Брат Галев и Брендо доказаха будната кома на българските служби
Иван Анчев*, съпредседател на Атлантически съвет на България
(II част)
Преди тъкмо една година (5 юни 2023 г.) написах. Уви, тъкмо една година по-късно тази диагноза освен че не беше опровергана, а беше
тотално и брутално препотвърдена
България няма (в момента) полицейски и правоохранителни служби. Няма гранична полиция. Няма разузнаване. Няма нищо. Лети по нанадолнището със събути гащи, надявайки се, че никой няма да злоупотреби с нея. Не че няма искащи, само че към момента (крехкото) съдействие по линия на Европейски Съюз и НАТО крепи клетата ни страна над земята, неозлочестена.
Преди тъкмо една година, вследствие на инфаркт или нормално пиянско препиване, обществото в никакъв случай няма да разбере точната причина, умря единият от така наречен „ брат Галеви “. Кой е той и за какво гибелта му тъкмо в България, а не другаде е толкоз значима, съм написал в публикацията нагоре. Но да оставим Ангел Христов – както споделям и във въпросната публикация: „ За мъртвите – или положително, или нищо с изключение на цялата истина “. Покойният Ангел Христов не е тематика на днешният коментар.
Темата, основната ТЕМА, е Евелин Банев – Брендо, един от сънародниците ни измежду най-високите етажи на международната проведена престъпност, по-конкретно – в наркотрафика. От всяка точка на света – до всяка точка на света. Килограми и тонажи – съгласно желанията на клиента. Именно заради тази причина на главата си има 6-годишна присъда в България, 20-годишна присъда в Италия и 10-годишна присъда в Румъния. Общо кумулативно: 36 години.
Още от края на 90-те години Брендо е „ легенда “ в интернационалните наркомрежи, обикаляйки света с подправени паспорти, само че и създавайки канали за трафик на кокаин. Както споделям нагоре: от всяка точка на света – до всяка точка на света. От първа ръка знам, че през 2008 година е трябвало да бъде задържан в Италия. За задачата е имало взаимно заседание сред български и италиански служители на реда и прокурори. Резултатът? Нула. Информацията изтича към Брендо, съвсем незабавно след привършване на работното заседание. При ареста му през 2012 година в Созопол, по времето на Цветан Цветанов като министър на вътрешните работи, служителите на реда намират и доказателствата, че преди четири години е предизвестен за идния му по това време арест. Изненадани има ли?
От 2012 година прескачаме една дузина години напред, с цел да установим в един прелестен и безоблачен юнски ден на 2024 година, че в 7:30 ч. сутринта в София, неизвестно по какъв начин завърнал се в България, с мешка на рамо, Брендо се е устремил към СЦЗ (Софийски централен затвор). Оставям настрани несъмнено нездравият тип на предаващият се на закона – нулев загар (т.е. крил се дълго време), отекъл, остриган „ нула номер “ – това са все слаби косвени звена върху които мъчно, само че не невероятно, може да се построи някаква оперативна догадка. Тя, хипотезата, за това е оперативна, с цел да бъде налудничава, само че и допускаща всевъзможни благоприятни условия и вариации…
Появата на Брендо в слънчевата заран на 24 юни 2024 година пред СЦЗ повдига за ПОРЕДЕН ПЪТ въпроса за адекватността на българските правоохранителни и специфични служби. Появата му пред Софийския затвор е тъкмо същият
ШАМАР за българските служби
както гибелта на „ брат Галев “ в България през 2023 година, или кацането на Матиас Руст на Червения площад в Москва на 28 май 1987 година, т.е. потвърждава цялата неплатежоспособност на страната и нейните органи към съответния миг. Колкото и да ни твърди министър Калин Стоянов в сигурността на българските граници и готовността ни за Шенген – няма по какъв начин да ни увери в сходно изказване. Просто тъй като България сега е разграден двор. Съжалявам, че го споделям, само че това е действителното състояние. И никакви скъпи БМВ-та или високопроходими коли не могат да запушат днешните пробойни в Министерство на вътрешните работи. Защото там трайно се е наложил правилото „ неприятен, но наш “ и настоящето политическо и професионално управление на Министерство на вътрешните работи е същинското доказателство за това. Нищоправенето, дуенето на (небръснати) бузи и празните приказки са запазена марка за настоящето и предходното (пак същото) управление на Министерство на вътрешните работи.
Резултатът? Шенген – не
Не и през крив макарон. Брендо и брат Галев през миша дупка в България? О, да. Родната полиция, под управлението на министър Стоянов, ни пази. Не, ли?
P.S. Слава Богу, към момента не сме в цялостен (в това число и сухопътен) Шенген. Защото тогава тези ужасяващи пробойни в Министерство на вътрешните работи щяха да бъдат „ замазани “ точно с това пояснение. Не че е късно да се разгласи, че Брендо в влезнал в България по въздух или вода… Нали там към този момент работи Шенген… Ерго, „ няма ние да сме отговорни “, а тези лигави европейци, които ни постановиха тези джендърски съглашения.
*Авторът е с 20-годишен стаж в службите за сигурност и правоохрана, някогашен чуждестранен представител на Министерство на вътрешните работи в Съединени американски щати.
(II част)
Преди тъкмо една година (5 юни 2023 г.) написах. Уви, тъкмо една година по-късно тази диагноза освен че не беше опровергана, а беше
тотално и брутално препотвърдена
България няма (в момента) полицейски и правоохранителни служби. Няма гранична полиция. Няма разузнаване. Няма нищо. Лети по нанадолнището със събути гащи, надявайки се, че никой няма да злоупотреби с нея. Не че няма искащи, само че към момента (крехкото) съдействие по линия на Европейски Съюз и НАТО крепи клетата ни страна над земята, неозлочестена.
Преди тъкмо една година, вследствие на инфаркт или нормално пиянско препиване, обществото в никакъв случай няма да разбере точната причина, умря единият от така наречен „ брат Галеви “. Кой е той и за какво гибелта му тъкмо в България, а не другаде е толкоз значима, съм написал в публикацията нагоре. Но да оставим Ангел Христов – както споделям и във въпросната публикация: „ За мъртвите – или положително, или нищо с изключение на цялата истина “. Покойният Ангел Христов не е тематика на днешният коментар.
Темата, основната ТЕМА, е Евелин Банев – Брендо, един от сънародниците ни измежду най-високите етажи на международната проведена престъпност, по-конкретно – в наркотрафика. От всяка точка на света – до всяка точка на света. Килограми и тонажи – съгласно желанията на клиента. Именно заради тази причина на главата си има 6-годишна присъда в България, 20-годишна присъда в Италия и 10-годишна присъда в Румъния. Общо кумулативно: 36 години.
Още от края на 90-те години Брендо е „ легенда “ в интернационалните наркомрежи, обикаляйки света с подправени паспорти, само че и създавайки канали за трафик на кокаин. Както споделям нагоре: от всяка точка на света – до всяка точка на света. От първа ръка знам, че през 2008 година е трябвало да бъде задържан в Италия. За задачата е имало взаимно заседание сред български и италиански служители на реда и прокурори. Резултатът? Нула. Информацията изтича към Брендо, съвсем незабавно след привършване на работното заседание. При ареста му през 2012 година в Созопол, по времето на Цветан Цветанов като министър на вътрешните работи, служителите на реда намират и доказателствата, че преди четири години е предизвестен за идния му по това време арест. Изненадани има ли?
От 2012 година прескачаме една дузина години напред, с цел да установим в един прелестен и безоблачен юнски ден на 2024 година, че в 7:30 ч. сутринта в София, неизвестно по какъв начин завърнал се в България, с мешка на рамо, Брендо се е устремил към СЦЗ (Софийски централен затвор). Оставям настрани несъмнено нездравият тип на предаващият се на закона – нулев загар (т.е. крил се дълго време), отекъл, остриган „ нула номер “ – това са все слаби косвени звена върху които мъчно, само че не невероятно, може да се построи някаква оперативна догадка. Тя, хипотезата, за това е оперативна, с цел да бъде налудничава, само че и допускаща всевъзможни благоприятни условия и вариации…
Появата на Брендо в слънчевата заран на 24 юни 2024 година пред СЦЗ повдига за ПОРЕДЕН ПЪТ въпроса за адекватността на българските правоохранителни и специфични служби. Появата му пред Софийския затвор е тъкмо същият
ШАМАР за българските служби
както гибелта на „ брат Галев “ в България през 2023 година, или кацането на Матиас Руст на Червения площад в Москва на 28 май 1987 година, т.е. потвърждава цялата неплатежоспособност на страната и нейните органи към съответния миг. Колкото и да ни твърди министър Калин Стоянов в сигурността на българските граници и готовността ни за Шенген – няма по какъв начин да ни увери в сходно изказване. Просто тъй като България сега е разграден двор. Съжалявам, че го споделям, само че това е действителното състояние. И никакви скъпи БМВ-та или високопроходими коли не могат да запушат днешните пробойни в Министерство на вътрешните работи. Защото там трайно се е наложил правилото „ неприятен, но наш “ и настоящето политическо и професионално управление на Министерство на вътрешните работи е същинското доказателство за това. Нищоправенето, дуенето на (небръснати) бузи и празните приказки са запазена марка за настоящето и предходното (пак същото) управление на Министерство на вътрешните работи.
Резултатът? Шенген – не
Не и през крив макарон. Брендо и брат Галев през миша дупка в България? О, да. Родната полиция, под управлението на министър Стоянов, ни пази. Не, ли?
P.S. Слава Богу, към момента не сме в цялостен (в това число и сухопътен) Шенген. Защото тогава тези ужасяващи пробойни в Министерство на вътрешните работи щяха да бъдат „ замазани “ точно с това пояснение. Не че е късно да се разгласи, че Брендо в влезнал в България по въздух или вода… Нали там към този момент работи Шенген… Ерго, „ няма ние да сме отговорни “, а тези лигави европейци, които ни постановиха тези джендърски съглашения.
*Авторът е с 20-годишен стаж в службите за сигурност и правоохрана, някогашен чуждестранен представител на Министерство на вътрешните работи в Съединени американски щати.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ