На 24 март, 1944 година две малки момичета се возят

На 24 март, 1944 година две дребни девойки се возят на колело и търсят мейпоп – жълт плод на северноамериканско цвете. Бети Биникър и нейната пирятелка Мери Тамс са в търсене на сладкия усет на природата. Сладките удоволствия през 1944 година са били особена необичайност. Следвайки железопътната релса, тези девойки ще минат около дъскорезницата ще видят бащите си, тъй като целият Алколу (град в Южна Каролина) е работил там. Пътешествието им ще продължи напред в търсенето. Красивият път в покрайнината стимулирал девойки да търсят сладките плодове на природата, и по пътя срещат Джордж Стини и неговата по-малка сестричка Ейми да разхождат фамилната крава.

Момичетата ще се спрат за посока, тъй като всички са се виждали в учебно заведение и по-късно ще продължат, до момента в който Джордж ще продължи с разходката си. Докато девойки се отдалечават, в тяхната посока минава камион от дъскорезницата и продължава напред. За всички това може да е елементарен работен ден, само че за дребното американско градче е тайнственост на повече от 76 години.

Джордж и сестра му са последните хора, които в миналото са забелязали двете девойки.

Има две версии за изгубването им, само че тъй като здравият американски разсъдък е просто мит, полицията предпочела да упрекна Джордж. По една или друга причина, целият град го е нарочил за едно от най-злите деца, а откакто той самият бил хванат и подложен на „ доброжелателен разпит “ бързо бил кадърен да признае безусловно всичко, което човек може да изиска.

Расовото разделяне било задоволителен претекст и откакто всеки човек повторил лъжата няколко пъти, 7-класникът бил трансфорат в най-големият урод на града, палач на деца съгласно шерифа и изнасилвач съгласно държавното управление.

Телата им са открити в малко изворче в гората. Лежейки по тил, те по-скоро приличали на безжизнени кукли, в сравнение с човешки същества. Върху тях бил подложен велосипеда. От него липсвала предната гума. Откритието е направено от сина на пастора. По-късно правосъдният доктор ще откри, че липсват следи от битка по тялото, само че гибелта е била извънредно мъчителна. Мери имала бездънен разрез от дясната вежда, през челото, до дълбока дупка в черепната празнина.

Престъпление от този сан в никакъв случай не се е случвало в района. Особено в малко градче, съществуващо поради дъскорезницата. Практиката в такива градове е да се разделят на две половини. Обикновено жп линията правила доста елементарно подбора и по този начин всички живеели в относителен мир. Обединявала ги работата.

Семейството на Джордж Стини, както всички останали от другия завършек на града, било оскъдно. Не са живели пищно, само че всеки се трудил за своята издръжка и когато общите старания гледат в една посока, всички се справяли добре. И като всички в града ходили на черква, а в случай че имат непотребни пари, постоянно ги харчели в скъпия магазин. Животът не бил чак толкоз неприятен.

В денят на задържането на Джордж, редица черни коли стопират на прашния път. Униформени мъже влизат в къщата и извеждат 14-годишния юноша на открито. След него тича дребната му сестричка Ейми и крещи „ Джордж,защо ме оставяш? “. Момчето се обръща и единствено подрежда да намерят майка му и татко му. По една или друга причина, това е последният път, когато някой вижда момчето живо. Едната версия е, че момчето е било обвинено незабавно, а съгласно шерифа, единствено 40 минути, откакто Джордж е спретнат за разпит е признал всичко.

Защо тогава е бил с белезници, никой не може да каже. Освен това шерифът споделя, че е бил заведен на мястото на убийството, а местоположението му на задържане е непокътната в загадка, с цел да не се постанова да се прави обществен линч. Около 30 дни се приготвя делото и по гледище на управляващите, въпросното ще се гледа по бързата процедура, освен това в градския съд на Маннинг.

Репортерите виждат момчето, което е облечено в дънки и избеляла синя блуза. Изглеждал спокоен, само че извънредно обезпокоен. До този миг не е имал опция да приказва със фамилията си. Надеждата му, че ще ги зърне била огромна, само че фамилията не желало да стане обект на експанзия и предпочело да не идва на делото.

Делото траяло към 3 часа, а журито определило присъдата за по-малко от 10 минути. Виновен без право на опрощение е било всичко, което най-вероятно Джордж е запомнил. Съдията отсъдил гибел на електрическия стол и с това дребният град в Северна Каролина публично имал двама килъра и три жертви. До деня на изтезанието стотици ще се помолят за благосклонност на губернатор Олин Джонсън. Всички желаят единствено едно – анулация на смъртната присъда и назначението на доживотна такава.

Освен това припомнят за случая на Фелтуел – 16-годишно момче на морски пехотинец, което изнасилва 8-годишно момиче. След като признава своето закононарушение и отива на съд с 3 юриста и цяла войска бранители, в това число и доктор за определяне на психичното здраве. След всички процедури Ърнест Фелтуел е наказан на 20 години затвор. Защо в единият случай се приказва за смъртна присъда, а в другия за 20 години? Ърнст Фелтуел може да си разреши юристи и идва от заможно семейство. Междувременно други припомнят на губернатора, че тази екзекуция ще увеличи единствено расовото напрежение, което с всеки идващ ден пораства повече и повече.

И без доста размишления и пристрастености и без доста препоръки и поддръжка, Джорджи се озовава в пандиза. Неговите съкилийници се чудят защо е тук, а вместо това, той им отвръща, че ще бъде изпратен на електрическия стол. Дори и след делото, наказаният не може да се види с родителите си. Вместо това споделя цялата история на своя съкилийник.

Г-н Хънтър е спретнат за кражба на кола и това не било първото му посещаване в пандиза, той споделя, че Джордж не знаел на кой свят се намира. Двамата прекарвали времето си в диалози, само че постоянно денят завършвал с еднакъв въпрос „ Хънт, за какво желаят да ме убият за нещо, което не съм направил? “. И по този начин „ невъзмутимият палач “ с библия под мишницата тръгнал към стола в една юнска заран. За страдание бил толкоз дребен, че пазачите се борели, с цел да слагат електродите вярно по тялото му.

Пред група от 50 индивида, 14-годишният юноша поема 2400 волта, по-късно още 1400 и най-после още 500 волта. По време на гърчовете, маската от лицето му пада и всички могат да видят ужаса му и очите, които преливали от сълзи. Мнозина можели да разчетат страха и болката, само че разсъдъкът по този начин или другояче от дълго време е напуснал всички. Родителите на наказания за следващ път не участвали, само че помолили свещеник Джордж да отиде, с цел да може момчето да не се усеща толкоз изоставено. Впрочем, това е най-младият човек, който е екзекутиран през 20 век в Америка.

Снимка: By Unknown – Scientific American, Volumes 58-59, Munn & Company, 1888, page 407, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43011574

И по този начин историята завършва доста бързо за всички. Не е ясно дали родителите на двете девойки, участвали на убийството на още едно дете са си тръгнали щастливи. Най-вероятно са вярвали, че против тях стои килърът на техните деца и са получили отмъщение.

През 2009 година Стив Маккинзи преглежда за следващ път архивите на делото и вижда някои доста съществени закононарушения. Според него, юристът на момчето Чарлз Плоудън е трябвало да даде заявление за дългогодишно отсрочване на присъдата, което не е направил. Изисквало се единствено попълването на формуляр – проформа и желанието щяло да бъде задоволено. Освен това имало и други знаци, които били фрапантно подценени.

Мат Бургс получил архивите и задачата да направи обширен разбор. Мат обаче не се впечатлил толкоз от това изявление, колкото от обстоятелството, че Джордж бил извънредно малък на растеж и много слаб, с цел да набие който и да било. Момичетата били две, а също така едното било с неговите размери, затова при всички положения борбата нямало да приключи в негова изгода. Освен това е много мъчно за някой, който тежи 43 кг да употребява тежък железен метален предмет, а по-късно да влачи толкоз надалеч телата, с цел да изхвърли в гората. Как по този начин никой не е забелязал измежду бял ден, че Джордж атакува двете девойки?

Снимка: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=42346731

Разбира се, градът също помъдрял. В идващите години и градските митове за същинският палач почнали да се появяват. Някои поданици почнали да описват по какъв начин служителите на реда предложили сладолед на Джорджи, с цел да си признае. Други споделят, че по това време Пии Уии Гаскинс вилнеел в региона (известен сериен убиец), само че той живеел на най-малко 80 километра от мястото, с цел да извърши сходно ликвидиране – това е формалната версия на управляващите.

Кой би подозирал, че индивидът може да хване рейс или да се качи на колата и да пътува известно време? Някои описвали екзекутираното момче като безшумно и смирено дете, което обичало да рисува самолети, други описват, че е бил нападателен и рисков.

Истината е, че в дребното градче има две имена, които постоянно се свързват с огромните проблеми. Единият е Джордж Бърк Старши, а другият е синът му, който носи същото име. Именно синът е прочут с редица прегрешения и никакви санкции. Малко по-късно той умира в болничното заведение от бъбречна непълнота. Бърк Старши е в журито, което дефинира ориста на младежа. Възможно ли е камионът, който траял в същата посока след девойките да е каран точно от синът? Според разписанието на дъскорезницата се е очаквал дървен материал в целия град, само че кой е бил зачисленият водач, това остава тайнственост. Важното е, че Джорджи и други очевидци си спомнят двете събития в тази поредност. Никой просто не потърсил водача, а и за какво да го прави? Днес множеството очевидци не могат да приказват. Обществената жадност за гибел е била задоволена, а и откакто две деца са умрели, какво е още едно?