Това историческо решение е взето от Учредителното заседание на Княжество България по предложение на проф. Марин Дринов.
Датата 22.III/03.IV.1879 година остава вечно в историята на София. Учредителното заседание в Търново прогласява града за столица на Третата българска страна. Всички фактори от географско, стратегическо, информационно естество, правещи града неповторим всред останалите български селища, са взети поради при избора на столица след Освобождението.
В първите месеци след Освобождението, заемайки длъжностите вицегубернатор на София и ръководещ Отдела на националното просвещение при Временното съветско ръководство, Марин Дринов развива всестранна обществено-политическа активност. Историк, академик и държавник, той първи аргументирано показва възгледа си София да се трансформира в столица на новата страна. С него са съгласни множеството от видните дейци Драган Цанков, Григор Начевич, Марко Балабанов и други Впоследствие, въпросът за избор на столица е подложен за разискване в Учредителното заседание. Съвременници показват, че полемиката е къса, написа БГНЕС.
В изявлението си Драган Цанков акцентира, че България има две столици – историческата Търново и София, откъдето се прави ръководството. По тази причина, предлага и в бъдеще София да остане резиденция на Княза, а в Търново да става неговата коронация. Предложението се приема с висшегласие. По този метод се показва и приемствеността сред средновековните български царства и Третата българска страна.
Девизът на столицата е " Расте, само че не старѣе “. Той е изписан през 1911 година на герба на София, основан през 1900 година, а през 1928 година е декориран с лаврови клончета от двете страни. На герба са изобразени знаците са столицата: Улпия Сердика (римската императрица Юлия Домна), планината Витоша, църквата " Света София “ и златен балдахин с Аполон лечителя; измежду тях в центъра има лъв, а от горната страна – крепостна стена с 3 кули.
Датата 22.III/03.IV.1879 година остава вечно в историята на София. Учредителното заседание в Търново прогласява града за столица на Третата българска страна. Всички фактори от географско, стратегическо, информационно естество, правещи града неповторим всред останалите български селища, са взети поради при избора на столица след Освобождението.
В първите месеци след Освобождението, заемайки длъжностите вицегубернатор на София и ръководещ Отдела на националното просвещение при Временното съветско ръководство, Марин Дринов развива всестранна обществено-политическа активност. Историк, академик и държавник, той първи аргументирано показва възгледа си София да се трансформира в столица на новата страна. С него са съгласни множеството от видните дейци Драган Цанков, Григор Начевич, Марко Балабанов и други Впоследствие, въпросът за избор на столица е подложен за разискване в Учредителното заседание. Съвременници показват, че полемиката е къса, написа БГНЕС.
В изявлението си Драган Цанков акцентира, че България има две столици – историческата Търново и София, откъдето се прави ръководството. По тази причина, предлага и в бъдеще София да остане резиденция на Княза, а в Търново да става неговата коронация. Предложението се приема с висшегласие. По този метод се показва и приемствеността сред средновековните български царства и Третата българска страна.
Девизът на столицата е " Расте, само че не старѣе “. Той е изписан през 1911 година на герба на София, основан през 1900 година, а през 1928 година е декориран с лаврови клончета от двете страни. На герба са изобразени знаците са столицата: Улпия Сердика (римската императрица Юлия Домна), планината Витоша, църквата " Света София “ и златен балдахин с Аполон лечителя; измежду тях в центъра има лъв, а от горната страна – крепостна стена с 3 кули.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ