На 27 март 1941 г. на площада в Белград, тогава

На 27 март 1941 година на площада в Белград, тогава столица на Югославия, хората се събират и показват своето непокорство против Адолф Хитлер. Настроенията бързо се трансформират от яд към принуждение, а Робърт Джон ще го разбере по сложния метод. Той е един от пратениците на Associated Press и работи като сътрудник в страната, която е подчинена от Нацистка Германия във втората част на войната:

„ Хората ми споделяха, че в случай че желая да фотографирам всичко протичащо се на площада, то най-вероятно съм нацистки сътрудник, който събира информация и данни за лицата, организиращи митинга. Моите фотоси щели да оказват помощ на нацистите да санкционират виновниците. “

Робърт израства в малко градче в Илинойс, известно с неофициалния си крал – Ал Капоне. Животът измежду бандити и агресори не е нещо ново за него. Преди да бъде набит на площада, Робърт размахва журналистическата си карта и паспорта с американско знаме, което му разрешава да избяга малко по-далече от тълпата. Протестиращите се ориентират към туристическа организация, основана от нацистите и позволяваща на сърбите да отидат на отмора в Италия.

След 10 дни ще се върне на площада, с цел да гледа втори епизод на митингите, които ще останат вечно в историята на несъществуващата Югославия. Страната, която би трябвало да сплоти славянските нации, най-малко в болните показа на Сърбия, не може да подсигурява този обществен феномен, просто тъй като картата е проработила за самите тях. Още тогава ще се открие желанието за скъсване на съюза и хърватите са доста отдадени на тази концепция.

Трагедията стартира с убийството на 3-ма хърватски депутата, убити в Народното събрание. В желанието си да работи, сръбският цар Александър I ще направи това, което постоянно е желал – установяването на тирания. Всички хърватски екстремисти ще бъдат оповестени за терористична група и през 1934 година същите „ Устачи “ ще извършат сполучлив атентат против своя максимален зложелател. На негово място е повдигнат Петър II – братовчед на принц Павел – за ръководство в регентство. Петър II не си прави илюзиите, че ще ръководи, той чака легалният престолонаследник да застане на трона, когато стане на 18 години през септември 1941 година

Хитлер няма такова желание да чака и първата му работа ще бъде да притисне страните на Балканите, принуждавайки ги да влязат в Тристранния пакт.

България, Унгария и Румъния попадат в пакта, само че не по лично предпочитание. Робърт Джон ще замине за Белград и ще чака същото да се случи и там. Робърт не е самичък, открива и друга американка в Белград – Рут Мичъл. Тя е родена в Уисконсин и изпратена в Албания, с цел да опише сватбата на цар Зог I. Страната ѝ харесва толкоз доста, че взема решение да остане и да я учи.

Италианската инвазия през 1939 година я принуждава да се релокира в Югославия. За своите нови домакини ще изясни, че са закърмени с концепцията на мощ и самостоятелност, само че на първо място желаят свободата си. Рут няма да стои безучастно и даже ще се запише като доброволец при сръбските четници. Въпреки гръмките ѝ слова, Робърт Джон ще продължава да счита, че колежката му търси холивудско премеждие, с което да запълни свободното си време.

С нашествието на Хитлер, Югославия изпраща свои представители за среща. Външният министър Александър Чинчар-Маркович, министър-председателят Драгица Цветкович и принц Павел ще се срещнат с Хитлер, само че както самият Чърчил по-късно споделя, всички са пазили гробна тишина. Сред недоволните е единствено генералът на Военновъздушни сили – Симович, който не пропуща да изрази недоволството си за нашествието на Балканите.

Повечето сърби остават с про-британски упования и не могат да не помнят времето, когато Германия и България съумяват да прегазят сръбската войска и да изпратят мнозина да бягат от другата страна на Балканите, където да бъдат евакуирани. Въпреки неприятната обстановка, принц Павел ще изпрати своите хора във Виена и на 25 март 1941 година ще включи Югославия в Тристранния пакт.

Робърт написа своята история за падението и по-късно мисли с сътрудниците си за точката на ползи, които предстоят да се развият. Преди да съберат багажа и да заминат, нещо ги кара да извадят още веднъж пишещите машини и да се приготвят. Принц Павел е споделил на Хитлер, че подписването на този контракт е смъртна присъда и най-вероятно ще му останат 6 месеца власт. Неговите сметки са верни, той ръководи 5 месеца и 28 дни.

Робърт гледа митинга на студентите в Белград, един от тях даже ще му каже да наостри молива, тъй като най-интересното за Югославия следва. В 2 часа и 30 минути на идната заран, телефон позвънява в хотелската стая на Робърт, негов сътрудник го осведоми, че бойци и танкове са излезли на улицата. Следвайки образеца на всички останали представители на медиите, той също бърза да запечата историята.

Не се създава нито изстрел и държавните здания се окупират една след друга. Министрите се арестуват по домовете си, до момента в който дворецът отваря порти и приютява бунтовниците. Младият цар Петър II също слиза по една водосточна тръба, с цел да се включи в тълпата. Генерал Симович, водачът на революцията, идва и приветства Петър II като формален държател на Югославия. Под защита, принц Павел е арестуван и върнат назад в Белград, с цел да се запознае с новия министър-председател – военачалник Симович! След това малко запознаване, Павел и неговите министри ще се качат на влака и ще заминат за Гърция. Четниците по-късно ще се постараят да избият всички от остарялата власт и Рут ще изцапа ръцете си с доста кръв през идващите месеци.

Югославия ще продължи да е член на Тристранния пакт, новото държавно управление ще удостовери това единствено няколко дни след издигането си. Хитлер даже ще забави интервенция Барбароса, с цел да обърне уместно внимание на Югославия. Робърт Джоунс ще отиде да види изпращането на немската легия, само че ще забележи, че военното аташе няма да е измежду тях. На 6 април 1941 година журналистът счита, че ще се прибира скоро, само че сътрудниците от Берлин му подсказват, че следва прелестна вечер по радио Берлин, а и музиката ще бъде очарователна.

Към 4 часа сутринта, немския външен министър Рибентроп ще излезе в ефир и ще стартира една дълга тирада. Проблемът обаче е, че Робърт не схваща немски. Обажда се на сътрудник от югославските медии, с цел да разбере, че войната е почнала. Военното аташе на Югославия ще разбере по същото време, че е почнала война. Повече от 300 самолета на Луфтвафе ще преминат над границата и ще стартират своята бомбардировка. Така се дава началото на интервенция „ Наказание “. Рут Мичъл също ще си спомня, че целият ѝ дом се е разтрисал от силата на гърмежите. Нещо още по-страшно е, че бомбите падат доста покрай нея.

Югославия и нейният нов министър-председател ще вдигнат по паника цялата си авиация. Иронично е, че разполагат с Messerschmitt Me-109 изтребители, доставени по-рано от Германия. Противовъздушна отбрана системите стартират да бъркат своите и непознатите самолети, като в суматохата ще стартират да стрелят по всички.

Атаката на германците продължава по график, до момента в който Робърт пробива опустошения град и се пробва да стигне до американската легия. Робърт ще види най-грозната страна на безмилостната война. На пътя ще лежи жена във вечерна рокля, замисля се какво е правила дамата до 5 часа сутринта, само че когато се заглежда в нея, вижда, че нейният десен крайник е липсващ. Мичъл остава в Белград, до момента в който Робърт бяга с млада сръбкиня, която дава обещание, че ще оказва помощ за ловуването и намирането на храна, само че тъкмо това не се случва. Цар Петър няма да може да види своята столица повече.

Охраната му го извежда от града. Мнозина са изгубили всичко и в този момент носят най-ценното на гърба си. Не избират да бягат по пътищата, а минават на малко през полето. На 15-20 километра от столицата, Робърт се обръща и вижда по какъв начин целият град гори. За него това ще е град на мълчанието, въпреки и оживелите най-вероятно да не престават да стенат по улиците. Ехото подсказва, че самолетите не престават своята наказателна акция, до момента в който постройките рухват под мощния напън.

През нощта ще се хвърлят запалителни бомби, с цел да се маркира задачата за нощните бомбардировки. След два дни, целият призрачен сън ще свърши и Белград ще пресметна към 17 хиляди убити. Робърт към този момент знае, че няма смисъл да продължава да отразява събитията и търси метод да напусне Югославия. Рут ще избра да остане и да се бори за тази страна. Хитлер е декларирал, че Югославия в никакъв случай не би трябвало да съществува на картата. Съседните страни на Югославия са извикани да се включат в разграбването, външният министър на Унгария ще реши, че няма да се включи и ще стачкува – самоубива се и с това стопира за известно време офанзивата.

Немската 12-та войска и 1-ва Панцер дивизия навлизат в Югославия през България, 2-ра немска войска ще мине през Унгария, Австрия и Румъния, до момента в който 2-ра италианска войска минава през Албания. Опитът на Югославия да спре настъплението ще пристигна с цена от близо 1 милион души. Повечето бойци се борят с антични оръжия и транспортната система на армията е плачевна. По логиката на главнокомандващите на Югославия, трябвало да се охранява цялата граница, а не да се отстъпи обратно.

Немските бойци даже задействат своята велосипедна войска, която върти по 15-20 километра, преди да стартира да стреля. Офицерите не виждат смисъл да водят сражението и се предават първи. Хърватите се възползват от опцията да се отърсят от концепцията за Югославия и не изненадват никого със своите решения. Един хърватски офицер е дал проектите за отбрана на Югославия и тъкмо след 3 дни стартира тоталния погром.

Германците съумяват да посочат главните здания, да маркират значимите обекти и по-късно да завоюват съвършената победа. Повече от 1600 хърватски военни също се предават на Германия. Сръбските офицери – по брой са към 200 души – падат жертва на хърватските бойци, които не желаят да одобряват команди. Скопие пада под немски надзор на 2-я ден от нашествието. За следващ път ще е допустимо за сърбите да избягат през Адриатическо море.

Около петък, Робърт следи по какъв начин бойци с пушки съумяват да смъкват един аероплан и по-късно танцуват победоносно, като че ли са отблъснали цялата немска войска. Продоволствената рецесия е съумяла да накаже всички и в този момент диаманти се разменят за гориво, в случай че такова въобще е останало. С офицери на немска страна, генералния щаб на Югославия се интересува от други значими каузи. Един от офицерите, който към този момент се пробва да напусне Югославия, споделя тъкмо това. Повечето представители са закусвали умерено и са коментирали разнообразни въпроси, само че не и обстоятелството, че са на път да изгубят нацията си.

Отчаяните щурмове на някои бойци се оказват комични. С детайл на изненада, множеството се впускат в офанзива на щик, до момента в който германците още спят. Един публицист ще споделя по какъв начин германците по бели гащи са съумели да спрат настъплението и да извърнат цялото деяние в контра-атака.

Немската 2-ра войска съумява да измине по 160 километра дневно, с цел да влезе в хърватската столица – Загреб. На 11 април ще бъдат посрещнати като спечелили от локалните поданици. Устачите ще разгласят цялостна самостоятелност и ще се заемат със своята по-сериозна борба. Генерал Франц Халдер няма да може да отговори какво се случва на север, откакто единствено ден по-рано, неговата вело група е съумяла да плени цяла рота с командния щаб. Повечето хвърляли оръжието си и се прибирали назад вкъщи.

12-та немска войска съумява да стигне до Белград за 7 дни. Повечето немски бойци се състезават, тъй като не желаят да изгубят от любимците на Хитлер – немските SS отряди. На 12 април 1941 година моторизираната бригада на SS съумява да стигне до другия бряг на Дунав. Немците пресичат реката с дребна моторна лодка, действително са 5 души, само че когато сърбите ги виждат, хвърлят оръжието си и се предават. Военното аташе на Германия в никакъв случай не си е тръгвало, към 5 часа следобяд, същият човек излиза и посреща своите сътрудници и чества успеха. Сараево пада единствено 2 дни по-късно.

Ироничното е, че държавното управление, което смъква предходния цар, в този момент би трябвало да съобщи страната си на Хитлер. Първата огромна плячка е към този момент факт. Цар Петър ще кацне наложително в Гърция, с цел да презареди с гориво и да се опита да избяга. Преди да заредят с гориво, британците ги обкръжават с револвери. Цар Петър се показва за държател на Югославия, до момента в който британците се смеят. „ Аз съм баща Коледа, а в този момент слизай от самолета! “, споделя един от пристигналите офицери.

Едва след потвърждаването на самоличността на царя, британците осигоряват кулоар до Атина, а след това следва Йерусалим, Кайро и Лондон, до момента в който най-после цар Петър не се озовава в бар в Лос Анджелис. Неговият правилен асистент Симович се напива няколко пъти с джин в самолета. Робърт също ще успее да избяга и ще стигне гръцките земи. На 20 април се намира на остров Корфу, само че ще дойде прекомерно късно, тъй като германците са траяли своята светкавична война.

Бяга в Крит, а след това в Александрия, Кайро, Кейптаун и най-после до Ню Йорк. Рут Мичъл ще се опита да избяга, само че преди този момент дава информация на четниците, задържана е от Гестапо, лежи в Белград, а след това и в Германия. На 30 юни 1942 година ще бъде изпратена в Ню Йорк с транспортен съд. Една година по-късно споделя своите славни истории за Сръбската война, които се отличават доста от действителността.

Повече от 6028 офицера и 337 684 боеца са арестувани и остават в плен.

Цар Петър II умира през 1970 година и ще е последната жертва на нацистите. След като Тито съумява да спре желанието за властване, сръбският държател ще бъде зарязан даже от своята брачна половинка – гръцка принцеса, която не може да му търпи изцепките. Петър II остава в Лос Анджелис и се напива, кара с всички и най-после ще бъде предаден от черния си дроб на 47 години. Наричат го царя за 10 дни. Той е и единственият цар, който умира в миналото в Съединени американски щати.