Свети великомъченик Пантелеймон закриля пътниците и пази от наводнения
На 27 юли православната черква уважава Свети великомъченик Пантелеймон – покровител на пътешествениците и по-малък брат на Свети Илия. Според националните показа Свети Пантелеймон също е настойник на летните стихии, порои и наводнения. Затова постоянно е именуван Воден Пантелей.
Пантелеймон живял през ІІІ век в град Никомидия по време на император Максимилиян. Пантелеймон бил доста доброжелателен. Получил огромно завещание от родителите си и се готвел да става велможа доктор. Светецът се грижел за бедните и постоянно ги лекувал безплатно. На иконите Свети Пантелеймон е изографисан като врач, а през ІХ век при манастирите на негово име в Охрид и Преслав били основани лечебници и медицински школи.
Светецът-лечител бил подложен на жестоки мъчения поради вярата си. Но съгласно преданието каквото и да правели - хвърляли го на диви зверове, горили го със свещ, пускали го по стръмни скатове в бурното море и го търкаляли в бъчва със забити от вътрешната страна пирони – той постоянно оставал жив. Накрая, през 305 г императорските бойци го посекли с нож, само че какво било учудването им, когато вместо кръв от тялото му родословие мляко.
В българските поверия Свети великомъченик Пантелеймон се приема за покровител на пасажерите и се има вяра, че пази от наводнения. Празникът на светеца, именуван Пантелей, Пантелей пасажер, Панталей, Воден Панталей, а още и Църна Паталея, се уважава за предотвратяване от всевъзможни заболявания и несгоди. Много параклиси и аязма, наречени на светеца, се намират в Родопите, Странджа и Сакар. Те се посещават на празника му, когато дамите раздават пити в негова чест, с цел да няма градушки и стихии. На този ден прелетните птици се събират на ята и се приготвят за дълъг път към топли места. Оттук идва и названието на Пантелей Пътник. Денят се счита за тежък, неприятен, „ хаталия “ и се тачи " за теглило ", " за лихо " (на лошо). Жените не би трябвало да подхващат никаква работа на този ден, с цел да е крепко фамилията им.
В предишното в Белоградчишко се е изпълнявало магическо извеждане на заболяванията шарка, чума и дифтерит от селото. Няколко циганки повеждали хората към " непознат топрак " и там закачали на дърво торба с прясна пита. Врачки и баячки не врачуват на празника, тъй като другояче светецът ще ги накаже. Смята се, че денят е подобаващ за пътешестване.
