На 27 март в 21:42 ч. българско време от космодрума

На 27 март в 21:42 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан ще излети галактически транспортен съд “Союз ТМА-16М ”. На борда на галактическия транспортен съд ще бъдат трима души. От тях космонавтът на Русия Генадий Падалка ще престои общо шест месеца на борда на “Международната галактическа станция ”.

А космонавтът на Русия Михаил Корниенко и астронавтът на НАСА Скот Кели ще престоят общо една година на станцията.

Провеждането на такива дълготрайни задачи е изключителна значима стъпка към идната колонизация на космоса, както и към идните дълготрайни полети до Марс.  Проблемът е, че ние не знаем по какъв начин галактическите условия въздействат детайлно върху човешкия организъм при продължителните експедиции.

До този миг единствената страна, която е провеждала целогодишни пилотируеми задачи, е Русия. Общо четири съветски космонавти са летяли в космоса в продължение на повече от година. Сред тях безспорен рекордьор е Валерий Поляков, който е живял на орбитална станция “Мир ” и е летял от 8 януари 1994 година до 22 март 1995 година – в продължение на общо 437 дни.

След приключването на идната задача, Скот Кели ще се трансформира в първия американец, който е прекарал цяла година в космоса.

До този миг е известно, че галактическите условия въздействат върху човешкото тяло неподходящо. Най-добре документирани по време на галактически полет са загубата на костна компактност, мускулната недоразвитост, зрителните проблеми. Но като изключим четиримата съветски космонавти, които са летяли в продължение на повече от година и които не са задоволителни за извеждането на безапелационни заключения, знаем в елементи какво се случва с човешкото тяло при полет до шест месеца. Много въпроси стоят неотговорени: Колко време след началото на полета се демонстрират най-силно неподходящите резултати? Дали това се случва при започване на полета? Или в противен случай, резултатът е по-силно изразен с течение на времето? Или пък имаме различен вид – след в началото натоварване, човешкото тяло се приспособява и с течение на времето нездравословните резултати последователно стихват?

Скот Кели е най-подходящият астронавт на НАСА, който може да помогне при търсенето на отговорите на тези въпроси, защото има брат-близнак. Той също е астронавт и е взел участие в предишното при краткосрочни задачи. Неговото име е Марк Кели. С течение на времето НАСА ще изследва от време на време по какъв начин се трансформират виталните индикатори на Скот Кели в космоса, а пък редом на Земята ще бъде проучен като надзорен астронавт и Марк Кели. Учените смятат, че при сравняването на данните от тези генетично идентични братя ще бъдат разкрити доста от тайните на нездравословното влияние на галактическите условия върху хората.

НАСА възнамерява след към 10 години да възобнови полетите на хора оттатък околоземна орбита, в началото до метеорит, а след към 20 години би трябвало да стартират първите пилотируеми експедиции и до Марс. Понастоящем два марсохода работят на повърхността на Червената планета – “Опортюнити ” и “Кюриосити ” и не престават да разкриват нейните секрети.

През 2010-2011 година интернационален екипаж от шестима души прекара общо 520 дни в затворен резервоар при симулативна задача до Марс. В рамките на този интервал “марсонавтите ” изтренираха отиването до Марс, 30-дневен престой на повърхността, при който бяха извършени няколко разходки върху симулирана марсианска повърхнина, както и назад завръщане към Земята. Експериментът завърши с триумф.

Разбира се, нищо не може да се съпостави с действителния галактически полет. Скот Кели и Михаил Корниенко ще излетят на 27 март и ще живеят в близкия космос цяла година! Както НАСА, по този начин и Русия гледат на тази галактическа задача като подготовка при бъдещи дълготрайни междупланетни задачи.  Ако преди време хората са летяли до Луната и са се прибирали назад единствено за няколко дни, а пък “Международната галактическа станция ” е покрай Земята и постоянно може да се реагира при сериозен проблем, бъдещите откриватели и вероятно колонизатори на Марс би трябвало да се оправят сами. Хубавото е, че до момента в който разполагаме с “Международната галактическа станция ”, дълготрайни експедиции могат да бъдат изтренирани в близкото галактическо пространство.

А да живееш една година на друго място си е несъмнено дълъг интервал. След една година “Ню Хърайзънс ” ще е посетил Плутон, може би ще сме разгадали бялото леке на планетата-джудже Церера, ще има и нов надуваем модул на “Международната галактическа станция ”. Скот Кели и Михаил Корниенко ще би трябвало да посрещнат всички празници в продължение на една година – Рождество Христово, Нова година, Великден.

Да им пожелаем триумф – науката може доста да завоюва от идния полет!