Кои са най-успешните мисии на НАСА и най-големите й провали?
На 29 юли 1958г. американският президент Дуайт Айзенхауер подписва Националния акт за аеронавтика и галактическо пространство, с което открива основаването на НАСА - Националното ръководство по въздухоплаване и проучване на галактическото пространство на Съединени американски щати. Това се случва тъкмо преди 61 година, осведоми vesti.bg.
Какво реализира НАСА за тези 61г.? Отговорът е доста. НАСА обаче нямаше да е това, което е, без помощта на останалите галактически организации по света като Европейската галактическа организация, Роскосмос, Индийската организация за галактически проучвания, Китайското национално галактическо ръководство, а в последните години и SpaceX на Илън Мъск.
Космосът не е територия, на която да се стремим да демонстрираме характерността си в лицето на народност и сходни разлики, които имат стойност тук на Земята.
За проучването на дълбоките секрети на Вселената трябват общи старания и учените схванаха това след дългогодишната „ галактическа борба ” сред Съединени американски щати и някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
Едно от най-големите доказателства за превъзмогването на всички предубеждения е построяването на Международната галактическа станция.
Към днешна дата астронавти и цивилни жители от общо 19 страни са стъпвали на борда на МКС. Сред тях са Белгия, Бразилия, Испания, Казахстан, Малайзия, Швеция, Южна Корея и други.
Каква обаче е равносметката 61г. по-късно след основаването на НАСА? Къде сбъркаха и в кое съумяха да се оправят първи? И в последна сметка, какво завоюва науката от досегашните им най-знакови задачи?
Пилотирани задачи
„ Мъркюри ” (1958г. – 1963г.)
Програмата „ Мъркюри ” е една от най-важните в историята на НАСА. Въпреки че може би основният ѝ проект е изпращането на първия американец в космоса, задачите ѝ надалеч не се лимитират единствено с това.
Да, Алън Шепърд влиза в учебниците по история като първия американец, летял в космоса. 15-минутният полет е осъществен на 5 май 1961г., единствено няколко дни след историческата обиколка на Юрий Гагарин.
На 20 февруари 1962г. пък Джон Глен става първият американец, направил полет в орбита към Земята (всъщност полетът на Джон Глен прави общо три обиколки към планетата ни).
„ Мъркюри ” е значима задача от позиция на опазване на достолепието на Съединени американски щати. Макар и с леко забавяне, те съумяват да догонят Съветския съюз в напредването на галактическата им стратегия.
„ Мъркюри ” се оказва извънредно потребна и за науката, освен за опазването на достойнството на американската нация. Благодарение на пилотираните задачи на „ Мъркюри ” учените съумяват да следят измененията, които настъпват в човешкото тяло по време на сходни полети.
Това им оказва помощ значително в работата им по бъдещите галактически пилотирани задачи на НАСА.
„ Аполо ” (1961г. – 1972г.)
Факт е, че Съюз на съветските социалистически републики реализират доста неща в космоса преди американците.
От изстрелването на първия неестествен сателит в околоземна орбита „ Спутник 1 ” през 1957г. до първото живо творение, летяло в космоса – кучето Лайка, първия човешки уред, достигнал повърхността на Луната – „ Луна 2 ”, първия човешки уред, изпратен до друга планета – „ Венера 1 ”, първия човек в космоса – Юрий Гагарин, първата жена в космоса – Валентина Терешкова.
Списъкът в действителност е дълъг. НАСА обаче като че ли взема решение да пренебрегва всички тези „ първи ” пъти, в които руснаците натрупат точки в Студената война на територията на космоса.
Когато през 1961г. президентът Кенеди споделя, че до края на десетилетието американците би трябвало да стъпят на Луната, доста хора дефинират думите му като полуда.
Неговата именита тирада пред Конгреса обаче въодушевява цяло едно потомство, към което постоянно се обръщат като „ хлапетата на Кенеди ”.
Поколение, което е решено да поведе Съединени американски щати напред в галактическата борба със Съюз на съветските социалистически републики. И какво по-хубаво от това да ги изпреварят на Луната? Да се трансфорат в първите, изпратили човек на друго галактическо тяло.
„ Аполо ” е може би един от най-амбициозните и скъпи галактически планове и до през днешния ден.
„ Аполо ” претърпява доста загуби, в това число и човешки жертви в лицето на „ Аполо 1 ”. Първият опит на задачата се увенчава с неуспех и астронавтите изгарят живи в резултат на инцидентно зародил пожар в кабината по време на тестово политане.
Трагичното събитие се случва 27 януари 1967г. Само две години и половина по-късно, с помощта на десетки опити и денонощния труд на стотици хиляди специалисти, човешки крайник стъпва на Луната.
Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс влизат в историята. А самият Армстронг споделя, че в никакъв случай не е обмислял авансово думите, които ще изрече, правейки първите си крачки на лунната повърхнина.
„ Една дребна крачка за индивида, един огромен скок за човечеството ” чуваме да отеква в съзнанието ни и до през днешния ден. Тези думи, също така, за следващ път потвърждават, че в космоса всички сме едно.
„ Аполо ” се оказва непостижимо безценен план и след задачата „ Аполо 17 ” през декември 1972г. програмата е прекъсната.
„ Скайлаб ” (1965г. – 1979г.)
„ Скайлаб ” е първата галактическа станция на Съединени американски щати, напълно оперирана и ръководена от НАСА.
Изведена е в орбита на 14 май 1973г. и действа до рухването си на Земята на 11 юли 1979г. Останките от „ Скайлаб ” се приземяват на към 480 км. източно от Пърт, Австралия.
Всички модули, които са формирали финалната конструкция на галактическата станция, са тежали общо към 77 тона.
„ Спейс Шътъл ” (1972г. – 2011г.)
„ Спейс Шътъл ” е една от най-дълго траялите галактически стратегии, оперирани от НАСА.
Совалките от програмата „ Спейс Шътъл ” извършват общо 135 задачи за всичките съвсем 40г.
„ Спейс Шътъл ” обаче също е белязана от два случая, които историята в никакъв случай няма да не помни.
28 януари 1986г. и 1 февруари 2003г. остават черно леке в историята на НАСА и до през днешния ден. Две трагични задачи, по време на които умират общо 14 астронавти, измежду които Криста Маколиф, която трябваше да се трансформира в първия преподавател, летял в космоса.
Безпилотни задачи
Списъкът с безпилотни задачи на НАСА леко пресилено може да бъде наименуван безконечен. Затова ще обърнем внимание на най-значимите, както и на тези, които следва да бъдат изпълнени.
„ Вояджър ” (1977г. – днес)
„ Вояджър 1 ” и „ Вояджър 2 ” безспорно са едни от най-амбициозните галактически задачи, планувани в миналото.
Освен че двата галактическа апарата ни дадоха цялостен куп нови познания за газовите колоси на Слънчевата система, те носят в себе си парченце от цялото човечество – Златните плочи.
Двата апарата са най-отдалечените обекти в космоса, основани от индивида.
„ Галилео ” (1989г. – 2003г.)
Космическият уред „ Галилео ” е изстрелян на 18 октомври 1989г., а доближава задачата си – газовия колос Юпитер, на 7 декември 1995г. по-късно повече от 6г. пътешестване.
„ Галилео ” събира огромно количество данни, обикаляйки към Юпитер и срещайки се с неговите луни.
Мисията на „ Галилео ” завърши през септември 2003г., когато учените умишлено го разрушиха в атмосферата на Юпитер.
„ Хъбъл ” (1990г.)
Дори и да не сте академик или човек, който интензивно се интересува от просвета, сте чували за „ Хъбъл ” най-малко един път в живота си.
А има ли по-добър отговор на въпроса дали задачата си заслужава от целия куп спиращи дъха фотоси, които получаваме с помощта на „ Хъбъл ”?
„ Касини – Хюйгенс ” (1997г. – 2017г.)
„ Касини ”, който в продължение на 13г. обикаляше към Сатурн и неговите луни и оказа помощ на учените да създадат революционни открития, завърши своето научно премеждие през 2017г.
Съдбата му бе сходна на тази на „ Галилео ”.
Учените от НАСА съзнателно разрушиха „ Касини ” в атмосферата на Сатурн на 15 септември 2017г.
Причината: откриването на органични съединения на една от луните на Сатурн – Енцелад. Учените взеха решение да не рискуват замърсяването на Енцелад с микроорганизми от Земята, които биха могли да са оживели върху повърхността на „ Касини ” и поради това сами унищожиха „ Касини ”.
„ Джеймс Уеб ” (предстои)
Влизането в приложимост на наследника на „ Хъбъл ” – галактическия телескоп „ Джеймс Уеб ”, сигурно е едно от събитията, които астрономите чакат с най-голямо неспокойствие.
„ Джеймс Уеб ” трябваше да бъде изстрелян още през 2018г., само че заради закъснение на плана това се чака да се случи през 2021г.
Дали „ Джеймс Уеб ” ще улавя даже още по вълшебен места в далечната Вселена от „ Хъбъл ”, следва да разберем. /24chasa.bg
Какво реализира НАСА за тези 61г.? Отговорът е доста. НАСА обаче нямаше да е това, което е, без помощта на останалите галактически организации по света като Европейската галактическа организация, Роскосмос, Индийската организация за галактически проучвания, Китайското национално галактическо ръководство, а в последните години и SpaceX на Илън Мъск.
Космосът не е територия, на която да се стремим да демонстрираме характерността си в лицето на народност и сходни разлики, които имат стойност тук на Земята.
За проучването на дълбоките секрети на Вселената трябват общи старания и учените схванаха това след дългогодишната „ галактическа борба ” сред Съединени американски щати и някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
Едно от най-големите доказателства за превъзмогването на всички предубеждения е построяването на Международната галактическа станция.
Към днешна дата астронавти и цивилни жители от общо 19 страни са стъпвали на борда на МКС. Сред тях са Белгия, Бразилия, Испания, Казахстан, Малайзия, Швеция, Южна Корея и други.
Каква обаче е равносметката 61г. по-късно след основаването на НАСА? Къде сбъркаха и в кое съумяха да се оправят първи? И в последна сметка, какво завоюва науката от досегашните им най-знакови задачи?
Пилотирани задачи
„ Мъркюри ” (1958г. – 1963г.)
Програмата „ Мъркюри ” е една от най-важните в историята на НАСА. Въпреки че може би основният ѝ проект е изпращането на първия американец в космоса, задачите ѝ надалеч не се лимитират единствено с това.
Да, Алън Шепърд влиза в учебниците по история като първия американец, летял в космоса. 15-минутният полет е осъществен на 5 май 1961г., единствено няколко дни след историческата обиколка на Юрий Гагарин.
На 20 февруари 1962г. пък Джон Глен става първият американец, направил полет в орбита към Земята (всъщност полетът на Джон Глен прави общо три обиколки към планетата ни).
„ Мъркюри ” е значима задача от позиция на опазване на достолепието на Съединени американски щати. Макар и с леко забавяне, те съумяват да догонят Съветския съюз в напредването на галактическата им стратегия.
„ Мъркюри ” се оказва извънредно потребна и за науката, освен за опазването на достойнството на американската нация. Благодарение на пилотираните задачи на „ Мъркюри ” учените съумяват да следят измененията, които настъпват в човешкото тяло по време на сходни полети.
Това им оказва помощ значително в работата им по бъдещите галактически пилотирани задачи на НАСА.
„ Аполо ” (1961г. – 1972г.)
Факт е, че Съюз на съветските социалистически републики реализират доста неща в космоса преди американците.
От изстрелването на първия неестествен сателит в околоземна орбита „ Спутник 1 ” през 1957г. до първото живо творение, летяло в космоса – кучето Лайка, първия човешки уред, достигнал повърхността на Луната – „ Луна 2 ”, първия човешки уред, изпратен до друга планета – „ Венера 1 ”, първия човек в космоса – Юрий Гагарин, първата жена в космоса – Валентина Терешкова.
Списъкът в действителност е дълъг. НАСА обаче като че ли взема решение да пренебрегва всички тези „ първи ” пъти, в които руснаците натрупат точки в Студената война на територията на космоса.
Когато през 1961г. президентът Кенеди споделя, че до края на десетилетието американците би трябвало да стъпят на Луната, доста хора дефинират думите му като полуда.
Неговата именита тирада пред Конгреса обаче въодушевява цяло едно потомство, към което постоянно се обръщат като „ хлапетата на Кенеди ”.
Поколение, което е решено да поведе Съединени американски щати напред в галактическата борба със Съюз на съветските социалистически републики. И какво по-хубаво от това да ги изпреварят на Луната? Да се трансфорат в първите, изпратили човек на друго галактическо тяло.
„ Аполо ” е може би един от най-амбициозните и скъпи галактически планове и до през днешния ден.
„ Аполо ” претърпява доста загуби, в това число и човешки жертви в лицето на „ Аполо 1 ”. Първият опит на задачата се увенчава с неуспех и астронавтите изгарят живи в резултат на инцидентно зародил пожар в кабината по време на тестово политане.
Трагичното събитие се случва 27 януари 1967г. Само две години и половина по-късно, с помощта на десетки опити и денонощния труд на стотици хиляди специалисти, човешки крайник стъпва на Луната.
Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс влизат в историята. А самият Армстронг споделя, че в никакъв случай не е обмислял авансово думите, които ще изрече, правейки първите си крачки на лунната повърхнина.
„ Една дребна крачка за индивида, един огромен скок за човечеството ” чуваме да отеква в съзнанието ни и до през днешния ден. Тези думи, също така, за следващ път потвърждават, че в космоса всички сме едно.
„ Аполо ” се оказва непостижимо безценен план и след задачата „ Аполо 17 ” през декември 1972г. програмата е прекъсната.
„ Скайлаб ” (1965г. – 1979г.)
„ Скайлаб ” е първата галактическа станция на Съединени американски щати, напълно оперирана и ръководена от НАСА.
Изведена е в орбита на 14 май 1973г. и действа до рухването си на Земята на 11 юли 1979г. Останките от „ Скайлаб ” се приземяват на към 480 км. източно от Пърт, Австралия.
Всички модули, които са формирали финалната конструкция на галактическата станция, са тежали общо към 77 тона.
„ Спейс Шътъл ” (1972г. – 2011г.)
„ Спейс Шътъл ” е една от най-дълго траялите галактически стратегии, оперирани от НАСА.
Совалките от програмата „ Спейс Шътъл ” извършват общо 135 задачи за всичките съвсем 40г.
„ Спейс Шътъл ” обаче също е белязана от два случая, които историята в никакъв случай няма да не помни.
28 януари 1986г. и 1 февруари 2003г. остават черно леке в историята на НАСА и до през днешния ден. Две трагични задачи, по време на които умират общо 14 астронавти, измежду които Криста Маколиф, която трябваше да се трансформира в първия преподавател, летял в космоса.
Безпилотни задачи
Списъкът с безпилотни задачи на НАСА леко пресилено може да бъде наименуван безконечен. Затова ще обърнем внимание на най-значимите, както и на тези, които следва да бъдат изпълнени.
„ Вояджър ” (1977г. – днес)
„ Вояджър 1 ” и „ Вояджър 2 ” безспорно са едни от най-амбициозните галактически задачи, планувани в миналото.
Освен че двата галактическа апарата ни дадоха цялостен куп нови познания за газовите колоси на Слънчевата система, те носят в себе си парченце от цялото човечество – Златните плочи.
Двата апарата са най-отдалечените обекти в космоса, основани от индивида.
„ Галилео ” (1989г. – 2003г.)
Космическият уред „ Галилео ” е изстрелян на 18 октомври 1989г., а доближава задачата си – газовия колос Юпитер, на 7 декември 1995г. по-късно повече от 6г. пътешестване.
„ Галилео ” събира огромно количество данни, обикаляйки към Юпитер и срещайки се с неговите луни.
Мисията на „ Галилео ” завърши през септември 2003г., когато учените умишлено го разрушиха в атмосферата на Юпитер.
„ Хъбъл ” (1990г.)
Дори и да не сте академик или човек, който интензивно се интересува от просвета, сте чували за „ Хъбъл ” най-малко един път в живота си.
А има ли по-добър отговор на въпроса дали задачата си заслужава от целия куп спиращи дъха фотоси, които получаваме с помощта на „ Хъбъл ”?
„ Касини – Хюйгенс ” (1997г. – 2017г.)
„ Касини ”, който в продължение на 13г. обикаляше към Сатурн и неговите луни и оказа помощ на учените да създадат революционни открития, завърши своето научно премеждие през 2017г.
Съдбата му бе сходна на тази на „ Галилео ”.
Учените от НАСА съзнателно разрушиха „ Касини ” в атмосферата на Сатурн на 15 септември 2017г.
Причината: откриването на органични съединения на една от луните на Сатурн – Енцелад. Учените взеха решение да не рискуват замърсяването на Енцелад с микроорганизми от Земята, които биха могли да са оживели върху повърхността на „ Касини ” и поради това сами унищожиха „ Касини ”.
„ Джеймс Уеб ” (предстои)
Влизането в приложимост на наследника на „ Хъбъл ” – галактическия телескоп „ Джеймс Уеб ”, сигурно е едно от събитията, които астрономите чакат с най-голямо неспокойствие.
„ Джеймс Уеб ” трябваше да бъде изстрелян още през 2018г., само че заради закъснение на плана това се чака да се случи през 2021г.
Дали „ Джеймс Уеб ” ще улавя даже още по вълшебен места в далечната Вселена от „ Хъбъл ”, следва да разберем. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ