Ирак окупира Кувейт
На 25.07.1990 посланикът на Съединени американски щати в Ирак се среща със Саддам Хюсеин и желае пояснение за разположените войски по границата с Кувейт, изяснява също, че връзките сред двете страни е целесъобразно да останат приятелски; декларира, че Америка няма мнение за арабско-арабски спорове. Ейприл Гласпай декларира също, че „ Съединени американски щати нямат желание да стартират икономическа война с Ирак”, това Саддам Хюсеин възприема като дипломатическа зелена улица за инвазия в Кувейт. По-късно на въпрос на английски публицисти „ Защо са постъпили по този начин?” американката дава отговор: „ Не смятахме, че ще стигне толкоз далеч”. Според Съединени американски щати Ирак единствено желал да наложи напън, с цел да му се опрости дълга.
Инвазията
На 2 август 1990 година Ирак стартира нашествието в Кувейт с четири елитни иракски дивизии на Републиканската армия, в това число и иракската войска.Основната цел на командосите, ситуирани на хеликоптери и лодки е да атакуван столицата на Кувейт, до момента в който други елементи завладяват летищата и двете авиационни бази. В поддръжка на тези звена, иракската войска изпраща 2 ескадрили хеликоптери, чиято най-важна задача е превозване и поддръжка на иракските командоси в столицата, и след това да поддържа сухопътните войски. Въпреки това, че Ирак разполага войските си по границата месец преди нападението, кувейтските въоръжени сили не са в бойна подготвеност. Първата индикация е от радар, който регистрира придвижване на иракската войска на юг. Въоръжените сили на Кувейт се опълчват, само че са със доста по-малка бройка. Част от военноморските сили са могли да избегнат залавяне и заличаване, а 20% от Военновъздушни сили са изгубени. Въздушната борба с иракските хеликоптери във въздуха се е водила над столицата, нанасяйки тежки загуби на иракските елитни войски. Останалите 80% са били евакуирани в Саудитска Арабия и Бахрейн. Отново на 02.08.1990 Ирак афишира Кувейт за своя 19-та провинция. Според американския президент Джордж Х. У. Буш Ирак има намерение да нападне Саудитска Арабия и по този начин да вземе контрола над международните ресурси на нефт в свои ръце. Организира се интернационална коалиция против окупацията на Кувейт, която цели да върне статута му на суверенна страна и да предотврати появяването на международен спор. Съветът за сигурност на Организация на обединените нации издава резолюция, с която постанова стопански наказания на Ирак. В края на първия ден от нашествието, единствено дребни елементи на съпротивата са останали в страната. До 3 август последните военни елементи обезверено се пробват да забавят дейностите на иракската войска и да защитят допустимо най-вече обекти в страната си. Въздушна база Али ал-Салим на Военновъздушни сили на Кувейт е единствената база, към момента непревзета на 3 август. На свечеряване, обаче, Али ал-Салим е окупирана от иракските сили. Оттогава е единствено въпрос на време, до момента в който всички военни звена бъдат принудени да се отдръпват или да бъдат унищожени. Последните няколко кувейтски аварийни елементи на 35-та механизирана бригада, водят война до следобеда на 4 август, останали без муниции и гориво, те са били принудени да се изтеглят назад в Саудитска Арабия. Така на процедура завършва военна опозиция против иракската инвазия.
1991 година
В резултат на неспазените условия, избрани с резолюция от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, за евакуиране на иракските войски от кувейтската територия, на 24.02.1991 стартира интервенция „ Пустинна буря”. В нея вземат присъединяване 230000 американски военнослужещи. Армията на интернационалните сили е разграничена на две – едната част е ситуирана на западната граница на Кувейт, а втората – на южната. Основната офанзива е бързо придвижване на частите от Франция, Съединени американски щати и Англия от запад, което има за цел да приключи връзките сред иракските войски в Кувейт и техните бази в Ирак. През това време Саддам Хюсеин разполага огромен брой бойци и техника в Кувейт. Тези дейности провокират изпращането на още 200000 американски бойци в Саудитска Арабия. По разпореждане на президента Буш е осъществена една от най-масираните бомбардировки в историята, като задачите са военни обекти в Ирак и Кувейт. Започва същинската война - съдружните сили съумяват да изтласкат иракската армия отвън столицата единствено за 4 дни. Армията на Саддам Хюсеин е победена и принудена да се изтегли, тогава възпламенява над 700 петролни кладенци в северните елементи на Кувейт и по този начин провокира една от най-страшните естествени произшествия на ХХ век. На 100-ния час след началото на войната президентът Буш афишира помирение и на 06.04.1991 година е подписан мир.
Резултат
В интервенция Пустинна стихия както е формалното име на акцията, вземат участие малко над 532 000 американски бойци. По време на бойните дейности умират 292 от тях, а 467 са ранени. Повече от 600 кувейтски кладенци нефт са подпалени от иракските сили, причинявйки обилни екологични и стопански вреди в Кувейт. Петролните пожари са породени от победената и принудена да се изтегли иракска войска В заточение е кувейтското кралското семейство и други някогашни държавни чиновници. Започва интернационална акция за увещание на други страни да окажат напън върху Ирак, с цел да освободи Кувейт. Съветът за сигурност на Организация на обединените нации приема 12 резолюции, изискващи неотложно евакуиране на иракските сили от Кувейт, само че без резултат. По време на седем месечната иракската окупация, силите на Саддам Хюсеин разграбват голямото благосъстояние на Кувейт и има и известия за нарушавания на човешките права. Според някои самостоятелни организации, на към 600 кувейтски жители са отвлечени в Ирак. Проучване от 2005 година разкри, че иракската окупация има дълготрайно неподходящо влияние върху здравето на кувейтското население.
Инвазията
На 2 август 1990 година Ирак стартира нашествието в Кувейт с четири елитни иракски дивизии на Републиканската армия, в това число и иракската войска.Основната цел на командосите, ситуирани на хеликоптери и лодки е да атакуван столицата на Кувейт, до момента в който други елементи завладяват летищата и двете авиационни бази. В поддръжка на тези звена, иракската войска изпраща 2 ескадрили хеликоптери, чиято най-важна задача е превозване и поддръжка на иракските командоси в столицата, и след това да поддържа сухопътните войски. Въпреки това, че Ирак разполага войските си по границата месец преди нападението, кувейтските въоръжени сили не са в бойна подготвеност. Първата индикация е от радар, който регистрира придвижване на иракската войска на юг. Въоръжените сили на Кувейт се опълчват, само че са със доста по-малка бройка. Част от военноморските сили са могли да избегнат залавяне и заличаване, а 20% от Военновъздушни сили са изгубени. Въздушната борба с иракските хеликоптери във въздуха се е водила над столицата, нанасяйки тежки загуби на иракските елитни войски. Останалите 80% са били евакуирани в Саудитска Арабия и Бахрейн. Отново на 02.08.1990 Ирак афишира Кувейт за своя 19-та провинция. Според американския президент Джордж Х. У. Буш Ирак има намерение да нападне Саудитска Арабия и по този начин да вземе контрола над международните ресурси на нефт в свои ръце. Организира се интернационална коалиция против окупацията на Кувейт, която цели да върне статута му на суверенна страна и да предотврати появяването на международен спор. Съветът за сигурност на Организация на обединените нации издава резолюция, с която постанова стопански наказания на Ирак. В края на първия ден от нашествието, единствено дребни елементи на съпротивата са останали в страната. До 3 август последните военни елементи обезверено се пробват да забавят дейностите на иракската войска и да защитят допустимо най-вече обекти в страната си. Въздушна база Али ал-Салим на Военновъздушни сили на Кувейт е единствената база, към момента непревзета на 3 август. На свечеряване, обаче, Али ал-Салим е окупирана от иракските сили. Оттогава е единствено въпрос на време, до момента в който всички военни звена бъдат принудени да се отдръпват или да бъдат унищожени. Последните няколко кувейтски аварийни елементи на 35-та механизирана бригада, водят война до следобеда на 4 август, останали без муниции и гориво, те са били принудени да се изтеглят назад в Саудитска Арабия. Така на процедура завършва военна опозиция против иракската инвазия.
1991 година
В резултат на неспазените условия, избрани с резолюция от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, за евакуиране на иракските войски от кувейтската територия, на 24.02.1991 стартира интервенция „ Пустинна буря”. В нея вземат присъединяване 230000 американски военнослужещи. Армията на интернационалните сили е разграничена на две – едната част е ситуирана на западната граница на Кувейт, а втората – на южната. Основната офанзива е бързо придвижване на частите от Франция, Съединени американски щати и Англия от запад, което има за цел да приключи връзките сред иракските войски в Кувейт и техните бази в Ирак. През това време Саддам Хюсеин разполага огромен брой бойци и техника в Кувейт. Тези дейности провокират изпращането на още 200000 американски бойци в Саудитска Арабия. По разпореждане на президента Буш е осъществена една от най-масираните бомбардировки в историята, като задачите са военни обекти в Ирак и Кувейт. Започва същинската война - съдружните сили съумяват да изтласкат иракската армия отвън столицата единствено за 4 дни. Армията на Саддам Хюсеин е победена и принудена да се изтегли, тогава възпламенява над 700 петролни кладенци в северните елементи на Кувейт и по този начин провокира една от най-страшните естествени произшествия на ХХ век. На 100-ния час след началото на войната президентът Буш афишира помирение и на 06.04.1991 година е подписан мир.
Резултат
В интервенция Пустинна стихия както е формалното име на акцията, вземат участие малко над 532 000 американски бойци. По време на бойните дейности умират 292 от тях, а 467 са ранени. Повече от 600 кувейтски кладенци нефт са подпалени от иракските сили, причинявйки обилни екологични и стопански вреди в Кувейт. Петролните пожари са породени от победената и принудена да се изтегли иракска войска В заточение е кувейтското кралското семейство и други някогашни държавни чиновници. Започва интернационална акция за увещание на други страни да окажат напън върху Ирак, с цел да освободи Кувейт. Съветът за сигурност на Организация на обединените нации приема 12 резолюции, изискващи неотложно евакуиране на иракските сили от Кувейт, само че без резултат. По време на седем месечната иракската окупация, силите на Саддам Хюсеин разграбват голямото благосъстояние на Кувейт и има и известия за нарушавания на човешките права. Според някои самостоятелни организации, на към 600 кувейтски жители са отвлечени в Ирак. Проучване от 2005 година разкри, че иракската окупация има дълготрайно неподходящо влияние върху здравето на кувейтското население.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ