От Одеса до Стара Загора – историята на Яна, Коля и Валерия, едни от първите бежанци в България
На 24 февруари 2022 година светът разгласи една и съща вест – съветски военни и военна техника минаха границите на Украйна и започнаха да организират своята масирана атака. По това време забелязахме, че тази вест имаше няколко избрания: военна интервенция, спор, война, борба против фашизъм и нацизъм, както и някои други спомагателни класификации. Тук е моментът да споделим и другата мъдра мисъл „ Всеки самичък си преценява “, само че на първо място, това продължава да е война, в която страдат цивилните.
От 24 февруари до този миг не е известно какъв брой тъкмо хиляди украинци са съумели да стигнат до границата на България. Мнозина получават покрив и храна, доброволците съумяват да изпреварят даже институциите в това отношение, а пристигналите остават признателни, че са посрещнати не като бедстващи, а като скъпи посетители, като тук заслугата остава на доброволците и тези, които доста добре схващат и какво тъкмо е определението на една война. Настаняването на бежанци от Украйна се случва на няколко правилото – хора дават своите свободни жилища, хотелите се преквалифицират, както и самите юношески центрове стартират да оферират стаите си и базата си на потърпевши от войната.
Именно в един подобен откриваме Яна, Коля и тяхната щерка – Валерия. В последната седмица те се намират в България и по-точно в Стара Загора. Яна знае и приказва Български с лекост, нейният брачен партньор приказва съветски и не постоянно се постанова в допълнение разяснение. През последните няколко дни са в Стара Загора, разхождат се, преглеждат града, в понеделник се поинтересуваха от входа на градската черква и дали могат да я посетят. През останалото време се пробват да поддържат връзка с другари в Украйна, наблюдават новините и мислят за идващите дни и бъдещето, колкото и неразбираемо да остава на този стадий.
Попитахме ги дали желаят да опишат своята история, нямаха нищо срещу, просто имаха малко потребност от отмора. След половин час вършиха обичайна гречка в кухнята на центъра, не пропуснаха да я споделят с всички. Хубаво е, че от време на време даже и в толкоз сложните моменти, човешкото остава и надвива, а що се отнася до това семейство, явно е съумяло да се запази и да резервира своя дух високо, колкото и мъчно да е това.
Яна има тапия за фармацевт, до момента в който нейният брачен партньор Коля е стоматолог, двамата са живели в Одеса, най-малко до 24 февруари, а по-късно се стремят да изоставен страната доста бързо. Ето за какво не започнахме нашия диалог от сегашното, а една година обратно:
Ако през днешния ден е 7 март 2022 година, по какъв начин изглеждаше вашия 7-и март 2021 година Как щеше да прочете този ден, в случай че нямаше война?
: Ако си бях вкъщи, най-вероятно това щеше да е доста обичан ден. Сутринта щях да заведа детето на учебно заведение, по-късно ще отида на работа. В края на работния ден взимам детето и в случай че има спомагателни занятия ще я заведа. Обикновено вечерта сготвям вкъщи, ще свърша и някоя друга домашна работа. Коля също щеше да е на работа и в края на деня щяхме да се фокусираме върху дилемите за на следващия ден. Щяхме да се занимаваме с настоящите всекидневни провокации. Това щяха да са нашите дребни проекти за бъдещето.
Какъв беше животът в Одеса към една година обратно?
: Не мога да кажа, че ние живеем доста леко. Успяхме да набавим всичко належащо за себе си и детето, имахме опция да се развиваме и да учим, да избираме своята специалност. Имахме даже проекти къде ще изпратим детето да се учи, откакто приключи гимназията, преглеждахме даже и какви са подобаващите езици за учене. Преди една година вървях на курс по британски, до момента в който Коля специализираше в своята компетентност (стоматология – бел. ред.). Никой не ни ограничаваше по какъв начин да се развиваме и какво тъкмо да вършим. Можехме да пътуваме свободно в Европа, а през днешния ден визите са отстранени и можем да се движим свободно.
: Имахте ли съмнения, че може да се стигне до подобен въоръжен спор преди една година, въобще мислихте ли, че е допустимо нещо сходно?
: Не, тогава даже не подозирахме, че ще се наложи да мислим за евакуация. Дори и седмица обратно, до последния ден не можехме да повярваме, че е допустимо нещо сходно в нашето време. Дори и мои близки не имаха вяра и изпитваха мощно подозрение, че може да се стигне даже до някакво нахлуване. Такова беше настроението в Одеса и в Украйна. Говорихме си с приятелки, с които следяхме всяка вечер новините. Дори и да се притеснявах, те постоянно обясняваха, че дестабилизират сега обстановката и това ще бъде всичко.
Къде ви посрещна тази война?
OLYMPUS DIGITAL CAMERA У дома. Беше доста ранно сутринта, към 5 часа. Времето доста ми припомня за един различен агресор, който избираше тези часове, в които мирните хора спят. Отначало даже не смятахме, че това е война. Мислехме, че това е някаква провокация или опит за повишение на напрежението. Едва по-късно разбрахме, че обстановката е изключително друга и доста по-страшна, в сравнение с подозирахме.
В 5 часа сутринта бяхте събудени от сирени?
Не, в 5 часа бяхме събудени от гърмежи. Това бяха ракети, които идваха от морето и падаха върху летището и други обекти. Нашите ПВО-та също отвръщаха и се опитваха да смъкват и спрат ракетите – това беше звукът на войната, никой нямаше време да пусне сирените. Чухме 5-6 гърмежа един след различен. Ние живеем доста покрай летището, на 9-я етаж и може би тъкмо затова не успяхме да чуем алармата. После разбрахме, че ракетите са полетели с съпътстващата вест от Кремъл за военна интервенция. Едва към 8 часа към този момент знаехме, че става въпрос за нахлуване, тъй като беше оповестено в новините.
След 8 часа сутринта, по какъв начин продължи вашият живот, какво се случи?
Някои хора останаха вкъщи си и даже не бяха разбрали какво се случва. Нашата първа мисъл беше ориентирана към детето и неговата сигурност. Трябва да го заведем на безвредно място и да се постараем да бъдем колкото се може по-далече от сраженията. Отново мислехме, че това е някаква провокация и небрежно събрахме някакви облекла. Събирахме багажа си на мрачно, тъй като не се предлагаше да включваме осветлението. Първоначалният ни проект е да бъдем колкото се може по-далече от Одеса. Това направиха и други поданици от града. Първоначално проектът беше да се насочат към околните села и да бъдат при родственици. Някои останаха, само че доста от жителите на Одеса се опитваха да изоставен града.
Накъде се насочи вашето семейство след първото рухване на бомбите?
Ние бяхме на към 300 километра от Одеса и към този момент бяхме на румънската граница. След това имахме проекти да останем 1-2 два дни в Румъния, до момента в който завърши спора, а по-късно се надявахме да се приберем и да живеем обикновено. След това започнахме да четем и всички останали вести, че бомбардирането се е случвало във всички останали градове, към този момент знаехме, че това няма да завърши скоро.
Колко украинци видяхте на границата? Последните публични данни посочваха, че бежанците от войната най-вероятно ще минат сумата от 1.4 милиона души?
Много, доста украинци се опитваха да избягат от разнообразни точки. Аз нямам точни данни, само че тази седмица имаше доста хора, които се струпаха на границата към Полша, Молдова и Румъния. Първият ден толкоз хора потеглиха освен на граница, само че и отвън градовете. Повечето пътуваха с коли и нормално пътят е към 40 минути от Одеса до разнообразни точки отвън града, в този ден бяха нужни към 6 часа.
Оставихте ли родственици в Одеса?
Родителите ни са там, доста от приятелите ни останаха. В Одеса споделят, че е малко по-спокойно, само че всички чакат провокации и повишение на напрежението. Не е умерено и никой не може да каже, че е безвредно завръщането (интервюто е взето на 7 март 2022 година, на идващия ден се заяви за военни дейности в Одеса – бел.ред.). Имам сестра, която живееше в Буча, покрай Киев, там си построи къща. Сега от този град останаха единствено руини. Все още не знаят дали имат жилище. Другата ми сестра е в Харков, където прекара към 4-5 дни в убежището си, не можеха да се върнат за главните такъми, заради натрапен комендантски час. Вече имаме майки, които раждат в бункери, не са малко болните и възрастни хора, които търсят медикаменти. Имаше и доста неподвижни хора, за които даже не знаем какво се е случило. И до през днешния ден не знаем каква беше повода за всичко това. Тъжно е, че млади момчета са хвърлени в тази война.
Колко време мислите, че ще продължи този спор?
Когато пътувахме към България, аз чаках, че ще се върна до седмица в Украйна. Около 10 дни по-късно към момента нямам визия какво се случва. Всички мои другари и родственици желаят да се върнат вкъщи, да живеят своя нормален живот, избират своите нормални проблеми, а не войната и страховете за децата и родителите. Аз всяка заран пиша на майка си дали е добре, по какъв начин е минала нощта. Всичко е прекомерно обезпокоително и нестабилно. През последните седмици се случиха прекалено много събития, с цел да мога да имам даже визия по кое време тъкмо ще свърши този спор. Остава ни единствено да се надяваме на добър излаз, че Украйна ще продължи, както и целият свят. Благодарни сме, че не сме сами и когато всичко това свърши, можем да получим помощ и да се възстановим.
Как избрахте тъкмо България?
България е моя прародина и аз знам езика, откакто прекарахме два дни в Румъния и не разбирахме безусловно нищо от табели и вести. Потърсих някои от роднините си дали можем да дойдем в България и дали можем да бъдем настанени. Тук е по-леко, тъй като разбирам хората и те мен също. Приеха ни доста хубаво и сме признателни на всички, че те схващат тази обстановка и ни съчувстват. Сега не знаем какво да вършим. Да вадим документи, да търсим учебно заведение и работа или въпреки всичко ще можем да се върнем. Ние всеки ден се надяваме, че ще можем да се върнем. Съпругът ми желае да се върне и да бъде доброволец. В този интервал споделиха, че няма места за доброволци. Те взимат хора единствено с боен опит, а Коля няма. Обикновено търсят лекари и хирурзи, само че стоматолозите сега не са мечтани. В момента търсят военни с опит от предходни години.
Как успяхте да се справите с парите, откакто сега към този момент никой не обменя гривня?
Използваме единствено парите, които са на дебитната карта. Средствата, които имаме в кеш, не могат да се употребяват въобще. Разбрах, че в България има две бюра, които одобряват нашата валута, а по-късно стопираха въобще да ги одобряват. Принудени сме да бъдем икономично. Дойдохме с кола и сме подготвени да я продадем, в случай че изпаднем в потребност.
Какво очаквате да се случи в идващите дни и смятате ли, че ще има рационален край, позитивен за Украйна?
Определено имаме религия, че ще се оправим и с това. За няколко дни показахме, че сме доста задружни и сплотени. Нищо към този момент не се дели и всеки се пробва да оказва помощ. Имахме стратегия в Украйна за ваксина. И фондът даваше на всеки човек, за неговата отговорност и схващане, сумата от 1000 гривня при слагането на две ваксини (около 60 лв. по сегашен курс – бел. ред.). Ние получихме нашите и даже не успяхме да ги изхарчим. Нашите отидоха за спектакъл, книжки на детето, кино и прочие. След старта на спора, единствено за няколко дни същите пари бяха върнати на фонда за армията. Преведоха повече от 10 милиарда гривня и на практика ги върнаха. Изненадваме се по какъв начин хора с благоприятни условия оказват помощ и дават лекарства, храна и облекла, всеки се пробва да помогне и да облекчи своите съграждани.
Как минава един ваш ден в България?
Разхождаме се понякога, тъй като от време на време се разстройваш, откакто видиш какво се случва. През останалото време четем новините и се опитваме да помогнем на всеки човек, който се пробва да избяга. Имаме даже групи, в които се опитваме да спрем пропагандни канали. Ние се опитваме да помогнем и да дадем това, което можем да създадем. Опитваме се да предоставим помощ, даваме информация по какъв начин може да се мине границата и къде тъкмо. Стараем се да бъдем потребни. Забелязахме по какъв начин при искане на помощ, мнозина са подготвени незабавно да оказват помощ. Дори на границата останахме сюрпризирани по какъв начин ни посрещнаха и какъв брой доста хора се отзовават.
Гарата в Харков Как си представяте вашето завръщане вкъщи?
Аз се надявам, че ще мога да взема доста дарове за своето семейство и родственици в Украйна. Така си представям, че се прибираме. Искаме да сме вкъщи си и се надяваме, че ще я има. Във всяко едно свободно време най-вероятно ще се запиша за доброволец. У дома имам задоволително облекла, които мога и ще даря, когато се завърна. Ще имаме доста работа във възобновяване и това са моите проекти. И щом се върна в Украйна желая да изпратя дарове на всички мои другари, които срещнахме тук. Това са проектите ни.
Добре, чухте историята за откраднати танкове от роми в Украйна, какви други истории се появиха?
Да, в този момент чухме, че ще ги изпратим да вземат и кристалната бяла маса. Имаше един случай за военни, които са отишли да обират магазин, до момента в който карат цистерна. Докато събирали храна, някой е съумял да открадне цистерната и да ги остави на пътя. Една другарка от Киев ми описа, че е съумяла да смъкна дрон с буркан от кисели краставички. Питах я по-късно какво прави и тя ми сподели, че е наредила бурканите и се приготвя за стълкновение. Хубавото е, че няма суматоха и въпреки всичко намираме и малко време за смях, което също е нещо позитивно.
Яна, Коля и тяхната щерка Валерия отпътуват за Германия на идващия ден. Те дават обещание, че ще се върнат в България и няма да не помнят приятелите, които са разкрили там. Междувременно, до момента в който тяхното място се освобождава, други фамилии не престават да пътуват от границата.
Редакцията благодари на Весела Марева и Милка Колдамова за съдействието и предоставената опция. Яна и Коля не пожелаха да бъдат снимани, те остават признателни, че могат да опишат историята си – такава, каквато са я претърпели.
Снимки: Личен списък, Wikipedia
