От рок звезда до убиец – случаят Бертран Канта и мълчанието, което уби два пъти
На 27 март Netflix пусна документалната поредност De rockstar à tueur: Le cas Cantat (От рок звезда до палач – казусът Канта) – три епизода, които връщат Франция към едно закононарушение, дълго описвано като „ ликвидиране от пристрастеност “.
И към човек, който мнозина отказваха да назоват с същинското му име: палач.
Бертран Канта е фронтмен на паметната френска рок група Noir Désir, любим на цяла генерация, актьор с харизма и яд. Всичко завършва за една нощ.
През лятото на 2003 година Канта пребива до гибел актрисата Мари Трентинян в хотелска стая във Вилнюс. През 2004 година е наказан за непредумишлено ликвидиране и получава осем години затвор, само че излежава единствено четири.
Първоначалната реакция на френските медии е спорна. Много издания показват случая като трагична любовна драма и слагат Канта и Трентинян в функциите на обречена двойка.
Понятието „ ликвидиране от пристрастеност “ господства в заглавията, вместо действителността на жестокия побой. Публичният диалог е комплициран: част от обществото упорства за правдивост, до момента в който други не престават да гледат на Канта като на екстравагантен талант, чиято музика надвива над дейностите му.
Същевременно, към личността на Мари Трентинян се развихря успореден обществен диалог, в който тя постоянно е представяна посредством мизогинни клишета: актриса с четири деца от четирима разнообразни мъже.
Тази биография, вместо да бъде обсъждана като персонален избор, постоянно се употребява против нея.
Самият Канта я назовава „ истеричка “ – термин, който намира отзив в таблоидите и онлайн мненията.
Вместо да се приказва за редовно принуждение, фокусът се измества към хипотетичната ѝ прочувствена неустойчивост – комфортна тактика за прикриване на виновността.
„ Всички сгрешихме “, споделя журналистката и сърежисьорка на сериала Ан-Софи Жан. „ Като нарекохме това закононарушение любовна покруса, не разбрахме какъв брой грубо и съществено беше то. “
Среща зад кулисите
Мари Трентинян и Бертран Канта се срещат през 2002 година след концерт на Noir Désir, когато актрисата е поканена зад кулисите. Скоро стартират интензивна загадка връзка. Канта напуща брачната половинка си Кристина Рейди, която по това време е бременна с второто им дете.
Мари прозихожда от артистично семейство – тя е щерка на именития френски артист Жан-Луи Трентинян и режисьорката и писателка Надин Трентинян.
Самата тя има впечатляваща кариера: номинирана е пет пъти за премията Сезар, взе участие в над 30 кино лентата и телевизионни продукции, и е считана за една от най-талантливите актриси на своето потомство.
Семейството ѝ има голямо въздействие във френското кино.
И все пак казусът на Мари е неглижиран и романтизиран. Това повдига мъчителния въпрос: в случай че даже тя не е била предпазена от системата, какво остава за " елементарните " дами?
Фаталната нощ
През юли 2003 година Мари пътува до Вилнюс с майка си и Канта за фотосите на телевизионния филм " Колет, една свободна жена ", режисиран от майка ѝ Надин. Мари влиза в ролята на писателка, която се бори за своята самостоятелност – подигравателен паралел със личния ѝ живот.
На 26 юли, откакто тя получава SMS от някогашния ѝ сътрудник Самюел Беншетри, Канта изпада в гняв.
Той признава, че я е удрял няколко пъти. След като тя губи схващане, Канта я поставя в леглото - само че не вика кола за спешна помощ.
Вместо това оставя Мари в безпомощно положение цели седем часа. Брат ѝ е този, който най-после се обажда на незабавна помощ.
Мари е преместена от болница във Вилнюс във Франция. Умира на 1 август. Лекарите откриват 19 удара по главата и лицето. Травмите са разказани като съизмерими с тези след жестока злополука.
Мълчанието на всички
Надин Трентинян разгласява мемоарната книга Ma fille, Marie, в която наблюдава освен последните дни на щерка си, само че и личното си възприятие за виновност, изтощение и яд. Книгата е нейният персонален опит да разбере, да преработи и да даде глас на всичко, което е било недоизказано.
В нея Надин разказва по какъв начин Бертран Канта не е можел да понесе, че Мари е имала други мъже преди него.
„ Ако не може да я има изцяло, той искаше да я унищожи. Това не е обич. Това е ненавист “, написа тя. Спомня си по какъв начин по време на фотосите на Колет щерка ѝ се е трансформирала – станала е затворена, изплашена, тиха. „ Тя към този момент не беше Мари – беше сянка. И аз го видях. “
Надин признава, че е пренебрегнала ранните сигнали и е решила да не се намесва. Днес си задава въпроса, който стои в центъра на книгата ѝ – и на цялата тази история: „ Защо всички мълчаха? “
Жената, която го отбрани. Жената, която не оцеля.
Още по-шокиращ от закононарушението е фактът, че Канта получава смекчена присъда с помощта на свидетелството на личната си брачна половинка – Кристина Рейди.
Тя изрично декларира пред съда, че Бертран в никакъв случай не е проявявал експанзия. Това удостоверение изиграва основна роля: през 2004 година Канта е наказан на осем години затвор, само че излежава единствено четири.
През 2010 година, Кристина Рейди се самоубива в фамилния им дом в Бордо.
Тялото ѝ е намерено от децата ѝ. В предсмъртното си писмо тя разказва години на душевен и физически тормоз. Изведнъж всички безмълвни подозрения се трансформират в ужасна истина.
И въпреки още тогава във Франция да съществува закон против тласкане към самоубийство, прокуратурата не повдига обвинявания против Канта. В случая на Рейди, макар писмените ѝ свидетелства, институциите отхвърлят да приложат закона – решение, което остава противоречиво и до през днешния ден.
След освобождението си през 2007 година, Канта се пробва да се върне към музиката.
Noir Désir пускат нови песни, само че напрежението е осезаемо. През 2010 година китаристът Серж Тейсо-Ге напуща групата, а ден по-късно барабанистът Дени Барте афишира окончателния ѝ край.
Канта стартира солова кариера. Издава албума Horizons, концертира, взе участие в театрални продукции. През 2018 година, след петиции с над 75 000 подписа, е заставен да анулира редица участия. Извинение обаче няма. Разкаяние – също.
„ Избрахме заглавието " От рок звезда до палач “, споделя сърежисьорката Ан-Софи Жан, „ тъй като самият факт, че той беше рок звезда, ни пречеше години наред да приемем, че е и палач. “
Случаят на Мари Трентинян се е трансформирал в знак на домашното принуждение и на метода, по който обществото постоянно пази причинителя, когато той е харизматичен, прочут или надарен.
А когато даже жена от толкоз авторитетно семейство, с сполучлива кариера и социална роля, не получава правдивост, поражда тревожният въпрос: каква е ориста на всички останали?
И към човек, който мнозина отказваха да назоват с същинското му име: палач.
Бертран Канта е фронтмен на паметната френска рок група Noir Désir, любим на цяла генерация, актьор с харизма и яд. Всичко завършва за една нощ.
През лятото на 2003 година Канта пребива до гибел актрисата Мари Трентинян в хотелска стая във Вилнюс. През 2004 година е наказан за непредумишлено ликвидиране и получава осем години затвор, само че излежава единствено четири.
Първоначалната реакция на френските медии е спорна. Много издания показват случая като трагична любовна драма и слагат Канта и Трентинян в функциите на обречена двойка.
Понятието „ ликвидиране от пристрастеност “ господства в заглавията, вместо действителността на жестокия побой. Публичният диалог е комплициран: част от обществото упорства за правдивост, до момента в който други не престават да гледат на Канта като на екстравагантен талант, чиято музика надвива над дейностите му.
Същевременно, към личността на Мари Трентинян се развихря успореден обществен диалог, в който тя постоянно е представяна посредством мизогинни клишета: актриса с четири деца от четирима разнообразни мъже.
Тази биография, вместо да бъде обсъждана като персонален избор, постоянно се употребява против нея.
Самият Канта я назовава „ истеричка “ – термин, който намира отзив в таблоидите и онлайн мненията.
Вместо да се приказва за редовно принуждение, фокусът се измества към хипотетичната ѝ прочувствена неустойчивост – комфортна тактика за прикриване на виновността.
„ Всички сгрешихме “, споделя журналистката и сърежисьорка на сериала Ан-Софи Жан. „ Като нарекохме това закононарушение любовна покруса, не разбрахме какъв брой грубо и съществено беше то. “
Среща зад кулисите
Мари Трентинян и Бертран Канта се срещат през 2002 година след концерт на Noir Désir, когато актрисата е поканена зад кулисите. Скоро стартират интензивна загадка връзка. Канта напуща брачната половинка си Кристина Рейди, която по това време е бременна с второто им дете.
Мари прозихожда от артистично семейство – тя е щерка на именития френски артист Жан-Луи Трентинян и режисьорката и писателка Надин Трентинян.
Самата тя има впечатляваща кариера: номинирана е пет пъти за премията Сезар, взе участие в над 30 кино лентата и телевизионни продукции, и е считана за една от най-талантливите актриси на своето потомство.
Семейството ѝ има голямо въздействие във френското кино.
И все пак казусът на Мари е неглижиран и романтизиран. Това повдига мъчителния въпрос: в случай че даже тя не е била предпазена от системата, какво остава за " елементарните " дами?
Фаталната нощ
През юли 2003 година Мари пътува до Вилнюс с майка си и Канта за фотосите на телевизионния филм " Колет, една свободна жена ", режисиран от майка ѝ Надин. Мари влиза в ролята на писателка, която се бори за своята самостоятелност – подигравателен паралел със личния ѝ живот.
На 26 юли, откакто тя получава SMS от някогашния ѝ сътрудник Самюел Беншетри, Канта изпада в гняв.
Той признава, че я е удрял няколко пъти. След като тя губи схващане, Канта я поставя в леглото - само че не вика кола за спешна помощ.
Вместо това оставя Мари в безпомощно положение цели седем часа. Брат ѝ е този, който най-после се обажда на незабавна помощ.
Мари е преместена от болница във Вилнюс във Франция. Умира на 1 август. Лекарите откриват 19 удара по главата и лицето. Травмите са разказани като съизмерими с тези след жестока злополука.
Мълчанието на всички
Надин Трентинян разгласява мемоарната книга Ma fille, Marie, в която наблюдава освен последните дни на щерка си, само че и личното си възприятие за виновност, изтощение и яд. Книгата е нейният персонален опит да разбере, да преработи и да даде глас на всичко, което е било недоизказано.
В нея Надин разказва по какъв начин Бертран Канта не е можел да понесе, че Мари е имала други мъже преди него.
„ Ако не може да я има изцяло, той искаше да я унищожи. Това не е обич. Това е ненавист “, написа тя. Спомня си по какъв начин по време на фотосите на Колет щерка ѝ се е трансформирала – станала е затворена, изплашена, тиха. „ Тя към този момент не беше Мари – беше сянка. И аз го видях. “
Надин признава, че е пренебрегнала ранните сигнали и е решила да не се намесва. Днес си задава въпроса, който стои в центъра на книгата ѝ – и на цялата тази история: „ Защо всички мълчаха? “
Жената, която го отбрани. Жената, която не оцеля.
Още по-шокиращ от закононарушението е фактът, че Канта получава смекчена присъда с помощта на свидетелството на личната си брачна половинка – Кристина Рейди.
Тя изрично декларира пред съда, че Бертран в никакъв случай не е проявявал експанзия. Това удостоверение изиграва основна роля: през 2004 година Канта е наказан на осем години затвор, само че излежава единствено четири.
През 2010 година, Кристина Рейди се самоубива в фамилния им дом в Бордо.
Тялото ѝ е намерено от децата ѝ. В предсмъртното си писмо тя разказва години на душевен и физически тормоз. Изведнъж всички безмълвни подозрения се трансформират в ужасна истина.
И въпреки още тогава във Франция да съществува закон против тласкане към самоубийство, прокуратурата не повдига обвинявания против Канта. В случая на Рейди, макар писмените ѝ свидетелства, институциите отхвърлят да приложат закона – решение, което остава противоречиво и до през днешния ден.
След освобождението си през 2007 година, Канта се пробва да се върне към музиката.
Noir Désir пускат нови песни, само че напрежението е осезаемо. През 2010 година китаристът Серж Тейсо-Ге напуща групата, а ден по-късно барабанистът Дени Барте афишира окончателния ѝ край.
Канта стартира солова кариера. Издава албума Horizons, концертира, взе участие в театрални продукции. През 2018 година, след петиции с над 75 000 подписа, е заставен да анулира редица участия. Извинение обаче няма. Разкаяние – също.
„ Избрахме заглавието " От рок звезда до палач “, споделя сърежисьорката Ан-Софи Жан, „ тъй като самият факт, че той беше рок звезда, ни пречеше години наред да приемем, че е и палач. “
Случаят на Мари Трентинян се е трансформирал в знак на домашното принуждение и на метода, по който обществото постоянно пази причинителя, когато той е харизматичен, прочут или надарен.
А когато даже жена от толкоз авторитетно семейство, с сполучлива кариера и социална роля, не получава правдивост, поражда тревожният въпрос: каква е ориста на всички останали?
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ