Голяма Задушница преди Великия пост
На 26 февруари е първата огромна Задушница, която отбелязва Православната черква - Месопустна.
В съботния ден против Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи правят помен в чест на мъртвите на огромната Задушница преди Великия пост.
На Задушница се посещават гробовете на умряли близки. Името „ Задушница ” произлиза точно от смисъла на този ден – молим се „ за душата ” на умрелите.
За помена се подготвя " коливо " - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и самун и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки.
Поменът се прави на гроба, в черква или вкъщи. Обикновено на гроба свещениците правят парастас, тъй като е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молебствия, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
Житото е знак на Възкресението, тъй като по думите на Св. Павел житното зърно не може да оживее, в случай че първо не почине. Виното е знак на кръвта на Иисус Христос. Паленето на свещи символизира горещата религия, а пламъчетата припомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът значи чистата молитва, а цветята - добродетелите на умрелия. Сладкиши, месо и вино се раздават сред живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите. Както на всеки помен, по този начин и на Задушница се раздава на небогати и нуждаещи се. На идващия ден - неделя, са Месни заговезни (Сиропустната неделя). На Месни Заговезни стартира огромният Великденски пост.
Всички задушници през годината са постоянно в съботен ден, когато Иисус Христос бил също мъртвец и с тялото си е бил в гроба. За една календарна година нормално Задушниците са четири - преди Месни заговезни, след Спасовден, към Димитровден и Архангеловден.
На 26 февруари във всички храмове на Българската православна черква и гробищни паркове ще се отслужат помени за покойниците.
В съботния ден против Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи правят помен в чест на мъртвите на огромната Задушница преди Великия пост.
На Задушница се посещават гробовете на умряли близки. Името „ Задушница ” произлиза точно от смисъла на този ден – молим се „ за душата ” на умрелите.
За помена се подготвя " коливо " - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и самун и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки.
Поменът се прави на гроба, в черква или вкъщи. Обикновено на гроба свещениците правят парастас, тъй като е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молебствия, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
Житото е знак на Възкресението, тъй като по думите на Св. Павел житното зърно не може да оживее, в случай че първо не почине. Виното е знак на кръвта на Иисус Христос. Паленето на свещи символизира горещата религия, а пламъчетата припомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът значи чистата молитва, а цветята - добродетелите на умрелия. Сладкиши, месо и вино се раздават сред живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите. Както на всеки помен, по този начин и на Задушница се раздава на небогати и нуждаещи се. На идващия ден - неделя, са Месни заговезни (Сиропустната неделя). На Месни Заговезни стартира огромният Великденски пост.
Всички задушници през годината са постоянно в съботен ден, когато Иисус Христос бил също мъртвец и с тялото си е бил в гроба. За една календарна година нормално Задушниците са четири - преди Месни заговезни, след Спасовден, към Димитровден и Архангеловден.
На 26 февруари във всички храмове на Българската православна черква и гробищни паркове ще се отслужат помени за покойниците.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ