Ханс Кристиан Андерсен оприличава Русе и Гюргево на Дания
Писателят при пътешестване с параход по Дунава: Всичко е толкоз датско
В груповото схващане Ханс Кристиан Андерсен е " бащата " на Малката нимфа и Грозното патенце, само че малко на брой подозират за " българска диря " в творчеството на създателя. Неговите наблюдения за българския бряг, в това число и за Русе, са разказани в пътеписа му " Базар на поета " (En digters bazar).
Пътуването на " Арго "
" Българската авантюра " на Андерсен не е инцидентна. През пролетта на 1841 година той подхваща огромно европейско турне, употребявайки най-модерния превоз на епохата – параходите на австрийското сдружение DDSG. След като напуща Цариград и пресича Черно море с кораба " Фердинанд I ", на 5 май писателят се трансферира на парахода " Арго ", с цел да поеме нагоре по течението на Дунав.
" Хиляди хора емигрират от Европа към Америка, а какъв брой по-добър дом биха могли да намерят тук ", написа Андерсен, впечатлен от плодородието на крайбрежните земи, които разказва като " пътят към Ориента ".
Русе през погледа на датчанина
Най-любопитният миг за българския четец настава, когато параходът наближава Русе (тогава Русчук). Докато от едната страна се разкрива Гюргево, вниманието на писателя е приковано от българския бряг. На идната заран той прави забавно съпоставяне. " Дали не сме в Дания? Всичко е толкоз идилично, толкоз датско – и въпреки всичко не сме в Дания! Зелената котловина, където сеното излъчва своето благоухание е във Влашко, а хълмовете с долмените отдясно са в България! "
Андерсен вижда в хълмовете край Русе и Никопол познати черти от своята татковина.
Среща с действителността
Въпреки сантименталния звук на входния текст, историческата истина е, че Андерсен разказва и суровата реалност на 1841 година. Пътеписът му е удостоверение за ера, в която Дунав е не просто река, а граница сред цивилизациите. Той разказва карантинните станции, страха от епидемии и пъстрото разнообразие на пасажерите на борда, което трансформира пътуването в същински " базар " на култури.
Последната му спирка на българския бряг е Видин, където писателят слиза на пристанището, преди да продължи към Централна Европа.
Днес, 185 години по-късно, връзката сред Андерсен и България наподобява алегорична, само че неговите думи остават едно от най-поетичните описания на нашия бряг от непознат създател през 19-ти век.
В груповото схващане Ханс Кристиан Андерсен е " бащата " на Малката нимфа и Грозното патенце, само че малко на брой подозират за " българска диря " в творчеството на създателя. Неговите наблюдения за българския бряг, в това число и за Русе, са разказани в пътеписа му " Базар на поета " (En digters bazar).
Пътуването на " Арго "
" Българската авантюра " на Андерсен не е инцидентна. През пролетта на 1841 година той подхваща огромно европейско турне, употребявайки най-модерния превоз на епохата – параходите на австрийското сдружение DDSG. След като напуща Цариград и пресича Черно море с кораба " Фердинанд I ", на 5 май писателят се трансферира на парахода " Арго ", с цел да поеме нагоре по течението на Дунав.
" Хиляди хора емигрират от Европа към Америка, а какъв брой по-добър дом биха могли да намерят тук ", написа Андерсен, впечатлен от плодородието на крайбрежните земи, които разказва като " пътят към Ориента ".
Русе през погледа на датчанина
Най-любопитният миг за българския четец настава, когато параходът наближава Русе (тогава Русчук). Докато от едната страна се разкрива Гюргево, вниманието на писателя е приковано от българския бряг. На идната заран той прави забавно съпоставяне. " Дали не сме в Дания? Всичко е толкоз идилично, толкоз датско – и въпреки всичко не сме в Дания! Зелената котловина, където сеното излъчва своето благоухание е във Влашко, а хълмовете с долмените отдясно са в България! "
Андерсен вижда в хълмовете край Русе и Никопол познати черти от своята татковина.
Среща с действителността
Въпреки сантименталния звук на входния текст, историческата истина е, че Андерсен разказва и суровата реалност на 1841 година. Пътеписът му е удостоверение за ера, в която Дунав е не просто река, а граница сред цивилизациите. Той разказва карантинните станции, страха от епидемии и пъстрото разнообразие на пасажерите на борда, което трансформира пътуването в същински " базар " на култури.
Последната му спирка на българския бряг е Видин, където писателят слиза на пристанището, преди да продължи към Централна Европа.
Днес, 185 години по-късно, връзката сред Андерсен и България наподобява алегорична, само че неговите думи остават едно от най-поетичните описания на нашия бряг от непознат създател през 19-ти век.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ