На 24 март в столичния Терминал 1 ще гостуват легендите

На 24 март в столичния " Терминал 1 " ще гостуват легендите на международната сцена Лайбах (Laibach). Те ще показват новия си албум " Also Sprach Zarathustra " по едноименната творба на немския мъдрец Фридрих Ницше - " Тъй рече Заратустра " *.

Провокативният креативен колектив, добре прочут с политическата си ирония (колкото Хитлер е прочут художник), неотдавна доби нова известност, откакто стана първата западна рок група в историята, която изнесе концерт в Северна Корея. Сега словенците още веднъж са в България, с цел да показват своето неповторимо политико-философско изкуство (думи, които би трябвало да бъдат прегледани в цялата им сериозност). OFFNews още веднъж имаше достойнството да организира изявление с колектива, което може да прочетете по-долу без повече бавене:

Новият ви албум, " Тъй рече Заратустра " ( “Also Sprach Zarathustra ”), е много друг от " Спектър " ( " Spectre " ) и предните няколко студийни албума. С него се завръщате към изначалните си произведения или е по-скоро лирическо отклоняване като музиката към кино лентата " Желязно небе " ( " Iron Sky " ), защото " ТРЗ " е акомодация на музиката ви към пиесата на Матияш Бергер по Ницше?

И двете, всъщност; отнасяме се към всички свои албуми с еднообразно внимание, само че някои просто са основани с избрани цели, за театрални постановки - като " Заратустра " - или филми - като " Желязно небе ".

Две от новите песни ( “Die Unschuld II ” and “Von Den Drei Verwandlungen ”) имат директна връзка с Трите превъплъщения** на Ницше, които са в центъра на неговата книга. Ако приемем, че сходно нещо като човечество съществува, кой стадий най-добре го разказва към сегашното и за какво - камила, лъв или дете?

С Трите метаморфози Ницше показва безспорна метафора за човешката еволюция. Вглеждайки се в неговата доктрина, разбираме,че стадиите на човешко израстване в действителност се случват в четири стъпки: Духът, Камилата, Лъвът и Детето. Метаморфозите са трите солидни промени на парадигмата, през които човек би трябвало да мине, с цел да се изкачи на идващото ходило, до момента в който най-после не се трансформира в Дете (отново). Детеподобният дух е последното равнище и е жизненоважен за щастието, здравето и благополучието. Той има насладата от живота и невинността на безконечното пресътворяване. Тъй като човечеството не се е развило на равни начала на всички места, то по едно и също време съществува на разнообразни равнища от трансформацията, макар че болшинството е към момента на равнище Камила - носи големи товари и оцелява в " пустинята на битието " - или Лъв. Камилата се трансформира в Лъв, когато обектът на духовно преобразяване, откакто се е скитал в пустинята на човешките упования, открива, че " Бог е мъртъв " и стартира да допуска, че всичко му е разрешено. В този момент, личността осъзнава, че няма нищо, което да ѝ не разрешава да основава свои-собствени полезности, да постанова своята воля върху света. На това равнище по-голямата част от " развитото и цивилизовано човечество " е заседнала.

В интерес на истината, в случай че разгледаме концепцията на Ницше за безконечна повтаряемост на човешките преживявания, белким въобще е допустимо за смъртното човечество и неговата цивилизация да доближи най-висшата форма на битие, имайки поради, че освен всяка персона е обречена да изживява случките от живота си още веднъж и още веднъж, само че най-после умира и нейните деца би трябвало да стартират още веднъж като Камили?

Да, никой не е пощаден от преповтаряне и само посредством постоянно преповтаряне ние всички можем да достигнем мига на висша мъдрост. И тъкмо това проповядва Заратустра. Той допуска, че нашата първа реакция по отношение на безконечното преповтаряне ще е цялостно обезсърчение: човешкото положение е трагично, животът е цялостен със страдание; мисълта, че би трябвало да го претърпяваме до безспир наподобява ужасяваща. Но тогава той си показва друга реакция. Да речем, че човек би могъл да одобри задушевно новината, да я прегърне като нещо мечтано? Това би било съвършения израз на жизнерадостна настройка: да искаш този живот, с цялата му болежка, досада и неудовлетвореност, още веднъж и още веднъж, и да си кадърен да приемеш в обятията си безконечното преповтаряне е висшият израз на обич към живота. Точно тук концепцията за постоянно преповтаряне предлага друг взор към безсмъртието от този на християнството.

Често, когато чувам Лайбах, дали поради електронните и машинни звуци, или всемогъщите послания на “B Mashina ”, “The Final Countdown ” и така нататък, оставам с усещането, че технологията може да е ключа към бъдещето. В подтекста на " ТРЗ ", технологията ли е пътят към Свръхчовека (Übermensch)? Ако не, по какъв начин може човек, който " даже в този момент е повече примат от всеки примат " да стане Свръхчовек?

Технологията е просто средство, основано и ръководено от хората, с цел да покачат качеството на нашите животи и да ги опростят и рационализират. Но то може елементарно също по този начин да ги превземе и унищожи. Дистопични пророчества от филми като " Робокоп ", " Блейд рънър " и " Матрицата " не са толкоз надалеч от вероятното бъдеще. Технологията е потребен прислужник, само че рисков стопанин и по тази причина би трябвало да сме извънредно внимателни с нея и да я употребяваме с огромно внимание. От друга страна, ние не бихме посмели да подценяваме и омаловажаваме примата като евентуално по-високо развито творение по пътя на еволюцията. Може би приматът е същинският принцип на Свръхчовека, Дете, което ни би трябвало в действителност да последваме.

Говорейки за Ницше, няма по какъв начин да не помисля над концепцията за положителното и злото. По-голямата част от интелигенцията, политиците и обществата като цяло към момента работят посредством дихотомия на положително и зло - злите Нацисти и положителните Съюзници, неприятният Изток и добродетелният Запад (или противоположното, зависи кого питаш). Не е ли време да разпознаем позитивното в Нацизма и грешките в " Американската фантазия ", да се вгледаме в минусите на западната просвета на секса, вместо да се фокусираме на забулването на източната, и така нататък (без, несъмнено, да изпадаме в последна приемливост и самоомраза)? Просто да достигнем оттатък положителното и злото.

Ницше, несъмнено, е написал цяла книга по тъкмо този въпрос, която си коства да се прочете. Но въпреки и да не е толкоз мъчно да свържеш " позитивното в Нацизма " с " Американската фантазия ", да се доближи оттатък положителното и злото изисква мъдрост, която човечеството към момента не има напълно. Състоянието на обич е най-близкото до сходна мъдрост и всичко, сторено от обич, постоянно се случва оттатък положителното и злото.

През последните години много хора започнаха да се майтапят, че западните управляващи, в името на свободата на словото и толерантността, интензивно и систематично цензурират тези, които се опълчват на възгледите им за миграция, шовинизъм, пол и прочие. Възможно ли е в битката ни против дискриминирането и фанатизма ние самите да станем дискриминативни и фанатизирани?

Да, както Ницше споделя: " Взирайки се в пропастта, пропастта също се взира в теб ". Дори Европейската комисия се опита да забрани наше присъединяване дружно със Словенския симфоничен оркестър в Брюксел във връзка церемонията по предаване на Европейска зелена столица преди две години. Представлението ни имаше доста общо с тематиката за бежанците и извинението на Европейска комисия бе, че " наподобява, че съществува забележителен риск иронията в основата на музикалния жанр на Лайбах да бъде неправилно разбрана от аудитория, която е незапозната с жанра. По тази причина, може да е благоразумно да се хвърли още един взор и евентуално да се поеме курс към по-традиционен жанр на забавление ". Разбира се, ние не можехме да толерираме сходна назадничавост и успяхме да се представим на това събитие макар всички трудности. Понякога всичко, от което се нуждаеш, е използването на малко мощ и положителната остаряла " воля да надделяваш " ***, и всичко си идва на мястото.

Като някого, живял в тоталитарна страна и изучавал и пресъздавал/преконфигурирал тоталитарно изкуство, хрумвания и история, смятате ли, че е редно Тръмп да бъде сравняван с тоталитарни вождове, сегашни или минали?

Не съвсем; тоталитарните ръководещи имат цялостен надзор над властта в ръцете си, което не е по този начин с Тръмп. Той е по-скоро политически неточен стендъп комик в Белия дом; кукла на конци в работа на тоталитарна система, която основава правила и дърпа конците откъм гърба и от вътрешната страна.

Нима неговата демонизация е реакция на така наречен потомство на " снежинките ", капризно от прекомерно комфортен живот, което е некомпетентно да приема рецензия и преодолява трудности? Забравили ли сме по какъв начин наподобява същинският тоталитаризъм?

Въпросът е какво съставлява същинският, ефикасен тоталитаризъм. Западният капитализъм надви над Сталинизма и комунизма, защото бе по-ефективно и колективистично проведен в сравнение с комунизма, и тъй като имаше по-добра агитация и по-привлекателна поп просвета. С други думи - тъй като бе по-тоталитарен от комунизма. Западната народна власт по принцип е власт на болшинство над малцинство. Тя е система, която узаконява тирания на консуматорството; диктува независимост на избора, само че не може да одобри " не " за отговор. При демокрацията хората имат вяра, че работят по отношение на техните лични воля и стремежи. Но демокрацията заробва консуматорското общество посредством утопично инжектиране на пристрастености и мечти в общественото кръвообращение. Нейната подкожна игла е заниманието и информационно-развлечението, и цялата културна промишленост. Това е споделена игла и демокрацията няма лек против личната си болест. И това в действителност е съвършеният тоталитаризъм, че не можеш да се пребориш сполучливо с него, тъй като болшинството от хората го обожават. Колкото до Тръмп - той е лесна цел, само че, в случай че би трябвало да сме почтени, е част от развлечението; хората обичат да го ненавиждат, или да го поддържат ирационално. Но Тръмп не е демон; той е просто едно лице на демона.

Накрая, дано се върнем към музиката. Как бихте перифразирали думите на Ницше: " Без музика, животът би бил неточност "?

И без " неточност " животът не би се случил и музиката не би съществувала.



----------------------------------
*Авторът се извинява, в случай че в превода на изявлението е позволил несъответствия с формалните преводи на Ницше на български, само че е чел философа единствено на британски и немски, смисълът обаче е непокътнат.

**Според Ницше, хората, напускайки своето детство (а и ненапълно тогава) стартират живота си с духа на Камили - събираме допустимо най-вече товар върху гърба си, белези, опит и така нататък, бродейки из пустинята на живота. Проблемът е, че в случай че човек остане прекомерно дълго Камила, той ще бъде смачкан от товара си, който мъкне категорично - ще се огорчи от битието, отчая и ще изиска своето възмездие против живота. Преди това да стане, човек би трябвало да се превъплъти в Лъв - да стане стопанин на себе си. Камилата става Лъв, когато открие, че " Бог е мъртъв " и всичко е разрешено. В пустинята на битието Лъвът се изправя против дракон, върху всяка от чийто люспи е изписано " Ти ще " (Du sollst / Thou Shalt). Змейът съставлява обществените правила. Лъвът е редно да победи змея и да открие своите лични полезности, с цел да процъфтява. Вечната битка със змея също обаче смазва човек и по тази причина той би трябвало да се трансформира в Дете. Да преоткрие сериозността, която е имал като дете. Духът на дете е " почтен и забравящ/прощаващ ". Той не утвърждава своите полезности против обществените правила, против " Ти ще ". Вместо това духът желае своята воля, не да се бори против непознатата. Така животът стопира да бъде реактивна битка за подчинение на непознати сили. Вместо това животът се трансформира в празник на личните ти сили и полезности. Редно е да се означи, че не всеки човек претърпява всички тези превъплъщения, много хора даже остават Камили. Също по този начин е редно да се прочете цялата книга на Ницше, с цел да се разбере изцяло концепцията му, не разчитайте единствено на съкращението нагоре.

***Der Wille zur Macht / The will to power. Друга идея на Ницше, която общо взето приказва за волята да се развиваш и да си устойчив. Според него упоритостта и желанието за доказване са водеща мощ, която движи хората. Както и страданието, само че това е друга тематика.