На 25 септември се навършват две години от кончината на

На 25 септември се навършват две години от кончината на фолк артиста Ангел. Той загуби борбата с Covid-19 и издъхна в болница след дълготрайно боледуване. Годеницата му Христина от самото начало е неразделно до него, претърпяват тежки дни на блуждаене, боязън и обезсърчение, само че затрудненията от заболяването съумяват да повалят артиста и той си отива от този свят едвам на 36 години, оставяйки своята обичана и дребния си наследник.

Две години по-късно половинката на Ангел е безапелационна, че болката от тежката загуба не минава с времето. Младата жена е неутешима и уважава паметта на мъжа в трогателен роман, като се обръща към него:

“Отново пристигна най-ужасният и прокълнат месец за мен… Най-тъжната дата, най-мразеният ден, денят в който животът за един момент ми лиши всичко с теб любими… Някак ми е мъчно да допускам все още… Само аз и ти знаем по какъв начин минава това време за мен… Две години… Трудни, безмилостно жестоки, мъчителни, да няма ден без тъга и мъчителни мемоари, да няма ден без да боли извънредно от неналичието ти… Да не умира вярата, че може би не е истина и очаквам да те видя отнякъде, ей по този начин за момент дори… Да те прегърна, да чуя гласа ти, да видя благата ти усмивка, красивите ти сини очи… Да ти кажа какъв брой доста те обичам и че бих дала всичко да можех да върна времето обратно и в никакъв случай да не те пусна там, където ти сториха хиляди несгоди, предизвикаха ти толкоз болки, премеждия, лишиха усмивката ти, силата ти, пречупиха духът ти и това не им стигна до момента в който не лишиха живота ти… Не минава и ден, в който да не мисля за всичко, да не си задавам хиляди въпроси на които в никакъв случай няма да получа отговор… Няма момент, в който да не мисля за теб, в който да не си в сърцето и душата ми.. Не знам по какъв начин ще се оправя без теб, благи, все по мъчно става… И не, с времето не минава… Но ще се държа някак си, ти постоянно си ме учил по този начин, каквото и да става, да не се предавам… Ти беше мощен, твърдоглав, не се огъваше пред нищо… Дано с времето бъда най-малко малко като теб… Защото ти ме подари и ми остави да се грижа и веселя на най-скъпоценното богатство на този свят – нашият дребен и прелестен наследник. Частицата от теб, която ни дава сили, тъй като в него тече твоята кръв и бие твоето сърце. И знаеш ли, той е същият като теб и вътрешно и външно, и знам, че се гордееш безпределно доста с порасналото си неповторимо и необикновено момче. И той се гордее с теб и знае всичко за тати. Гледа те, слуша те, радва ти се… Винаги ти праща целувки, обятия, гледа към небето и споделя какъв брой доста обича тати… И аз те обичам безпределно доста, благи! И ми липсваш всеки момент, и постоянно ще е по този начин, до момента в който някой ден още веднъж бъдем дружно във вечността! ”