Църквата почита първия български мъченик
На 28 март Българската православна черква уважава своя първи страдалец - Св. мчк Енравота-Боян, княз Български.
Българската страна била учредена на Балканския полуостров в 681 година от едно войнствено племе от тюркски генезис – прабългарите, въпреки че в нея локалните славяни постоянно са представлявали господстващата съставка племена, и се настанили в тези земи още от началото на VI век.
Един от най-великите ханове на онази България, хан Крум (803 -814 г.), при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам.
Синът и правоприемник на хан Крум, хан Омуртаг (816–831 г.), забелязал христианизаторското въздействие на Кинам върху ханските синове. Омуртаг се опитал един път да го принуди да вземе присъединяване в една идоложертвена софра. Понеже Кинам внезапно отказал да стори това, хвърлили го в пандиза за дълги години.
Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му наследник Маламир (831-836 г.), по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота-Боян, той извел Кинам от пандиза и го подарил на брата си като плебей. Обаче скоро княз Енравота-Боян скрито приел християнско кръщение под въздействието на Кинам.
Като разбрал това Маламир опитал да принуди брат си да се откаже от " непознатия Бог ". Но князът уверено декларирал: Аз се отвращавам от езическите идоли и уважавам Христа, същинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа!
Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл въодушевена пророческа тирада: „ Тази религия, поради която аз в този момент загивам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята гибел. Кръстният знак ще бъде на респект на всички места, ще се издигат храмове на същинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени по този начин, сякаш не са съществували. Но и ти самият – обръща се към брат си Маламир – след няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква изгода от своята свирепост! ”
След това Христовият страдалец преклонил глава под меча и приел страдалчески венец към 833 година.
Скоро починал и Маламир и тъй като нямал правоприемник, наследил го Пресиян (836–852 г.), наследник на княз Звиница, втория му по-голям брат. А синът и наследникът на Пресиян, Борис (852–889 г.) приел християнството (856 г.) с името Михаил и покръстил целия български народ. Изпълнило се пророчеството на св. страдалец Енравота-Боян, княз български.
Това са и единствените сведения за Енравота-Боян, княз български. Паметта му се чества на 28 март единствено с поменуване на името му.
В деня, в който почитаме Св. мчк Енравота-Боян, княз Български имен ден честват Боян, Баян, Бояна, Боянка, Албена, Бойко, Бойка, Боко
Българската страна била учредена на Балканския полуостров в 681 година от едно войнствено племе от тюркски генезис – прабългарите, въпреки че в нея локалните славяни постоянно са представлявали господстващата съставка племена, и се настанили в тези земи още от началото на VI век.
Един от най-великите ханове на онази България, хан Крум (803 -814 г.), при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам.
Синът и правоприемник на хан Крум, хан Омуртаг (816–831 г.), забелязал христианизаторското въздействие на Кинам върху ханските синове. Омуртаг се опитал един път да го принуди да вземе присъединяване в една идоложертвена софра. Понеже Кинам внезапно отказал да стори това, хвърлили го в пандиза за дълги години.
Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му наследник Маламир (831-836 г.), по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота-Боян, той извел Кинам от пандиза и го подарил на брата си като плебей. Обаче скоро княз Енравота-Боян скрито приел християнско кръщение под въздействието на Кинам.
Като разбрал това Маламир опитал да принуди брат си да се откаже от " непознатия Бог ". Но князът уверено декларирал: Аз се отвращавам от езическите идоли и уважавам Христа, същинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа!
Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл въодушевена пророческа тирада: „ Тази религия, поради която аз в този момент загивам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята гибел. Кръстният знак ще бъде на респект на всички места, ще се издигат храмове на същинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени по този начин, сякаш не са съществували. Но и ти самият – обръща се към брат си Маламир – след няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква изгода от своята свирепост! ”
След това Христовият страдалец преклонил глава под меча и приел страдалчески венец към 833 година.
Скоро починал и Маламир и тъй като нямал правоприемник, наследил го Пресиян (836–852 г.), наследник на княз Звиница, втория му по-голям брат. А синът и наследникът на Пресиян, Борис (852–889 г.) приел християнството (856 г.) с името Михаил и покръстил целия български народ. Изпълнило се пророчеството на св. страдалец Енравота-Боян, княз български.
Това са и единствените сведения за Енравота-Боян, княз български. Паметта му се чества на 28 март единствено с поменуване на името му.
В деня, в който почитаме Св. мчк Енравота-Боян, княз Български имен ден честват Боян, Баян, Бояна, Боянка, Албена, Бойко, Бойка, Боко
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ