Венелин Сапунаров: Искат да ни заменят с аптека-робот за €100 000-200 000, а ние да отговаряме по телефона
На 25 септември магистър-фармацевтите в над 180 страни и територии приканват: „ Нека вършим повече! “. Поводът е Световният ден на фармацевтите, който се отбелязва за 13-та поредна година по самодейност на Международната федерация по фармация (FIP). Специалистите по медикаментите в България също празнуват деня като част от тази огромна интернационална общественост. Как означават празника у нас, описват маг.-фарм. Димитър Коцев, ръководител на Регионална фармацевтична гилдия София-столична, и магистър-фармацевт Венелин Сапунаров, представител на БФС във FIP.
- Г-н Сапунаров, какво е посланието на тазгодишния Световен ден на фармацевтите и какво желаете да кажете с него?
- Честит празник на всички сътрудници! Посрещаме празника с горделивост за приноса ни за грижата, възобновяване и поддържането на здравето на хората в продължение на доста години. Поради това и тематиката през 2023 година е: „ Магистър-фармацевтите укрепваме здравните системи “. С нея се акцентира, че магистър-фармацевтите, преподавателите по фармация и фармацевтичните учени сме неразделна част от всяка здравна система.
Интересно е, че специалността ни се трансформира и в разнообразни страни фармацевтите са натоварени с спомагателни платени действия, посредством които укрепват здравните системи. Такива са използването на ваксини, предотвратяването на незаразни болести, намаляването на антимикробната устойчивост, справяне с нездравословното държание (напр. използването на тютюн) и проблемите на околната среда (напр. замърсяването на въздуха). Като страната и фондовете заплащат на фармацевтите за тези действия, с цел да се посрещнат потребностите на пациентите и да се понижат разноските за опазване на здравето.
По време на пандемията от COVID-19 се потвърдиха опциите на специалността да поддържа здравните системи. Според Американска асоциация на фармацевтите по време на пандемията фармацевтичните екипи в Съединени американски щати са дали над 350 милиона клинични интервенции под формата на Коронавирус проби, имунизации, лекуване и болнични грижи. Фармацевтите във Англия пък ще изписват медикаменти за 7 постоянно срещани болести, с цел да се понижи времето за очакване за обзор при доктор и да се облекчи работата на претрупаните лекари. За да се оправят с спомагателното търсене, през идващите две години аптеките в Обединеното кралство ще бъдат подкрепени от страната с 645 милиона паунда за увеличение на личния състав и ресурсите.
Професията на магистър-фармацевтите в България също се развива и можем да вършим повече за по-здрава и по-стабилна здравна система. В актуалния свят магистър-фармацевтите имаме умения да поемем следенето и последващия надзор на лечението на пациенти с хронични болести (като диабет и хипертония) и да облекчим натоварените лекари, да вършим скрининг, проби, имунизации. Поради това посланието ни е ясно: „ Нека магистър-фармацевтите вършим повече! “
- Представяте практики от други страни. А давате ли новаторски, неповторими образци от България на сътрудниците си в други страни и във FIP?
- Да, описвам им, само че образците са отрицателни за нас, за специалността, за пациентите и за здравната система. Например, че в България не може да се обезпечат финансиране и вложения за откриване на аптеки за районите с малко население и без аптека, само че се чака да се откри финансиране за закупуване на скъпо струващи автомати с камери и с отдалечена връзка с магистър-фармацевт. Според обява на Euronews Next цената на сходни автоматизирани аптеки – робот стартира от €100 000 и доближава €200 000. Това ни кара да мислим, че поради бизнес ползи предлагането се пробутва сякаш поради обитаемоте места без аптеки, а пък в последна сметка цели да се приложи на всички места. Поради това несъмнено ще могат да се появят автомати и в огромните градове, с цел да може инвестицията да се възвърне, тъй като това надали ще стане в село със 100 поданици. Тогава ще затворят и съществуващи аптеки.
Проектът бързо беше свален от уеб страницата на здравното министерство, само че допускаме, че отново ще се появи. Сега се преглежда сходно предложение и от Народното събрание. Това няма да подсигурява достъпа на хората до фармацевтични грижи и опцията да получат консултация и съвет от магистър-фармацевт. Ние сме експертите по медикаментите и отговаряме за виновната приложимост на медикаменти, знаем по кое време едно лекарство е уместно за вас и по кое време би ви навредило, предоставяме ви надеждна информация за медикаментите, в това число подобаващ избор, доза, лекарствени взаимоотношения, евентуални нежелани лекарствени реакции и лечебни резултати. Опасявам се, че резултатът от това може да бъде, както с линиите на операторите, единствено че тук ще става дума за пациенти, заболели хора, които може в сериозен миг да чуят по телефона: „ В момента няма връзка с този номер “ или „ В момента всички магистър-фармацевти са заети, изчакайте на линия или се обадете по-късно “. Това е едно неповторимо предложение, което го няма в Европа - да няма аптека, а единствено автомат за медикаменти. Това описах на сътрудници, членуващи във FIP, защото едно такова решение би засегнало отрицателно и здравните системи в другите европейски страни.
- Световният ден на фармацевтите се отбелязва по самодейност на FIP, какво следва пред организацията?
- В момента се организира Световният конгрес по фармация и в продължение на седмица фармацевти от целия свят се срещат с нововъведенията във фармацията, имат достъп до нови проучвания, дискутират по значими за специалността тематики. По време на конгреса се организира и съвещание на Съвета на FIP, на което ще се одобряват нова декларация за ролята на фармацевтите при имунизирането през целия живот и актуализиране на политиките за антимикробната устойчивост.
- Какво пожелавате на магистър-фармацевтите по случай празника?
- Желая на всички сътрудници здраве, персонални и професионални триумфи, да не губят мотивацията и призванието си и да отстояват запазването на специалността ни в България, с цел да оказваме помощ на хората.
- Г-н Коцев, цветущ празник! Как го посрещате?
- Благодаря и цветущ празник на всички сътрудници! Посрещаме празника с горделивост за приноса ни за здравната система. Въпреки компликациите, българските магистър-фармацевти оставаме най-достъпните медицински експерти и нееднократно сме доказвали своята обществена функционалност в обществото. Вярвам, че имаме капацитет да вършим повече за българското опазване на здравето и за възстановяване на здравето на хората. Надявам се, че през днешния ден пациентите и обществото ще поздравят магистър-фармацевтите.
- Какви са провокациите пред специалността Ви сега в България?
- Предизвикателствата пред нас, са провокации и пред пациентите, и пред здравната система. В момента казусът, който е с най-широк публичен отзив, е обвързван с липсата/недостига/дефицита на медикаменти. Има и три плана за промени в Закона за лекарствените артикули. При всички тях обаче не се цели решаването на проблемите генерално, не се вижда цялата картина. Законът за медикаментите е като пътищата – с дупки, кръпки и ремонти на поправките. Част от предвижданите промени целят да разрешат казуса с липсата/дефицита/недостига на медикаменти. Но той няма да бъде решен, в случай че не се решат и другите проблеми. Последните обществени изявления са по отношение на представен нерегламентиран експорт на медикаменти, само че съгласно нас и легалният успореден експорт е причина за този проблем. Друга причина са цените на медикаментите, които се реферират с най-ниските в Европа и заради това износът им от България за други страни очевидно е печеливш. А казусът за магистър-фармацевтите, е че върху нас се изсипват болката и гнева на пациентите, които не могат да намерят нужните им лекарствени артикули.
От една страна паралелният експорт е позволен в Европейски Съюз, от друга обаче всяка срана членка сама дефинира здравното си законодателство. Това прави по този начин, че някои страни нямат проблем, а други като България не можем да се оправим сами. При всеки опит за смяна, казусът не се взема решение, а се натоварват с спомагателни отговорности магистър-фармацевтите, които в София над 90% са наети чиновници на трудов контракт, съгласно регистъра на РФК София-столична. Надеждата ни е, че с така наречен „ Фармацевтичен пакет “ на Европейски Съюз и предвижданите хармонизирани ограничения за попречване на дефицит и за наблюдаване на подобен дефицит на равнище Европейски Съюз и на национално равнище, да помогне за разрешаването на казуса и в България.
- Достатъчно ли са магистър-фармацевтите и аптеките в България?
- Магистър-фармацевтите в България за популацията и за територията на страната са изцяло задоволително. Но аптеките са доста и са съсредоточени най-вече в по-големите градове, които са стопански атрактивни. Относно аптеките, несъмнено, хората би трябвало да имат достъп до аптеки и медикаменти, само че е необичайно това да става тук-там, където няма път, инфраструктура, лекарски кабинет и така нататък Парадоксално е и че в България има разкрити повече от нужните за страната пет фармацевтични факултета и всяка година приключват обилие от магистър-фармацевти, само че продължава да се спекулира, че няма магистър-фармацевти. Страната ни е обезпечена с задоволително на брой висококвалифицирани експерти по медикаментите.
- Г-н Сапунаров, какво е посланието на тазгодишния Световен ден на фармацевтите и какво желаете да кажете с него?
- Честит празник на всички сътрудници! Посрещаме празника с горделивост за приноса ни за грижата, възобновяване и поддържането на здравето на хората в продължение на доста години. Поради това и тематиката през 2023 година е: „ Магистър-фармацевтите укрепваме здравните системи “. С нея се акцентира, че магистър-фармацевтите, преподавателите по фармация и фармацевтичните учени сме неразделна част от всяка здравна система.
Интересно е, че специалността ни се трансформира и в разнообразни страни фармацевтите са натоварени с спомагателни платени действия, посредством които укрепват здравните системи. Такива са използването на ваксини, предотвратяването на незаразни болести, намаляването на антимикробната устойчивост, справяне с нездравословното държание (напр. използването на тютюн) и проблемите на околната среда (напр. замърсяването на въздуха). Като страната и фондовете заплащат на фармацевтите за тези действия, с цел да се посрещнат потребностите на пациентите и да се понижат разноските за опазване на здравето.
По време на пандемията от COVID-19 се потвърдиха опциите на специалността да поддържа здравните системи. Според Американска асоциация на фармацевтите по време на пандемията фармацевтичните екипи в Съединени американски щати са дали над 350 милиона клинични интервенции под формата на Коронавирус проби, имунизации, лекуване и болнични грижи. Фармацевтите във Англия пък ще изписват медикаменти за 7 постоянно срещани болести, с цел да се понижи времето за очакване за обзор при доктор и да се облекчи работата на претрупаните лекари. За да се оправят с спомагателното търсене, през идващите две години аптеките в Обединеното кралство ще бъдат подкрепени от страната с 645 милиона паунда за увеличение на личния състав и ресурсите.
Професията на магистър-фармацевтите в България също се развива и можем да вършим повече за по-здрава и по-стабилна здравна система. В актуалния свят магистър-фармацевтите имаме умения да поемем следенето и последващия надзор на лечението на пациенти с хронични болести (като диабет и хипертония) и да облекчим натоварените лекари, да вършим скрининг, проби, имунизации. Поради това посланието ни е ясно: „ Нека магистър-фармацевтите вършим повече! “
- Представяте практики от други страни. А давате ли новаторски, неповторими образци от България на сътрудниците си в други страни и във FIP?
- Да, описвам им, само че образците са отрицателни за нас, за специалността, за пациентите и за здравната система. Например, че в България не може да се обезпечат финансиране и вложения за откриване на аптеки за районите с малко население и без аптека, само че се чака да се откри финансиране за закупуване на скъпо струващи автомати с камери и с отдалечена връзка с магистър-фармацевт. Според обява на Euronews Next цената на сходни автоматизирани аптеки – робот стартира от €100 000 и доближава €200 000. Това ни кара да мислим, че поради бизнес ползи предлагането се пробутва сякаш поради обитаемоте места без аптеки, а пък в последна сметка цели да се приложи на всички места. Поради това несъмнено ще могат да се появят автомати и в огромните градове, с цел да може инвестицията да се възвърне, тъй като това надали ще стане в село със 100 поданици. Тогава ще затворят и съществуващи аптеки.
Проектът бързо беше свален от уеб страницата на здравното министерство, само че допускаме, че отново ще се появи. Сега се преглежда сходно предложение и от Народното събрание. Това няма да подсигурява достъпа на хората до фармацевтични грижи и опцията да получат консултация и съвет от магистър-фармацевт. Ние сме експертите по медикаментите и отговаряме за виновната приложимост на медикаменти, знаем по кое време едно лекарство е уместно за вас и по кое време би ви навредило, предоставяме ви надеждна информация за медикаментите, в това число подобаващ избор, доза, лекарствени взаимоотношения, евентуални нежелани лекарствени реакции и лечебни резултати. Опасявам се, че резултатът от това може да бъде, както с линиите на операторите, единствено че тук ще става дума за пациенти, заболели хора, които може в сериозен миг да чуят по телефона: „ В момента няма връзка с този номер “ или „ В момента всички магистър-фармацевти са заети, изчакайте на линия или се обадете по-късно “. Това е едно неповторимо предложение, което го няма в Европа - да няма аптека, а единствено автомат за медикаменти. Това описах на сътрудници, членуващи във FIP, защото едно такова решение би засегнало отрицателно и здравните системи в другите европейски страни.
- Световният ден на фармацевтите се отбелязва по самодейност на FIP, какво следва пред организацията?
- В момента се организира Световният конгрес по фармация и в продължение на седмица фармацевти от целия свят се срещат с нововъведенията във фармацията, имат достъп до нови проучвания, дискутират по значими за специалността тематики. По време на конгреса се организира и съвещание на Съвета на FIP, на което ще се одобряват нова декларация за ролята на фармацевтите при имунизирането през целия живот и актуализиране на политиките за антимикробната устойчивост.
- Какво пожелавате на магистър-фармацевтите по случай празника?
- Желая на всички сътрудници здраве, персонални и професионални триумфи, да не губят мотивацията и призванието си и да отстояват запазването на специалността ни в България, с цел да оказваме помощ на хората.
- Г-н Коцев, цветущ празник! Как го посрещате?
- Благодаря и цветущ празник на всички сътрудници! Посрещаме празника с горделивост за приноса ни за здравната система. Въпреки компликациите, българските магистър-фармацевти оставаме най-достъпните медицински експерти и нееднократно сме доказвали своята обществена функционалност в обществото. Вярвам, че имаме капацитет да вършим повече за българското опазване на здравето и за възстановяване на здравето на хората. Надявам се, че през днешния ден пациентите и обществото ще поздравят магистър-фармацевтите.
- Какви са провокациите пред специалността Ви сега в България?
- Предизвикателствата пред нас, са провокации и пред пациентите, и пред здравната система. В момента казусът, който е с най-широк публичен отзив, е обвързван с липсата/недостига/дефицита на медикаменти. Има и три плана за промени в Закона за лекарствените артикули. При всички тях обаче не се цели решаването на проблемите генерално, не се вижда цялата картина. Законът за медикаментите е като пътищата – с дупки, кръпки и ремонти на поправките. Част от предвижданите промени целят да разрешат казуса с липсата/дефицита/недостига на медикаменти. Но той няма да бъде решен, в случай че не се решат и другите проблеми. Последните обществени изявления са по отношение на представен нерегламентиран експорт на медикаменти, само че съгласно нас и легалният успореден експорт е причина за този проблем. Друга причина са цените на медикаментите, които се реферират с най-ниските в Европа и заради това износът им от България за други страни очевидно е печеливш. А казусът за магистър-фармацевтите, е че върху нас се изсипват болката и гнева на пациентите, които не могат да намерят нужните им лекарствени артикули.
От една страна паралелният експорт е позволен в Европейски Съюз, от друга обаче всяка срана членка сама дефинира здравното си законодателство. Това прави по този начин, че някои страни нямат проблем, а други като България не можем да се оправим сами. При всеки опит за смяна, казусът не се взема решение, а се натоварват с спомагателни отговорности магистър-фармацевтите, които в София над 90% са наети чиновници на трудов контракт, съгласно регистъра на РФК София-столична. Надеждата ни е, че с така наречен „ Фармацевтичен пакет “ на Европейски Съюз и предвижданите хармонизирани ограничения за попречване на дефицит и за наблюдаване на подобен дефицит на равнище Европейски Съюз и на национално равнище, да помогне за разрешаването на казуса и в България.
- Достатъчно ли са магистър-фармацевтите и аптеките в България?
- Магистър-фармацевтите в България за популацията и за територията на страната са изцяло задоволително. Но аптеките са доста и са съсредоточени най-вече в по-големите градове, които са стопански атрактивни. Относно аптеките, несъмнено, хората би трябвало да имат достъп до аптеки и медикаменти, само че е необичайно това да става тук-там, където няма път, инфраструктура, лекарски кабинет и така нататък Парадоксално е и че в България има разкрити повече от нужните за страната пет фармацевтични факултета и всяка година приключват обилие от магистър-фармацевти, само че продължава да се спекулира, че няма магистър-фармацевти. Страната ни е обезпечена с задоволително на брой висококвалифицирани експерти по медикаментите.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ