Дискусия в памет на проф. Ивайло Знеполски - „човекът история на близкото ни минало“
На 29 ноември 2023 година уважаваният български академик, културолог, семиотик,социолог и мъдрец проф. Ивайло Знеполски ни напусна. Но посредством научнатаси работа и основания от него Институт за проучване на близкото миналоостави след себе си дълбока интелектуална диря и огромна отговорност - дасе продължат пътищата, които той проправи в историческото познание.
Интелектуалното наследство на учения, чийто предан труд го трансформира в„ индивидът история на близкото ни минало “, ще бъде тематика на интереснапублична полемика на 27 февруари от 17:30 ч. в Огледалната зала наСофийски университет „ Св. Климент Охридски “.
По време на събитието, проведено взаимно от Института за изследванена близкото минало, Нов български университет, Софийски университет ииздателство „ Сиела “, ще бъдат показани и последните две книги напроф. Ивайло Знеполски от знаковата поредност „ Минало несвършено “ –„ Тоталитаризмът: Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон “ и „ Семейниразправии: Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон “.
Както самичък отбелязва проф. Знеполски „ В центъра на това проучване са трудовете на трима откриватели натоталитаризма, трима начинатели - Хана Арент, Ерик Вьогелин и РеймонАрон, доста разнообразни създатели, ярки характерности, чиито срещи колизии спомогнаха теорията за тоталитаризма да не се появи катодогматична дисциплинираност, а като проблематично поле, отворено към нови аспектии към динамичността на измененията във времето.(…)
В това кръстосване на шпагите сред тримата става въпрос и за освен това от разногласието на каква теоретична основа да се построи теорията за тоталитаризма. Имплицитно диалогът е доста по-широк - разногласието е за това, по какъв начин да разбираме модерността, по какъв начин да мислим историята, за характера на връзката сред традиция и модерност, за отношението сред обстоятелствата и общите хрумвания, за същността на политиката, за смисъла на свободата и за бъдещето на демокрацията… И разликите сред теориите на тримата се дължат както на другите подходи при разбора на тоталитаризма, по този начин и на разликата в отговорите, които дават на един или различен от изброените нагоре фундаментални за разбирането на процесите в човешкото общество проблеми. “
Проф. Ивайло Знеполски работи върху тези книги до последния си момент и темогат да бъдат тълкувани като интелектуално наследство. Посветени са несамо на тримата най-значими теоретици и откриватели на тоталитаризма,но насочат и доста значимо обръщение към днешния ден. Необходимо е не самода познаваме близкото си минало, само че би трябвало да пазим и достиженията накрехката ни народна власт.
Интелектуалното наследство на учения, чийто предан труд го трансформира в„ индивидът история на близкото ни минало “, ще бъде тематика на интереснапублична полемика на 27 февруари от 17:30 ч. в Огледалната зала наСофийски университет „ Св. Климент Охридски “.
По време на събитието, проведено взаимно от Института за изследванена близкото минало, Нов български университет, Софийски университет ииздателство „ Сиела “, ще бъдат показани и последните две книги напроф. Ивайло Знеполски от знаковата поредност „ Минало несвършено “ –„ Тоталитаризмът: Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон “ и „ Семейниразправии: Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон “.
Както самичък отбелязва проф. Знеполски „ В центъра на това проучване са трудовете на трима откриватели натоталитаризма, трима начинатели - Хана Арент, Ерик Вьогелин и РеймонАрон, доста разнообразни създатели, ярки характерности, чиито срещи колизии спомогнаха теорията за тоталитаризма да не се появи катодогматична дисциплинираност, а като проблематично поле, отворено към нови аспектии към динамичността на измененията във времето.(…)
В това кръстосване на шпагите сред тримата става въпрос и за освен това от разногласието на каква теоретична основа да се построи теорията за тоталитаризма. Имплицитно диалогът е доста по-широк - разногласието е за това, по какъв начин да разбираме модерността, по какъв начин да мислим историята, за характера на връзката сред традиция и модерност, за отношението сред обстоятелствата и общите хрумвания, за същността на политиката, за смисъла на свободата и за бъдещето на демокрацията… И разликите сред теориите на тримата се дължат както на другите подходи при разбора на тоталитаризма, по този начин и на разликата в отговорите, които дават на един или различен от изброените нагоре фундаментални за разбирането на процесите в човешкото общество проблеми. “
Проф. Ивайло Знеполски работи върху тези книги до последния си момент и темогат да бъдат тълкувани като интелектуално наследство. Посветени са несамо на тримата най-значими теоретици и откриватели на тоталитаризма,но насочат и доста значимо обръщение към днешния ден. Необходимо е не самода познаваме близкото си минало, само че би трябвало да пазим и достиженията накрехката ни народна власт.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ