Кой има имен ден днес, 29 юли
На 29 юли имен ден имат всички, които носят името Калин, Калина, Горан и производните им.
Светият страдалец Калиник се родил в Киликия и бил учтив в християнско благочестие. Като достигнал зрелост, той видял какъв брой доста хора се държат за езическото нечестие: помрачени от бесовска хубост, те били надалеч от Владиката Христа, вярвали в бездушни камъни и принасяли жертви на идоли. Калиник плачел горчиво за погибелта на тези хора и решил да стартира намерено да ги учи на знание на истината, с цел да се отвърнат от заблуждението си и да повярват в Христа Бога. Като проповядвал, сходно на апостолите, словото Божие, Калиник минал през доста градове и села и най-после дошъл в галатийския град Анкира. В този град той останал много време. Като се грижел за спасението на човешките души и се трудел за Христовото благовестие, той обърнал мнозина към Христа. Заради това бил заловен от неверниците и изправен на съд пред княз Сакердон. Князът бил най-усърден чиновник на идолите, Христов зложелател и пикантен гонител на християните. Като довели Калиник при него, нечестивците завикали:
- Ето чужденецът Калиник, който учи хората да не принасят жертви на боговете и да не им се покланят. Вече е прелъстил мнозина.
Като погледнал с гняв светеца, князът почнал да го разпитва яростно:
- Как се осмели ти, безумецо, като си пришелец, да развращаваш народа, учейки го да остави боговете, които са сътворили света и които уважава царят, всички управляващи и цялата галактика? Нима не знаеш тяхното господство?
Светецът добродушно му дал отговор:
- Аз съм Христов раб. Като виждам по какъв начин хората вървят към погибел, пострадвам със сърцето си за тях и колкото мога, постаравам се с положителното обучение да ги обърна от тъмнината към светлината и от погибелта към спасението. Понеже в нашите книги е написано: “...който е обърнал виновник от лъжливия му път, ще избави една душа от гибел и ще покрие доста грехове " (Иак. 5:20). Бих желал и теб да приведа към светлината от задържащото те бесовско заслепение и да те наставя в същинския път.
Като се извършил с яд, князът споделил:
- Нима ти мислиш и искаш да се отвърна от боговете, и като послушам безумните ти думи, да предпочета горчивата гибел пред блажения живот? Не, в никакъв случай! Напротив, аз ще те убедя да се поклониш на нашите богове, тъй като ще те предам на люти мъчения и тогава ще видя дали ще пристигна твоят Бог да те избави от моята власт. Няма да пощадя тялото ти, до момента в който не познаеш силата и властта на боговете и не им принесеш жертва.
Светецът мъжествено дал отговор на Сакердон:
- Всяко изтезание поради моя Господ е толкоз мечтано за мене, колкото храната за гладния. Затова не се бави и не губи време за закани, а започни на дело мъчителството си. Ето тялото ми - то е готово за страдания. В душата ми е Сам моят Бог, Който ще подготви избавление за мене, а за тебе - погибел.
Разгневен още повече, князът споделил:
- Нещастнико! Как смееш да ми досаждаш с такива думи! Кълна се в боговете, че няма да те опрощавам, само че ще остържа тялото ти до костите, ще изобретявам всевъзможни мъчения за тебе, до момента в който не погинеш с люта гибел.
Светецът отвърнал:
- Най-мръсен от всички нечестивци! Докога на вятъра ще губиш време в яростта си и няма да пристъпиш към дело. Предай ме на мъчения и познай мъжеството и великодушието на Христовия подвижник, който чака надвит венец от своя Спасител.
Тогава мъчителят наредил да съблекат мъченика и да го бият с волски жили. Дълго го били, а глашатаят викал:
- Калиник, познай боговете и ги призови, и те ще те избавят от тъгите!
Но светият страдалец се смеел над мъчителя и тъгите, и високо говорел:
- Ти ме заплашваше с огромни мъчения, а ми налагаш най-слабите страдания. Нанеси ми повече рани, предай ме на по-люто изтезание, тъй като аз не се багра от огъня и не се потресвам от меча, хиля се над гибелта, защото чакам от моя Бог безконечен живот. Тогава князът заповядал да повесят страдалеца на дърво и да стържат тялото му с стоманени остриета. Така остъргали плътта му до костите.
Но светецът продължавал да се смее над мъчението, като че на страдания било подхвърлено не неговото, а непознато тяло, и казвал на княза:
- Заповядай още по-силно да ме стържат, тъй като, колкото повече стържеш тялото ми, толкоз повече се насища душата ми: на мен ми оказва помощ Христос. Укрепяван от Неговата берекет, аз не чувствам болежка от мъченията.
След това мъчителят наредил да смъкват от дървото Христовия мъченик, да го обуят в стоманени ботуши с остри гвоздеи от вътрешната страна, да го закарат в град Гангри, отстоящ на седемдесет поприща от Анкира, и там да го изгорят. Той решил по този начин, защото в този град Калиник обърнал прекалено много хора към Христа. Мислел, че като видят мъченическия завършек на Калиник, тези новообърнати ще се ужасят и ще се върнат в предходната религия. И по този начин, разяреният княз предал Христовия боец в ръцете на своите жестоки бойци и им дал заповед: да яздят на бързи коне, а мъченика да гонят пред себе си, принуждавайки го с побои да върви по-бързо. Обут в стоманени ботуши с гвоздеи, мъченикът ходел, като че ли че не усещал болежка, и пеел Давидовия псалом:
“- Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли; извлече ме от заплашителен трап, от тинесто тресавище, сложи на камък нозете ми и утвърди стъпките ми " (Пс. 39:2-3).
Така той вървял по избрания път пред конниците без всякаква насила. Когато минали шестдесет поприща и пристигнали на мястото, наречено Матрика, от мощния безоблачен зной воините почнали да се изтезават от мощна жадност. Било месец юли. Никъде нямало вода по пътя, тъй че и самите воини, и конете им едвам дишали. Тогава те завикали към светеца със сълзи:
- Рабе на същинския Бог, помилуй ни, обезверените в живота си, помоли твоя Бог да ни даде вода, с цел да не умрем. Чували сме, че твоят Бог е всесилен. Забрави, че ти причинихме страдалчество: не по наша воля, а по разпореждане на княза те мъчехме.
Като видял, че умират от жадност, свети Калиник се смилил над тях и като желаел да стори положително на враговете си, застанал до случилия се на пътя камък, вдигнал очи към небето и почнал да се моли:
- Владико на небето и земята, на морето и на всички твари! Ти в античност си напоил с вода от камък странстващите в пустинята Моисей и народа с него. Покажи и в този момент чудесата Си: дано по Твоята заповед от този камък да потече вода и да напои тези жадуващи, с цел да станат очевидни Твоите каузи и на тези, които не Те познават, и да се популяризира Твоето свято име.
Едвам приключил молитвата си, и от камъка незабавно бликнал извор от жива вода. Всички пиели, утолявали жаждата си и високо викали:
- Велик е християнският Бог и по-славен от всички!
Оттогава изворът не престанал да тече във безконечна памет на Божието знамение, направило се по молитвите на мъченика.
Като се разхладили задоволително, воините и конете им минали останалия път без усложнения и пристигнали в Гангри. Не им се желало да предадат на гибел своя покровител Калиник, избавил ги от крах по пътя. Но като се боели, че князът ще се разгневи и ще съобщи на гибел самите тях, изпълнили заповедта му. Като разпалили пещта, сложили мъченика покрай самия пламък. А той, като се радвал и веселял, осенил себе си с кръстното предсказание и почнал да се моли:
- Отче небесни! Благодаря Ти, че ме удостои да умра за Твоето свято име. Приеми в мир духа ми и посрами Твоите врагове, всесилни Боже!
С тези думи той влезнал в самата среда на пламтящия огън на пещта и като лежащ, предал светата си душа в ръцете на Бога. Когато пещта угаснала, честното му тяло било открито невредимо. Вярващите го взели и го погребали с подобаваща чест, като прославяли Отца, Сина и Светия Дух, Единия в Троица Бог. Да бъде на Него и от нас чест и популярност, и постоянно, и во веки веков. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Още от ОБЩЕСТВО:
Светият страдалец Калиник се родил в Киликия и бил учтив в християнско благочестие. Като достигнал зрелост, той видял какъв брой доста хора се държат за езическото нечестие: помрачени от бесовска хубост, те били надалеч от Владиката Христа, вярвали в бездушни камъни и принасяли жертви на идоли. Калиник плачел горчиво за погибелта на тези хора и решил да стартира намерено да ги учи на знание на истината, с цел да се отвърнат от заблуждението си и да повярват в Христа Бога. Като проповядвал, сходно на апостолите, словото Божие, Калиник минал през доста градове и села и най-после дошъл в галатийския град Анкира. В този град той останал много време. Като се грижел за спасението на човешките души и се трудел за Христовото благовестие, той обърнал мнозина към Христа. Заради това бил заловен от неверниците и изправен на съд пред княз Сакердон. Князът бил най-усърден чиновник на идолите, Христов зложелател и пикантен гонител на християните. Като довели Калиник при него, нечестивците завикали:
- Ето чужденецът Калиник, който учи хората да не принасят жертви на боговете и да не им се покланят. Вече е прелъстил мнозина.
Като погледнал с гняв светеца, князът почнал да го разпитва яростно:
- Как се осмели ти, безумецо, като си пришелец, да развращаваш народа, учейки го да остави боговете, които са сътворили света и които уважава царят, всички управляващи и цялата галактика? Нима не знаеш тяхното господство?
Светецът добродушно му дал отговор:
- Аз съм Христов раб. Като виждам по какъв начин хората вървят към погибел, пострадвам със сърцето си за тях и колкото мога, постаравам се с положителното обучение да ги обърна от тъмнината към светлината и от погибелта към спасението. Понеже в нашите книги е написано: “...който е обърнал виновник от лъжливия му път, ще избави една душа от гибел и ще покрие доста грехове " (Иак. 5:20). Бих желал и теб да приведа към светлината от задържащото те бесовско заслепение и да те наставя в същинския път.
Като се извършил с яд, князът споделил:
- Нима ти мислиш и искаш да се отвърна от боговете, и като послушам безумните ти думи, да предпочета горчивата гибел пред блажения живот? Не, в никакъв случай! Напротив, аз ще те убедя да се поклониш на нашите богове, тъй като ще те предам на люти мъчения и тогава ще видя дали ще пристигна твоят Бог да те избави от моята власт. Няма да пощадя тялото ти, до момента в който не познаеш силата и властта на боговете и не им принесеш жертва.
Светецът мъжествено дал отговор на Сакердон:
- Всяко изтезание поради моя Господ е толкоз мечтано за мене, колкото храната за гладния. Затова не се бави и не губи време за закани, а започни на дело мъчителството си. Ето тялото ми - то е готово за страдания. В душата ми е Сам моят Бог, Който ще подготви избавление за мене, а за тебе - погибел.
Разгневен още повече, князът споделил:
- Нещастнико! Как смееш да ми досаждаш с такива думи! Кълна се в боговете, че няма да те опрощавам, само че ще остържа тялото ти до костите, ще изобретявам всевъзможни мъчения за тебе, до момента в който не погинеш с люта гибел.
Светецът отвърнал:
- Най-мръсен от всички нечестивци! Докога на вятъра ще губиш време в яростта си и няма да пристъпиш към дело. Предай ме на мъчения и познай мъжеството и великодушието на Христовия подвижник, който чака надвит венец от своя Спасител.
Тогава мъчителят наредил да съблекат мъченика и да го бият с волски жили. Дълго го били, а глашатаят викал:
- Калиник, познай боговете и ги призови, и те ще те избавят от тъгите!
Но светият страдалец се смеел над мъчителя и тъгите, и високо говорел:
- Ти ме заплашваше с огромни мъчения, а ми налагаш най-слабите страдания. Нанеси ми повече рани, предай ме на по-люто изтезание, тъй като аз не се багра от огъня и не се потресвам от меча, хиля се над гибелта, защото чакам от моя Бог безконечен живот. Тогава князът заповядал да повесят страдалеца на дърво и да стържат тялото му с стоманени остриета. Така остъргали плътта му до костите.
Но светецът продължавал да се смее над мъчението, като че на страдания било подхвърлено не неговото, а непознато тяло, и казвал на княза:
- Заповядай още по-силно да ме стържат, тъй като, колкото повече стържеш тялото ми, толкоз повече се насища душата ми: на мен ми оказва помощ Христос. Укрепяван от Неговата берекет, аз не чувствам болежка от мъченията.
След това мъчителят наредил да смъкват от дървото Христовия мъченик, да го обуят в стоманени ботуши с остри гвоздеи от вътрешната страна, да го закарат в град Гангри, отстоящ на седемдесет поприща от Анкира, и там да го изгорят. Той решил по този начин, защото в този град Калиник обърнал прекалено много хора към Христа. Мислел, че като видят мъченическия завършек на Калиник, тези новообърнати ще се ужасят и ще се върнат в предходната религия. И по този начин, разяреният княз предал Христовия боец в ръцете на своите жестоки бойци и им дал заповед: да яздят на бързи коне, а мъченика да гонят пред себе си, принуждавайки го с побои да върви по-бързо. Обут в стоманени ботуши с гвоздеи, мъченикът ходел, като че ли че не усещал болежка, и пеел Давидовия псалом:
“- Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли; извлече ме от заплашителен трап, от тинесто тресавище, сложи на камък нозете ми и утвърди стъпките ми " (Пс. 39:2-3).
Така той вървял по избрания път пред конниците без всякаква насила. Когато минали шестдесет поприща и пристигнали на мястото, наречено Матрика, от мощния безоблачен зной воините почнали да се изтезават от мощна жадност. Било месец юли. Никъде нямало вода по пътя, тъй че и самите воини, и конете им едвам дишали. Тогава те завикали към светеца със сълзи:
- Рабе на същинския Бог, помилуй ни, обезверените в живота си, помоли твоя Бог да ни даде вода, с цел да не умрем. Чували сме, че твоят Бог е всесилен. Забрави, че ти причинихме страдалчество: не по наша воля, а по разпореждане на княза те мъчехме.
Като видял, че умират от жадност, свети Калиник се смилил над тях и като желаел да стори положително на враговете си, застанал до случилия се на пътя камък, вдигнал очи към небето и почнал да се моли:
- Владико на небето и земята, на морето и на всички твари! Ти в античност си напоил с вода от камък странстващите в пустинята Моисей и народа с него. Покажи и в този момент чудесата Си: дано по Твоята заповед от този камък да потече вода и да напои тези жадуващи, с цел да станат очевидни Твоите каузи и на тези, които не Те познават, и да се популяризира Твоето свято име.
Едвам приключил молитвата си, и от камъка незабавно бликнал извор от жива вода. Всички пиели, утолявали жаждата си и високо викали:
- Велик е християнският Бог и по-славен от всички!
Оттогава изворът не престанал да тече във безконечна памет на Божието знамение, направило се по молитвите на мъченика.
Като се разхладили задоволително, воините и конете им минали останалия път без усложнения и пристигнали в Гангри. Не им се желало да предадат на гибел своя покровител Калиник, избавил ги от крах по пътя. Но като се боели, че князът ще се разгневи и ще съобщи на гибел самите тях, изпълнили заповедта му. Като разпалили пещта, сложили мъченика покрай самия пламък. А той, като се радвал и веселял, осенил себе си с кръстното предсказание и почнал да се моли:
- Отче небесни! Благодаря Ти, че ме удостои да умра за Твоето свято име. Приеми в мир духа ми и посрами Твоите врагове, всесилни Боже!
С тези думи той влезнал в самата среда на пламтящия огън на пещта и като лежащ, предал светата си душа в ръцете на Бога. Когато пещта угаснала, честното му тяло било открито невредимо. Вярващите го взели и го погребали с подобаваща чест, като прославяли Отца, Сина и Светия Дух, Единия в Троица Бог. Да бъде на Него и от нас чест и популярност, и постоянно, и во веки веков. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Още от ОБЩЕСТВО:
Източник: actualno.com
![](/img/banner.png)
![Промоции](/data/promomall.png?5)
КОМЕНТАРИ