Има познати неща и непознати неща. И между тях са само вратите ~ Уилям БЛЕЙК
На 28 ноември 1757 година в Лондон, Англия, се ражда Уилям Блейк – стихотворец, художник и гравьор, който самичък илюстрира стиховете си. Приживе по този начин и не получава схващане и самопризнание от съвременниците си поради особените си възгледи и ексцентричното си държание. Днес е считан за един от най-великите британци и най-значимата фигура в историята на поезията в епохата на романтизма.
(William Blake - self portrait)
Не съм ли муха щастлива, в случай че жив ли съм, мъртъв ли, все е едно.
За благосклонност, жалост, мир и обич се молят тез, що страдат, и сладкото това положително с посредством подаряват.
Ако дверите на усещането се прочистят, всичко ще ни се яви каквото е – безпределно.
Велики неща се правят, когато хора и планини се срещнат.
Когато споделям Истината нямам за цел да увещавам тези, които не я знаят, а да защитя тези, които я знаят.
Изкуството е дървото на живота. Науката е дървото на гибелта.
Истината не би трябвало да се споделя по този начин, че да я разберат; в нея би трябвало да повярват.
Прекомерната тъга се смее. Прекомерната наслада плаче.
Дървото, което провокира сълзи на удивление у едни, за други е просто нещо зелено, което им стои на пътя. За някои хора природата е безредна и цялостна с деформации. А някои въобще не я виждат. Но в очите на човек с въображение, самата природа е въображение.
Ако нещо обича, то става безпределно.
По-лесно е да простиш на врага си, в сравнение с приятеля.
Винаги готовите да споделят, каквото им е на мозъка, и негодяите ги заобикалят.
Проклятието освежава, благословията отпуска.
Вечността е влюбена в творенията на времето.
Радостта оплодява. Скръбта ражда.
Висша постъпка - да поставиш другия пред себе си.
Срамът - тога на гордостта.
Вие възприемате цветята по тяхното свежо благоухание. Но никой не може да каже по какъв начин от такова малко центърче идва толкоз доста наслада. Забравяйки, че вътре в този център се разгръща Вечността.
Всеки ден има миг, в който не може да ни намерят нито Сатаната, нито неговите сътрудници. Само този, който е грижлив, намира този миг и го умножава и когато един път го е намерил, го извиква още веднъж и още веднъж когато и да е.
Аз нищо не върша, Светия Дух реализира всичко посредством мен.
В творбата си " Сватбата сред Рая и Ада ", Блейк твърди че е посетил царството на мрака и си записал поговорките, които дяволите си повтаряли един на различен:
По сеитба се учи, по беритба поучавай, през зимата се забавлявай.
Пътят на излишеството води към двореца на знанието.
Водоемът съдържа, фонтанът се разлива.
Благоразумието е една богата, грозна и остаряла мома, наказана на несръчност.
Глупакът не вижда същото дърво, което вижда мъдрецът.
Онзи, който желае, само че не работи, провокира зараза.
Никоя птица не лети задоволително високо, в случай че лети със личните си криле.
Затворите са построени от камъните на закона, а бордеите - от тухлите на религията.
Онова, което в този момент е потвърдено, в миналото е било единствено помислено.
Всяко нещо, което е допустимо да бъде повярвано, е отражение на истината.
Тигрите на гнева са по-мъдри от подготвените коне.
Очаквай отрова от застоялите води.
Лисицата сама се грижи за себе си, само че Бог ще се погрижи за лъва.
Онзи, който е измъчен твоите заблуди, той добре те познава.
Молитвите не орат! Похвалите не жънат!
Никога не знаеш кое е задоволително, до момента в който не схванеш кое е повече от задоволително.
Градината на любовта
Бях в градината на Любовта
и какво да си мисля, не знам:
връз тревата, добра за покой и игра,
се издигаше някакъв храм.
Този храм бе затворил порти
и изпречил скрижала НЕДЕЙ.
Закопнял за цветя, приканих Любовта,
но глас ми изсъска: „ Не смей! “
И съгледах - в гробове безчет
никнат кръстове вместо цветя.
В черни тръни венци тъмничари отци
ми обгърнаха пристрастеността, радостта…
Превод: Спас Николов
(От Библиотека за ученика, Западноевропейски поети романтици, изд.Отечество)
Изображение ~ commons.wikimedia.org
