На този ден: Учредена е Българската екзархия, подпален е Райхстагът
На 27 февруари 1870 година със султански ферман е учредена Българската екзархия. Спорът за установяването на българската черква продължава четиридесет години. Най-напред е сложено настояването на българския народ самичък да избира свещениците си, които да са от българска народност. Първите градове, които показват това предпочитание, са Скопие и Самоков през 1833 година. На тези стремежи остро се опълчва Вселенската патриаршия. Изискването за български свещеници и владици се добавя с отслужване на лична литургия на български език и създаване на учебни заведения. Гръцките свещеници и владици в българските епархии постоянно са прогонвани със мощ.
Прочетете още
Свиканият на 12 февруари 1872 година Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е утвърден от Високата врата и на 16 февруари същата година Иларион Ловчански подава оставка и на негово място е определен видинският митрополит Антим I.
През 1932 година британският физик сър Джеймс Чадуик открива неутрона. Чадуик е роден във Англия и приключва образованието си в Манчестърския и Кеймбриджкия университети. Дългоодишен учител е, а научните му проучвания са в обрастта на атомното ядро.
Едно от най-големите му достижения е точно откриването на неутрона - обикновена парченце с нулев електрически заряд. През 1935 година получава Нобелова премия за физика.
На тази дата през 1933 година в Германия е подпалена постройката на Райхстага. Месец по-рано Адолф Хитлер става канцлер, без обаче да разполага с болшинство в Народното събрание. Палежът е осъществен към 21:25 ч. и изиграва огромна роля за укрепването на властта на нацистите в Германия.
Пожарът е сподавен два часа по-късно, само че макар напъните на огреборците, вредите са големи. Пленарната зала е изцяло унищожена. В непосредственост до нея е открит и хванат 24-годишният нидерландски болшевик Маринус Ван дер Любе.
Любе признава, че е запалил постройката. Твърди, че е работил самичък и е желал да сложи началото на всеобщо въстание. Той споделя, че е влезнал през строшен прозорец и, употребявайки подпалки и ризата си, е запалил огън. При залавянето си Любе е полугол.
Хитлер и Гьоринг декларират, че това е скрит план на комунистите. Събитието е употребявано от режима на Хитлер, с цел да вкара диктаторски ограничения в Германия: афишира изключително състояние и приканва президента Паул Хинденбург да подпише указ, с който да анулира редица цивилен права. Забранена е Комунистическата партия на Германия, стартира интензивно гонение на леви политици. За няколко дни са задържани към 4000 комунисти.
По-късно същата година се организира Лайпцигският развой. Подпалвачът Маринус Ван дер Любе получава смъртна присъда и е екзекутиран. Обвинени за съучастие са германецът Ернст Торглер и трима българи от Коминтерна - Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов.
Димитров произнася пред съда пламенна тирада, с която съумява да преобърне хода на делото. По време на пледоарията си той е изгонван 5 пъти от залата, а думата му е отнеемана цели 36 пъти. Междувременно, в Лондон върви успореден контрапротест.
В последна сметка, на същата дата година след палежа, Димитров, Попов и Танев са освободени от пандиза в Моабит и екстрадирани.
Прочетете още
Свиканият на 12 февруари 1872 година Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е утвърден от Високата врата и на 16 февруари същата година Иларион Ловчански подава оставка и на негово място е определен видинският митрополит Антим I.
През 1932 година британският физик сър Джеймс Чадуик открива неутрона. Чадуик е роден във Англия и приключва образованието си в Манчестърския и Кеймбриджкия университети. Дългоодишен учител е, а научните му проучвания са в обрастта на атомното ядро.
Едно от най-големите му достижения е точно откриването на неутрона - обикновена парченце с нулев електрически заряд. През 1935 година получава Нобелова премия за физика.
На тази дата през 1933 година в Германия е подпалена постройката на Райхстага. Месец по-рано Адолф Хитлер става канцлер, без обаче да разполага с болшинство в Народното събрание. Палежът е осъществен към 21:25 ч. и изиграва огромна роля за укрепването на властта на нацистите в Германия.
Пожарът е сподавен два часа по-късно, само че макар напъните на огреборците, вредите са големи. Пленарната зала е изцяло унищожена. В непосредственост до нея е открит и хванат 24-годишният нидерландски болшевик Маринус Ван дер Любе.
Любе признава, че е запалил постройката. Твърди, че е работил самичък и е желал да сложи началото на всеобщо въстание. Той споделя, че е влезнал през строшен прозорец и, употребявайки подпалки и ризата си, е запалил огън. При залавянето си Любе е полугол.
Хитлер и Гьоринг декларират, че това е скрит план на комунистите. Събитието е употребявано от режима на Хитлер, с цел да вкара диктаторски ограничения в Германия: афишира изключително състояние и приканва президента Паул Хинденбург да подпише указ, с който да анулира редица цивилен права. Забранена е Комунистическата партия на Германия, стартира интензивно гонение на леви политици. За няколко дни са задържани към 4000 комунисти.
По-късно същата година се организира Лайпцигският развой. Подпалвачът Маринус Ван дер Любе получава смъртна присъда и е екзекутиран. Обвинени за съучастие са германецът Ернст Торглер и трима българи от Коминтерна - Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов.
Димитров произнася пред съда пламенна тирада, с която съумява да преобърне хода на делото. По време на пледоарията си той е изгонван 5 пъти от залата, а думата му е отнеемана цели 36 пъти. Междувременно, в Лондон върви успореден контрапротест.
В последна сметка, на същата дата година след палежа, Димитров, Попов и Танев са освободени от пандиза в Моабит и екстрадирани.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ