Руската пропаганда присвои Шипка - първият паметник, посветен на ...
На 26 август 1934 година, преди 90 години, е тържествено открит Паметникът на свободата на връх Шипка (Свети Никола), един от най-разпознаваемите знаци на българския народен мавзолей.
През 1920 година останалите живи ветерани от българското опълчение от Руско-турската война (1877–1878) провеждат конгрес, на който вземат решение да бъде издигнат монумент в Шипченския проход, увековечаващ тамошните решаващи боеве. Изграждането на монумента продължава близо десетилетие. Строежът на комплекса е извънредно комплициран и протича в тежки работни условия – камъните за мемориала са били превозени до върха с волски каруци. Основният камък на паметника е положен на 24 август 1922 година – на годишнината от Шипченската епопея. Същинският градеж стартира през есента на 1926 година и приключва през 1930 година Паметникът е тържествено открит от цар Борис III на 26 август 1934 година
Отдавайки респект на паметта на падналите в сраженията в Шипченския проход, монументът увековечава на първо място безграничната всеотдайност на българското опълчение. Въпреки че в боевете вземат участие войски и командване от царската съветска войска, добре знае се, че най-голямата тежест през август 1877 година пада точно върху опълченците. В продължение на десетилетия паметникът действа като място на поклонничество, като пространство, където поклонението пред подвига на героите построява основна част от българската национална еднаквост и самочувствие.
За такива места популярният френски историк Пиер Нора вкарва понятието „ места на паметта “ (lieux de mémoire), с което се отбелязват основни за една нация пространства (физически, само че също символни), където националната памет се построява и възпроизвежда.
Паметникът на Шипка в действителност има още една, не по-малко значима роля, която постоянно остава настрана от вниманието на историци и общественици – на процедура това е първият монумент, отдаден на българските опълченци, дотогава като че ли забравени за сметка на безпределно героизираните войски на Александър II. По този метод мемориалът на Шипка нарушава монументалния монопол на съветските монументи върху описа за Освободителната война. Въпреки опитите за политически похищения върху Шипка през годините, мястото въпреки всичко оставаше някак оттатък политическите дребнотемия, запазвайки ненарушим непреходния облик на българския подвиг.
Тъкмо от тази позиция е разумно извънредно българският народен прочит на Шипка да бъде безспорен. И най-малко до скоро беше точно подобен. През последните години обаче това място на национално самочувствие стартира постепенно да трансформира своята символика и надлежно усещания в обществото – паметникът беше символно „ окупиран “ и присвоен от един незначителен публичен сегмент, преповтарящ старите пропагандни клишета за „ безконечната дружба “ и манипулиращ исторически тематики за влияние върху политическото настояще на страната. По този метод, въпреки да въплъщава свещената всеотдайност на българското опълчение, Шипка последователно се трансформира в съставка от символната топография на проруската замяна на българската еднаквост. Тенденцията се изостри изключително след 24 февруари 2022 година, когато съветската агитация в България доближи връхната си точка. Оттогава честванията на Трети март получиха характерностите на частно сборище на проруски партии и организации (по сходство на намиращия се насреща връх Бузлуджа), а съветските флагове очевидно започнаха да преобладават.
Сигурен съм, че измежду вас има такива, които в предходни години са изкачвали връх Шипка във връзка националния празник, и могат да потвърдят, че тогава съветски флагове или нямаше, или бяха рядко изключение.
Важно е да се знае, че този развой на символна „ русификация “ е изцяло умишлен и има за цел да обсеби главните пространства на българския народен разказ. Съвсем не е инцидентно, че още преди години така наречен „ Национално придвижване Русофили “ постави точно Паметника на свободата като своя емблема. Изключително въздействие върху обсъжданата замяна има реториката на сегашния президент Румен Радев по отношение на Шипка, Епопеята, Трети март и така нататък Може да сме изцяло сигурни, че с приближаването на края на втория му президентски мандат (и надлежно на официализирането на неговата идна партийна кариера) това говорене ще се усилва.
Като по-притеснителен обаче смятам различен успореден развой, а точно отдръпването на останалата част от българското общество от значими за нашата национална съвест топоси, какъвто безспорно е Шипка. С такова деяние българските жители на процедура легитимират „ анексирането “ на основни аспекти от националния ни роман от страна на съветската агитация. Ето за какво смятам, че пред тези български жители, които претендират, че имат публичен ангажимент, пред тези, които настояват, че няма по-прекрасно място на света от България, стои задача от фундаментално значение – да се опълчват абсолютно на съветската замяна на българския национализъм. Подмяна, която неизбежно води до неговото опростачване, постоянно граничещо с гротеската. Не би трябвало да се разрешава на съветската агитация да паразитира върху българската история, да „ окупира “ Шипка и други пространства от националния ни мавзолей. Паметникът на свободата е знак на българската всеотдайност и е осквернение по отношение на националната ни памет това място да бъде изоставено и поднесено „ на тепсия “ на адептите на съветско въздействие. Б ъдете сигурни – похищението над българския народен разказ е най-силното оръжие на тези, оповестили родината ни за „ неприятелска страна “. Те го знаят чудесно и по тази причина влагат най-вече точно в това направление. Споделена отговорност на всички нас е да почистим българския национализъм от съветските операции и наслоявания. Да изградим един нов, образован национализъм, в центъра на който стои националното достолепие и самоуважение, а не раболепство.
Макар малко по-встрани от тематиката на сегашния диалог, държа да отбележа, че е неприемливо също по този начин Паметникът на връх Шипка – едно от основните места, символизиращи началото на модерната българска държавност – да бъде част от един „ народен парк-музей “ с Бузлуджа – място, възхваляващо края на същата тази държавност.
Бог да пази България!
Д-р Евлоги Станчев, историк. Фейсбук. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
През 1920 година останалите живи ветерани от българското опълчение от Руско-турската война (1877–1878) провеждат конгрес, на който вземат решение да бъде издигнат монумент в Шипченския проход, увековечаващ тамошните решаващи боеве. Изграждането на монумента продължава близо десетилетие. Строежът на комплекса е извънредно комплициран и протича в тежки работни условия – камъните за мемориала са били превозени до върха с волски каруци. Основният камък на паметника е положен на 24 август 1922 година – на годишнината от Шипченската епопея. Същинският градеж стартира през есента на 1926 година и приключва през 1930 година Паметникът е тържествено открит от цар Борис III на 26 август 1934 година
Отдавайки респект на паметта на падналите в сраженията в Шипченския проход, монументът увековечава на първо място безграничната всеотдайност на българското опълчение. Въпреки че в боевете вземат участие войски и командване от царската съветска войска, добре знае се, че най-голямата тежест през август 1877 година пада точно върху опълченците. В продължение на десетилетия паметникът действа като място на поклонничество, като пространство, където поклонението пред подвига на героите построява основна част от българската национална еднаквост и самочувствие.
За такива места популярният френски историк Пиер Нора вкарва понятието „ места на паметта “ (lieux de mémoire), с което се отбелязват основни за една нация пространства (физически, само че също символни), където националната памет се построява и възпроизвежда.
Паметникът на Шипка в действителност има още една, не по-малко значима роля, която постоянно остава настрана от вниманието на историци и общественици – на процедура това е първият монумент, отдаден на българските опълченци, дотогава като че ли забравени за сметка на безпределно героизираните войски на Александър II. По този метод мемориалът на Шипка нарушава монументалния монопол на съветските монументи върху описа за Освободителната война. Въпреки опитите за политически похищения върху Шипка през годините, мястото въпреки всичко оставаше някак оттатък политическите дребнотемия, запазвайки ненарушим непреходния облик на българския подвиг.
Тъкмо от тази позиция е разумно извънредно българският народен прочит на Шипка да бъде безспорен. И най-малко до скоро беше точно подобен. През последните години обаче това място на национално самочувствие стартира постепенно да трансформира своята символика и надлежно усещания в обществото – паметникът беше символно „ окупиран “ и присвоен от един незначителен публичен сегмент, преповтарящ старите пропагандни клишета за „ безконечната дружба “ и манипулиращ исторически тематики за влияние върху политическото настояще на страната. По този метод, въпреки да въплъщава свещената всеотдайност на българското опълчение, Шипка последователно се трансформира в съставка от символната топография на проруската замяна на българската еднаквост. Тенденцията се изостри изключително след 24 февруари 2022 година, когато съветската агитация в България доближи връхната си точка. Оттогава честванията на Трети март получиха характерностите на частно сборище на проруски партии и организации (по сходство на намиращия се насреща връх Бузлуджа), а съветските флагове очевидно започнаха да преобладават.
Сигурен съм, че измежду вас има такива, които в предходни години са изкачвали връх Шипка във връзка националния празник, и могат да потвърдят, че тогава съветски флагове или нямаше, или бяха рядко изключение.
Важно е да се знае, че този развой на символна „ русификация “ е изцяло умишлен и има за цел да обсеби главните пространства на българския народен разказ. Съвсем не е инцидентно, че още преди години така наречен „ Национално придвижване Русофили “ постави точно Паметника на свободата като своя емблема. Изключително въздействие върху обсъжданата замяна има реториката на сегашния президент Румен Радев по отношение на Шипка, Епопеята, Трети март и така нататък Може да сме изцяло сигурни, че с приближаването на края на втория му президентски мандат (и надлежно на официализирането на неговата идна партийна кариера) това говорене ще се усилва.
Като по-притеснителен обаче смятам различен успореден развой, а точно отдръпването на останалата част от българското общество от значими за нашата национална съвест топоси, какъвто безспорно е Шипка. С такова деяние българските жители на процедура легитимират „ анексирането “ на основни аспекти от националния ни роман от страна на съветската агитация. Ето за какво смятам, че пред тези български жители, които претендират, че имат публичен ангажимент, пред тези, които настояват, че няма по-прекрасно място на света от България, стои задача от фундаментално значение – да се опълчват абсолютно на съветската замяна на българския национализъм. Подмяна, която неизбежно води до неговото опростачване, постоянно граничещо с гротеската. Не би трябвало да се разрешава на съветската агитация да паразитира върху българската история, да „ окупира “ Шипка и други пространства от националния ни мавзолей. Паметникът на свободата е знак на българската всеотдайност и е осквернение по отношение на националната ни памет това място да бъде изоставено и поднесено „ на тепсия “ на адептите на съветско въздействие. Б ъдете сигурни – похищението над българския народен разказ е най-силното оръжие на тези, оповестили родината ни за „ неприятелска страна “. Те го знаят чудесно и по тази причина влагат най-вече точно в това направление. Споделена отговорност на всички нас е да почистим българския национализъм от съветските операции и наслоявания. Да изградим един нов, образован национализъм, в центъра на който стои националното достолепие и самоуважение, а не раболепство.
Макар малко по-встрани от тематиката на сегашния диалог, държа да отбележа, че е неприемливо също по този начин Паметникът на връх Шипка – едно от основните места, символизиращи началото на модерната българска държавност – да бъде част от един „ народен парк-музей “ с Бузлуджа – място, възхваляващо края на същата тази държавност.
Бог да пази България!
Д-р Евлоги Станчев, историк. Фейсбук. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ