На 29 март България чества 20-ата годишнина от присъединяването в

На 29 март България празнува 20-ата годишнина от присъединението в НАТО и 75-ата годишнина от основаването на Организацията на Северноатлантическия контракт. С влошаващата се среда на сигурност НАТО е една от най-обсъжданите тематики. С бушуването на най-голямата война в Европа от Втората международна война насам, участието на България в НАТО е основно за ориста на страната.

Георги Василев, редактор в Международния отдел на БГНЕС.

Присъединяването на България в най-мощния боен съюз в човешката история е от изключителна значимост. Ако преди 20 години участието на България в НАТО изглеждаше единствено като част от пътя към Европейски Съюз, в този момент това решение има напълно друга тежест. Продължаването на неутралитета на България след 2004 година щеше да има големи последствия за развиването на страната. Много хора гледат към неутралитета с образците на страни като Швейцария, Австрия, Сингапур, Финландия и Швеция (от скоро към този момент не). Обаче доста потребно се не помнят “неуспешните ” образци и цената на неутралитета.

Цената е висока, като това се манифестира в обща военна тегоба и високи разноски за защита. Дори да се пренебрегва обстоятелството, че изброените страни са доста по-богати от България, то всеобщата военна тегоба носи задоволително спомагателни разноски и непопулярност, че да сложи страната в неловко състояние финансово. Адекватното военно образование изисква добре развита инфраструктура и институции, с цел да бъде изпълненo дейно. Също по този начин изваждането на част от популацията от работната мощ на страната води до спомагателни разноски.

Дори загърбвайки цената, използването на неутралитета е различен въпрос. Само през последното потомство могат да се видят пътищата на няколко други неутрални народи. Съдбата на Украйна, Молдова и Грузия е показателна за следствията от неуспеха на неутралитета. И трите страни се борят с непозната окупация и фракционизъм. Грузия беше нападната от Русия през 2008 година и сега граничещите с Русия райони Южна Осетия и Абхазия са под съветски надзор. Молдова, от независимостта си през 1991 година до в този момент, е изправена пред сепаратизма на Приднестровието. Като в отцепената република има непрекъснати съветски „ миротворци “. Украйна от своя страна, от спонсориран от Русия фракционизъм и частична съветска инвазия през 2014 година, се намира в екзистенциална война след цялостната съветска инвазия от 2022 година Това са единствено близки до нас образци, като историята и светът са цялостни с образци за нарушен неутралитет.

С въодушевеното потребление на думи като суверенитет, самостоятелност, неутралитет и така нататък, елементарно се не помни цената, която идва с тях. С сполучливото присъединение в НАТО България съумява да избегне високите разноски нужни за поддържане всеобща военна тегоба и евентуалната орис на Украйна, Грузия и Молдова. Обективно видяно НАТО съумя да разреши на България да се концентрира върху икономическото си развиване, тъй като даде успокоение и капитал.

Обаче НАТО не значи гратис „ пътешестване “, до момента в който се разчита единствено на „ мощните “ съдружници. Самата мощ на груповата защита на съюза е задоволителна за дейно въздържане на евентуални врагове, само че с възходящата неустановеност и възходящата наклонност на споровете по света се изисква доста повече от просто участие в съюз.

Кадър от взаимно обучение на България, Румтния и Съединени американски щати.

Членство в НАТО не е панацея за съвременна войска

След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и Източния блок НАТО като че ли загуби основната си причина за битие. Обаче експанзията на Руската федерация и все по-настъпателен Китай възроди Организацията на Северноатлантическия контракт. Това значи, че България би трябвало да дава своя принос към груповата защита.

За страдание, българската войска не се употребява с изключително високо доверие на жителите. Кариера във въоръжените сили не се счита за влиятелна и мечтана измежду младите българи, както показва годишният отчет за положението на българската войска. Корупцията, остарялото въоръжение, неналичието на инфраструктура и дребното персонален състав са единствено част от другите „ пороци “ на въоръжените сили.

През първите години на участието на България в НАТО положението на армията не остава загадка за новите съдружници. Неформални писма (09SOFIA101, 08SOFIA87), публикувани от УикиЛийкс, до Министерството на защитата на Съединени американски щати от посланиците на Вашингтон в България Джон Байърли и Нанси Макелдауни, служат като образец за положението на армията в първите години като член.

В първото писмо се преглежда коментара на Нанси Макелдауни от 2009 година за евентуалното закупуване на самолети Ф-16 от Съединени американски щати. За разбора сега не е значима политическата игра към тези изтребители, а положението на българските Военновъздушни сили.

„ Българските военновъздушни сили са неспособни да взе участие във въздушни задачи на НАТО отвън своите граници и не могат да работи без съветска поддръжка. Нейният флот от остаряващи МиГ-ове е изцяло подвластен от Русия във всички аспекти и може да бъде партерен мигновено с една дума от Москва - стъпка, която президентът Медведев особено заплаши да предприеме, в случай че България възобнови продажбите на оръжие на Грузия. “

Допълва се, че продължителното наливане на пари в МиГ-29 коства най-малко 100 милиона $ годишно за поддръжка, елементи и така нататък Неспособността на българските самолети да оперират със съюзнически сили лимитира съществено готовността и полезността на българските сили.

Това се добавя с остарявалата инфраструктура по летищата и базите.

Във второто писмо от Джон Байърли се разясняват проектите за рационализация на въоръжените сили от 2008 година Главното терзание на американците е фактът, че новите проекти за рационализация наподобяват като опит за понижаване на парите за защита.

„ Но зад кулисите беше ясно, че прегледът е предвид на понижаване на каузи от Брутният вътрешен продукт, отделян за защита “.

Споменават се доста намалявания на личен състав и промени на командната конструкция на армията. Като опцията за отрицателно отражение за армията е много евентуална, в случай че не бъде изпълнен проекта.

„ Докато задачата на българския проект е позитивна, оценката на неговия триумф или крах ще зависи от спецификата на това, къде ще бъдат понижени войските и кои качествата ще бъдат непокътнати. “

С оглед неналичието на основна смяна през идващите няколко години може се каже с убеденост, че проекта е претърпял крах.

На фотографията: Расмусен, Плевнелиев и Паси през 2014 година.

България се разсъни 20 години по-късно

Докато първото десетилетие на участието на България в НАТО беше белязано с заспалост или дори понижаване на способността на българските сили, то в края на второто се вижда пробуждане. С война единствено на няколкостотин километра и много ясното разделяне в света, потребността на България да дава принос в НАТО се усили.

С приближаването на доставката на новите F-16 Block 70 и покупката бронираните машини Stryker се усеща леко възкръсване в модернизацията. Тези машини сграбчиха огромна част от заглавията, само че освен тези проекти са задвижени. Поръчката за нови радари, които са съвместими с F-16 също е в напреднал стадии. Също по този начин и планът за 155-милиметрови гаубици се движи напред. Отделно се чакат и ракети за новите изтребители и подводници.

Проблем остава неналичието на персонален състав. Това остава една от основните цели в Плановете за развиване на въоръжените сили на България до 2026 година и 2032 година Други основни цели са реорганизирането на армията, стартиране/реализиране на капиталови планове и утилизация на непотребните бойни муниции и освобождението от ненужна инфраструктура. Тези цели би трябвало да бъдат изпълнени до 2026 година с което да се впишат с по-амбициозните цели до 2032 година Като основна точка за осъществяване е желанието България да може да отговори сполучливо на новите провокации в сферата за сигурност, както и по-голяма интеграция в НАТО. Изпълняването на по-обширната тактика до 2032 година изисква сполучливото използване на по-краткосрочните цели.

България има потребността да извърши проекта до 2026 година, с цел да има късмет да успее в значимите стратегически цели. Докато промените в структурите и образованието мъчно могат да бъдат незабавно оценени, военните покупки могат. За идващите 2 години комплектуване на въоръжените сили с главно въоръжение и техника би трябвало да съставлява: 90 танка; 410 бойни бронирани машини; 202 артилерийски системи над 100 мм; 18 дрона; 34 бойни самолети; 8 транспортни самолети; 6 бойни вертолети; 18 зенитноракетни комплекси; 20 радиолокационни системи; 9 кораби и 10 кораби за бойна поддръжка. В всичките тези изложени бройки би трябвало да участват и новите плануваните покупки.

Целите са позитивни и нужни, само че единствено желанието не е задоволително. Сега е моментът да бъдат изпълнени към този момент изложените проекти, като по-късно ще бъдат нужни още, с цел да се доближат стратегическите цели, заложени в документите. /БГНЕС

Георги Василев, интернационален редактор в БГНЕС.