Пресъздавам епичното пътешествие на моите баба и дядо в най-отдалечения Пакистан
„ Хунза е ситуиран измежду конгрес от огромни планини, централизация на високи върхове, доста от които безименни, където се намира най-голямото нагъване на земната повърхнина. ”
С тези думи моят дядо Шахид Хамид написа за едно пътешестване, което е направил през 1954 година до северните елементи на Пакистан, страна тогава единствено на седем години. 43-годишен офицер от пакистанската войска, Шахид искаше да види колкото се може повече от новата си нация, огромна част от която беше рядко обитаема и надалеч от утъпканите пътища.
Заобиколен от Афганистан и Китай, районът, прочут в този момент като Гилгит-Балтистан, беше район със забранителна география и голям брой планински вериги: Хиндукуш, Каракорум и Хималаите. Една от неговите долини, Хунза, е била княжеска страна в Пакистан и е имала съвсем митична известност, съгласно слуховете, че там хората са живели до 100 години и с ехото на „ Шангри-Ла “, изобразен в романа на Джеймс Хилтън от 1933 година „ Изгубеният небосвод “.
През 1954 година Хунза нямаше нито п...
Прочетете целия текст »
