Умира цар Борис III
На 28 август 1943 година умира българският монарх – цар Борис III. Той е прочут още с купата принц Търновски. Борис III е цар на България от 3 октомври 1918 година до неочакваната си гибел през 1943 година. Цар Борис III наследява престола от своя татко – Фердинанд I. Неговото ръководство е обвързвано с доста спорни и трагични събития, които оставят ярка диря в българската история.
Цар Борис III е роден на 30 януари 1894 година в София. Той е първородният наследник на Фердинанд I. Борис III има един брат и две сестри. След раждането негов католически кръстник става папа Лъв XIII, а за православен кръстник се избира император Николай II. По време на Балканската война бъдещият престолонаследник извършва длъжността на офицер за свръзки по фронтовете. В Първата международна война заема позицията на генерал-майор. Трагичният завършек на войната за България носи доста рецензии против ръководството на Фердинанд I. Това е повода той да абдикира и да отстъпи престола на най-големия си наследник - Борис III. На 3 октомври 1918 година е осъществена формалната коронация. Следват много бурни времена за България, като присъединяване в интернационалните спорове и загуба на територии.
Първото затруднение, което се появява пред цар Борис III е политическият прелом, осъществен на 19 май 1934 година. Тогава политическият кръг „ Звено” и Военният съюз анулират Търновската конституция, разпускат Народното събрание и не разрешават съществуването на разнородни политически обединения. На власт идва Кимон Георгиев, а страната се ръководи благодарение на парламентарен мажоритаризъм, който се управлява от царя. Създава се законна държавна съпротива и се насрочват нови парламентарни избори. След експлоадирането на Втората международна война, България се причислява към Оста (Рим – Берлин – Токио). Сътрудничеството с Берлин и Москва оказва помощ за връщането на част от българските територии, които са незаслужено отнети след загубата на Първата международна война. Така регионът към Южна Добруджа, който преди този момент е под румънско притежание, се връща на България. Това става с помощта на Крайовската конвенция, която е подписана през 1940 година. Същата година Германия упорства българското държавно управление да ограничи правата на евреите. Така се основава Закон за отбрана на нацията, който цели да отнеме по-голямата част от пълномощията на еврейското население в България. През 1941 година Борис III се съгласява страната ни да се причисли към Тристранния пакт. През пролетта на същата година, немски войски минават през българската територия, с цел да навлязат в Югославия и Гърция. По този метод България се трансформира в съдружник на нацистка Германия.
Краят на бойните набези дава опция на цар Борис III да възвърне част от предходните български земи. Сред върнатите територии са Западните околности, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Това е повода българите да стартират да го назовават цар Обединител. След експлоадирането на войната сред Съветския съюз и Германия, България се пробва да поддържа дипломатически връзки и с двете страни. Въпреки това по гледище на Хитлер, на 13 декември 1941 година българската страна публично афишира война на Англия и Съединени американски щати. Така страната ни се трансформира в деен участник във военните дейности. Цар Борис III умира на 28 август 1943 година след малко боледуване. Малко преди този момент той се връща от аудиенция при немския фюрер. Официалната версия за неочакваната гибел на Борис III е инфаркт. Въпреки това през годините се появяват разнообразни спекулации, които настояват, че българският монарх е бил токсичен по заповед на Хитлер.
Първоначално тленните остатъци на Борис III са заровени в Рилския манастир. След промяната на политическия режим през 1944 година, останките на българския цар са преместени в дребен параклис в двореца „ Врана”. През 1949 година социалистическата власт подрежда взривяване на параклиса. След смяната на политическата власт през 1989 година, новото държавно управление разпорежда търсене на тленните остатъци на цар Борис III. През 1993 година останките са открити и още веднъж са заровени в Рилския манастир.
Източник: Уикипедия
Цар Борис III е роден на 30 януари 1894 година в София. Той е първородният наследник на Фердинанд I. Борис III има един брат и две сестри. След раждането негов католически кръстник става папа Лъв XIII, а за православен кръстник се избира император Николай II. По време на Балканската война бъдещият престолонаследник извършва длъжността на офицер за свръзки по фронтовете. В Първата международна война заема позицията на генерал-майор. Трагичният завършек на войната за България носи доста рецензии против ръководството на Фердинанд I. Това е повода той да абдикира и да отстъпи престола на най-големия си наследник - Борис III. На 3 октомври 1918 година е осъществена формалната коронация. Следват много бурни времена за България, като присъединяване в интернационалните спорове и загуба на територии.
Първото затруднение, което се появява пред цар Борис III е политическият прелом, осъществен на 19 май 1934 година. Тогава политическият кръг „ Звено” и Военният съюз анулират Търновската конституция, разпускат Народното събрание и не разрешават съществуването на разнородни политически обединения. На власт идва Кимон Георгиев, а страната се ръководи благодарение на парламентарен мажоритаризъм, който се управлява от царя. Създава се законна държавна съпротива и се насрочват нови парламентарни избори. След експлоадирането на Втората международна война, България се причислява към Оста (Рим – Берлин – Токио). Сътрудничеството с Берлин и Москва оказва помощ за връщането на част от българските територии, които са незаслужено отнети след загубата на Първата международна война. Така регионът към Южна Добруджа, който преди този момент е под румънско притежание, се връща на България. Това става с помощта на Крайовската конвенция, която е подписана през 1940 година. Същата година Германия упорства българското държавно управление да ограничи правата на евреите. Така се основава Закон за отбрана на нацията, който цели да отнеме по-голямата част от пълномощията на еврейското население в България. През 1941 година Борис III се съгласява страната ни да се причисли към Тристранния пакт. През пролетта на същата година, немски войски минават през българската територия, с цел да навлязат в Югославия и Гърция. По този метод България се трансформира в съдружник на нацистка Германия.
Краят на бойните набези дава опция на цар Борис III да възвърне част от предходните български земи. Сред върнатите територии са Западните околности, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Това е повода българите да стартират да го назовават цар Обединител. След експлоадирането на войната сред Съветския съюз и Германия, България се пробва да поддържа дипломатически връзки и с двете страни. Въпреки това по гледище на Хитлер, на 13 декември 1941 година българската страна публично афишира война на Англия и Съединени американски щати. Така страната ни се трансформира в деен участник във военните дейности. Цар Борис III умира на 28 август 1943 година след малко боледуване. Малко преди този момент той се връща от аудиенция при немския фюрер. Официалната версия за неочакваната гибел на Борис III е инфаркт. Въпреки това през годините се появяват разнообразни спекулации, които настояват, че българският монарх е бил токсичен по заповед на Хитлер.
Първоначално тленните остатъци на Борис III са заровени в Рилския манастир. След промяната на политическия режим през 1944 година, останките на българския цар са преместени в дребен параклис в двореца „ Врана”. През 1949 година социалистическата власт подрежда взривяване на параклиса. След смяната на политическата власт през 1989 година, новото държавно управление разпорежда търсене на тленните остатъци на цар Борис III. През 1993 година останките са открити и още веднъж са заровени в Рилския манастир.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ