Пинокио: Лъжата бива два вида – на едната краката са къси, а другата има дълъг нос
На 26 октомври 1890 година от света си отива един от най-обичаните и надарени майстори на перото - Карло Колоди. Това е мотивът през днешния ден да си спомним за него и безсмъртната му рожба, докоснала сърцата на генерации дребни и пораснали деца по света – Пинокио. Палавото дървеното дребосъче, захласнато от едничкото предпочитание да се върне при своя татко и да се снабди с същинско... човешко сърце.
Роден на 24 ноември 1826 година, писателят Карло Лоренцини взема креативния си псевдоним Колоди от името на родния завършек на майка си.
Първите си опити в сложното занятие на детската литература той прави през 1875 година с превод на приказната галактика, основана от великия френски класик Шарл Перо. Една година по-късно Колоди написва „ Giannettino “, „ the Minuzzolo “ и „ Il viaggio per l’Italia di Giannettino “ – поредност, която показва обединяването на Италия през призмата на ироничните мисли и дейности на основния воин Giannettino.
Завладян от концепцията да пресъздаде горчивата действителност през призмата на алегорични персонажи, през 1880 година той стартира да написа „ Storia di un burattino “ („ Приключенията на Пинокио “). Така той сътворява една красива и малко тъжна метафора, която води читателя до изконната истина, че тъгите и неволите ни облагородяват, правейки ни по-мъдри и мощни, по-добри и човечни.
Историята за неволите на дребния Пинокио се трансформира в едно от най-вълнуващите и вдъхновяващи творби за деца през вековете, оставяйки в съзнанието на всяко едно от тях, паметен и сърдечен спомен. Мъдростите от нейните страници сияят като дребни семенца. Онези семенца, които раждат големите фантазии.
" – Слушай ме и постоянно прави това, което ти кажа. – Добре, добре, добре! – Още от на следващия ден тръгваш на учебно заведение. – Радостта на Пинокио очевидно помръкна. "
" Днес в учебно заведение незабавно ще се науча да чета: по-късно на следващия ден ще стартира да пиша, а вдругиден - считам. Тогава с тези мои умения ще печеля доста пари и с първите изкарани от мен пари ще купя неотложно на скъпия ми баща едно красиво ново вълнено палто. Но какво споделям аз? Вълнено, Господи! Цялото ще бъде направено от злато и сребро, с диамантени копчета. Този безпаричен човек в действителност го заслужава; тъй като с цел да ми купи книги и да ме изучи, той целият е облечен в дрипи... И то в този мраз! Само бащите са способни на такава всеотдайност - в името на децата си... "
" – Ще ми извършите ли удоволствието да ми кажете дали на тоя остров има селища, дето да мога да се нахраня, без да се посрамвам на заплаха да бъда изяден? "
" Бъди сигурен, момчето ми - отвърна гълъбът, - че когато някой е гладен и няма какво друго да яде, даже и фият му се услажда! Гладът няма нищо общо с прищевките и лакомията! "
" – А в този момент какво ще вършим в тъмнината? – Ще седим и и ще чакаме, до момента в който Акулата не ни смели. – Но аз не желая да бъда смилан! – завика Пинокио и отново се разплака. – И аз не желая да бъда смилан – възрази рибата звук, – само че съм мъдрец и се успокоявам с мисълта, че откакто съм се родила риба звук, по-добре е дните ми да приключат във водата, в сравнение с в тигана. "
" – Защото ние, децата, всички сме такива. Боим се от медикаментите повече, в сравнение с от заболяването. "
" Стопанинът на куклите, Огнегълтачът, който, не отхвърлям, изглеждаше заплашителен човек изключително с огромната си черна брада, която покриваше като престилка гърдите и краката му, в действителност не беше неприятен човек. "
" Съдията беше една маймуна от рода на горилите, една остаряла маймуна, почитана поради напредналата ù възраст, поради бялата ù брада и изключително поради златните ù очила. Вярно, те бяха без стъкла, само че тя бе принудена да ги носи непрекъснато, защото страдаше от няколко години от инфектиране на очите. "
" Лъжата бива два типа – на едната краката са къси, а другата има дълъг нос. "
" Тъй като усещаше тежко стомашно неразположение, клетият котак можа да изяде единствено тридесет и пет барбуна с доматена салца и четири порции шкембе със стърган кашкавал и защото шкембето не му се стори задоволително подправено, изиска на три пъти краве масло и стърган кашкавал. "
" Винаги позволявайте на съвестта ви да бъде ваш лидер. " (Синята фея)
" Колко несгоди ме сполетяха! И си ги заслужавам! Защото съм вироглаво и заядливо дървено дребосъче... и желая постоянно да върша каквото си зная, без да чувам ония, които ме обичат и които са хиляди пъти по-умни от мен! "
" Да проси се срамуваше, тъй като татко му постоянно му споделяше, че имат право да просят единствено старците и недъгавите. На тоя свят същински сиромаси, заслужаващи поддръжка и състрадание, са единствено ония, които заради преклонна възраст и заради болест са наказани да не могат да си припечелват хляба с труда от личните си ръце. Всички други са длъжни да работят и в случай че не работят и търпят глада, толкоз по-зле за тях. "
" — И така, би трябвало да знаеш, че аз бях дървена кукла, каквато съм в този момент, само че ми предстоеше да стана момче като многото други момчета на тоя свят. И щях да стана, в случай че заради слабото си предпочитание да изучавам и заради туй, че слушах неприятните си приятели, не бях избягал от дома… и един прелестен ден, като се разсъниха, се видях трансфорат на магаре с грамадни уши… и с огромна опашка!… Какъв позор беше за мен!… "
" — Татко, горя от любознание да узная по какъв начин е станала тая неочаквана смяна — сподели Пинокио, като се хвърли на врата на татко си и почна да го целува.
— Тая неочаквана смяна в къщата ни се дължи на теб — сподели Джепето.
— Защо се дължи на мен?
— Защото когато неприятните деца станат положителни, имат способността да дадат нов и ухилен тип даже на вътрешността на дома.
— А остарелият дървен Пинокио къде ли се е скрил?
— Ето го там — отвърна Джепето и му уточни една огромна дървена кукла на един стол, с глава, килната настрани, с отпуснати ръце и с кръстосани и прегънати крайници, да се чудиш по какъв начин би могла да стои права. "
Роден на 24 ноември 1826 година, писателят Карло Лоренцини взема креативния си псевдоним Колоди от името на родния завършек на майка си.
Първите си опити в сложното занятие на детската литература той прави през 1875 година с превод на приказната галактика, основана от великия френски класик Шарл Перо. Една година по-късно Колоди написва „ Giannettino “, „ the Minuzzolo “ и „ Il viaggio per l’Italia di Giannettino “ – поредност, която показва обединяването на Италия през призмата на ироничните мисли и дейности на основния воин Giannettino.
Завладян от концепцията да пресъздаде горчивата действителност през призмата на алегорични персонажи, през 1880 година той стартира да написа „ Storia di un burattino “ („ Приключенията на Пинокио “). Така той сътворява една красива и малко тъжна метафора, която води читателя до изконната истина, че тъгите и неволите ни облагородяват, правейки ни по-мъдри и мощни, по-добри и човечни.
Историята за неволите на дребния Пинокио се трансформира в едно от най-вълнуващите и вдъхновяващи творби за деца през вековете, оставяйки в съзнанието на всяко едно от тях, паметен и сърдечен спомен. Мъдростите от нейните страници сияят като дребни семенца. Онези семенца, които раждат големите фантазии.
" – Слушай ме и постоянно прави това, което ти кажа. – Добре, добре, добре! – Още от на следващия ден тръгваш на учебно заведение. – Радостта на Пинокио очевидно помръкна. "
" Днес в учебно заведение незабавно ще се науча да чета: по-късно на следващия ден ще стартира да пиша, а вдругиден - считам. Тогава с тези мои умения ще печеля доста пари и с първите изкарани от мен пари ще купя неотложно на скъпия ми баща едно красиво ново вълнено палто. Но какво споделям аз? Вълнено, Господи! Цялото ще бъде направено от злато и сребро, с диамантени копчета. Този безпаричен човек в действителност го заслужава; тъй като с цел да ми купи книги и да ме изучи, той целият е облечен в дрипи... И то в този мраз! Само бащите са способни на такава всеотдайност - в името на децата си... "
" – Ще ми извършите ли удоволствието да ми кажете дали на тоя остров има селища, дето да мога да се нахраня, без да се посрамвам на заплаха да бъда изяден? "
" Бъди сигурен, момчето ми - отвърна гълъбът, - че когато някой е гладен и няма какво друго да яде, даже и фият му се услажда! Гладът няма нищо общо с прищевките и лакомията! "
" – А в този момент какво ще вършим в тъмнината? – Ще седим и и ще чакаме, до момента в който Акулата не ни смели. – Но аз не желая да бъда смилан! – завика Пинокио и отново се разплака. – И аз не желая да бъда смилан – възрази рибата звук, – само че съм мъдрец и се успокоявам с мисълта, че откакто съм се родила риба звук, по-добре е дните ми да приключат във водата, в сравнение с в тигана. "
" – Защото ние, децата, всички сме такива. Боим се от медикаментите повече, в сравнение с от заболяването. "
" Стопанинът на куклите, Огнегълтачът, който, не отхвърлям, изглеждаше заплашителен човек изключително с огромната си черна брада, която покриваше като престилка гърдите и краката му, в действителност не беше неприятен човек. "
" Съдията беше една маймуна от рода на горилите, една остаряла маймуна, почитана поради напредналата ù възраст, поради бялата ù брада и изключително поради златните ù очила. Вярно, те бяха без стъкла, само че тя бе принудена да ги носи непрекъснато, защото страдаше от няколко години от инфектиране на очите. "
" Лъжата бива два типа – на едната краката са къси, а другата има дълъг нос. "
" Тъй като усещаше тежко стомашно неразположение, клетият котак можа да изяде единствено тридесет и пет барбуна с доматена салца и четири порции шкембе със стърган кашкавал и защото шкембето не му се стори задоволително подправено, изиска на три пъти краве масло и стърган кашкавал. "
" Винаги позволявайте на съвестта ви да бъде ваш лидер. " (Синята фея)
" Колко несгоди ме сполетяха! И си ги заслужавам! Защото съм вироглаво и заядливо дървено дребосъче... и желая постоянно да върша каквото си зная, без да чувам ония, които ме обичат и които са хиляди пъти по-умни от мен! "
" Да проси се срамуваше, тъй като татко му постоянно му споделяше, че имат право да просят единствено старците и недъгавите. На тоя свят същински сиромаси, заслужаващи поддръжка и състрадание, са единствено ония, които заради преклонна възраст и заради болест са наказани да не могат да си припечелват хляба с труда от личните си ръце. Всички други са длъжни да работят и в случай че не работят и търпят глада, толкоз по-зле за тях. "
" — И така, би трябвало да знаеш, че аз бях дървена кукла, каквато съм в този момент, само че ми предстоеше да стана момче като многото други момчета на тоя свят. И щях да стана, в случай че заради слабото си предпочитание да изучавам и заради туй, че слушах неприятните си приятели, не бях избягал от дома… и един прелестен ден, като се разсъниха, се видях трансфорат на магаре с грамадни уши… и с огромна опашка!… Какъв позор беше за мен!… "
" — Татко, горя от любознание да узная по какъв начин е станала тая неочаквана смяна — сподели Пинокио, като се хвърли на врата на татко си и почна да го целува.
— Тая неочаквана смяна в къщата ни се дължи на теб — сподели Джепето.
— Защо се дължи на мен?
— Защото когато неприятните деца станат положителни, имат способността да дадат нов и ухилен тип даже на вътрешността на дома.
— А остарелият дървен Пинокио къде ли се е скрил?
— Ето го там — отвърна Джепето и му уточни една огромна дървена кукла на един стол, с глава, килната настрани, с отпуснати ръце и с кръстосани и прегънати крайници, да се чудиш по какъв начин би могла да стои права. "
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ