На 26 юли 811 година се състои битката при Върбишкия

На 26 юли 811 година се състои борбата при Върбишкия проход. Тя e сред българските войски, водени от хан Крум и византийските войски, предвождани от император Никифор I Геник. Тази борба остава в българската история като една от най-кръвопролитните победи над византийската войска.
Предпоставки за сражението сред българите и византийците пораждат през 808 – 809 година. Тогава българите, които населяват територията към река Струма, подвигат въстание и в следствие хан Крум причислява тези земи към българската страна. Това провокира недоволството на император Никифор I и той стартира да търси разнообразни способи за блокада на тогавашната българска столица – Плиска. През 809 година български войски отпред с хан Крум завземат византийската цитадела Сердика. Търпението на византийския император е изчерпано и той афишира война на българите. В началото на 811 година византийската армия е в бойна подготвеност и Никифор I стартира поход към Плиска. След като схваща за желанието на византийския император, хан Крум насочва разнообразни оферти към него, с цел да сключат мир. Никифор I е главозамаян от численото си предимство и отхвърля всички оферти на българския държател.
На 20 юли 811 година, византийският император повежда своята армия през проходите на Стара планина и навлиза в българските земи. През идващите дни той съумява да извърши блокада на Плиска. След като завладява българската столица, Никифор I демонстрира невиждана до тогава свирепост към българското население. Местата, през които минава византийската армия са опожарени, а хората са убити, без значение от своята възраст или пол. След разрухата на резиденцията на хан Крум в Плиска, византийският император удовлетворен напуща българската столица и се насочва към Константинопол. Докато трае опустошението над Плиска, хан Крум активизира своята армия и загражда изходите на Върбишкия проход с дървени укрепления. По този метод византийската армия попада в клопката на българите. След като Никифор I вижда, че пътят за оттегляне е пресечен, той прави всичко допустимо, с цел да отбрани своята армия.