Битката при Черномен
На 26 септември 1371 година се организира едно от най-важните бойни сражения сред османските войски на султан Мурад I и обединената сръбско-българска войска. Става въпрос за борбата край село Черномен, в която се реализира следващият конфликт сред християни и мюсюлмани. Тогава османската армия се предвожда от военния пълководец Лала Шахин, а сръбско-българската войска се командва от братя Мърнявчеви. Битката край Черномен е част от проекта на Османската империя за завземане на Балканите. Загубата на сръбско-българските войски в следствие води до завземането на огромна част от българските територии. Това бойно стълкновение остава в историята като повратен миг за увеличение на въздействието на Османската империя.
Предпоставки за провеждането на борбата пораждат още през 1365 година, когато цар Вълкашин се афишира за шеф на Сръбското царство. През този интервал неговият брат, Йоан Углеша, поема длъжността на диктатор на Сяр. Те вземат решение да обединят християните в региона, като в това време образуват своя войска за защита. Новосформираната армия на Вълкашин се състои най-вече от българи от района на Македония и Югозападна България, както и от сърби, които живеят в Требине и Далмация. Сръбският шеф събира войска от близо 70 000 души. В същото време Османската империя стартира да превзема елементи от някогашната Византийска империя. През този интервал Западна Европа е разграничена поради разкола в католическата черква, а централните европейски страни са разкъсвани от териториални спорове. Никой не обръща внимание на султан Мурад I и неговата войска. Балканският полуостров става доста уязвим, защото османската армия има доста числено предимство. Постепенно военният пълководец на султан Мурад I, Лала Шахин, стартира да навлиза в региона на Черномен.
След като научават за разположението на османските военни сили, цар Вълкашин и диктатор Углеша стартират да възнамеряват изненадващо нахлуване над османската войска. Тяхното в началото желание е да заминат за Одрин и да окупират града, до момента в който султан Мурад I е в Мала Азия. Командир Лала Шахин научава за проекта на сръбско-българската армия и провежда непредвидена нощна офанзива. Той атакува християнските военни сили през нощта, като съвсем не среща защита от тяхна страна. Сръбско-българската армия непринудено се предава, а цар Вълкашин и диктатор Углеша са хванати и убити. Като резултат от тази борба османската войска съумява да навлезе във вътрешността в териториите и да завладее земите към Душановото царство. Превземането на този район обезпечава огромно преимущество на Османската империя. Постепенно османската акция за завземане на Балканите се увенчава с триумф, като империята доста усилва своите територии.
Загубата на сръбско-българската армия край Черномен предшества завземането на Драма, Кавала, Сяр и други градове. След това християнската общественост в района мъчно съумява да се опълчи на османското настъпление и последователно от ден на ден територии попадат под въздействието на Османската империя. В реалност за загубата на сръбско-българската войска край Черномен не е отговорно единствено численото предимство на османците, само че и неприятната дисциплинираност на нашата войска. През този интервал сръбско-българските военни сили не имат задоволително добра подготовка, с цел да влизат в тежки бойни сражения. Липсата на организация и положително въоръжаване оказват огромно въздействие за крайния резултат от борбата край Черномен. Това води до усилване на позициите на Османската империя и увеличение на нейното въздействие в интернационален проект.
Предпоставки за провеждането на борбата пораждат още през 1365 година, когато цар Вълкашин се афишира за шеф на Сръбското царство. През този интервал неговият брат, Йоан Углеша, поема длъжността на диктатор на Сяр. Те вземат решение да обединят християните в региона, като в това време образуват своя войска за защита. Новосформираната армия на Вълкашин се състои най-вече от българи от района на Македония и Югозападна България, както и от сърби, които живеят в Требине и Далмация. Сръбският шеф събира войска от близо 70 000 души. В същото време Османската империя стартира да превзема елементи от някогашната Византийска империя. През този интервал Западна Европа е разграничена поради разкола в католическата черква, а централните европейски страни са разкъсвани от териториални спорове. Никой не обръща внимание на султан Мурад I и неговата войска. Балканският полуостров става доста уязвим, защото османската армия има доста числено предимство. Постепенно военният пълководец на султан Мурад I, Лала Шахин, стартира да навлиза в региона на Черномен.
След като научават за разположението на османските военни сили, цар Вълкашин и диктатор Углеша стартират да възнамеряват изненадващо нахлуване над османската войска. Тяхното в началото желание е да заминат за Одрин и да окупират града, до момента в който султан Мурад I е в Мала Азия. Командир Лала Шахин научава за проекта на сръбско-българската армия и провежда непредвидена нощна офанзива. Той атакува християнските военни сили през нощта, като съвсем не среща защита от тяхна страна. Сръбско-българската армия непринудено се предава, а цар Вълкашин и диктатор Углеша са хванати и убити. Като резултат от тази борба османската войска съумява да навлезе във вътрешността в териториите и да завладее земите към Душановото царство. Превземането на този район обезпечава огромно преимущество на Османската империя. Постепенно османската акция за завземане на Балканите се увенчава с триумф, като империята доста усилва своите територии.
Загубата на сръбско-българската армия край Черномен предшества завземането на Драма, Кавала, Сяр и други градове. След това християнската общественост в района мъчно съумява да се опълчи на османското настъпление и последователно от ден на ден територии попадат под въздействието на Османската империя. В реалност за загубата на сръбско-българската войска край Черномен не е отговорно единствено численото предимство на османците, само че и неприятната дисциплинираност на нашата войска. През този интервал сръбско-българските военни сили не имат задоволително добра подготовка, с цел да влизат в тежки бойни сражения. Липсата на организация и положително въоръжаване оказват огромно въздействие за крайния резултат от борбата край Черномен. Това води до усилване на позициите на Османската империя и увеличение на нейното въздействие в интернационален проект.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ