46 години от инцидента с танкер „Ерма, 46 години от спасяването на Варна
На 23 юни означаваме годишнина от един от най-тежките произшествия по Черноморието ни за последните десетилетия.
През 1977 година пожар избухва на танкера „ Ерма ", който се намира във варненското пристанище. На кораба има хиляди тонове петрол, а гасенето на пожара продължава съвсем цяло денонощие.
Варна е била застрашена от разрушителен гърмеж, който, съгласно експерти, е щял да опустоши всичко на 2 километра разстояние.
На 22 юни танкерът Ерма идва във Варна с над 18 тона първокачествен либийски петрол. За едно денонощие са разтоварени близо половината.
На 23 юни в 17,35 на кораба се чува мощна детонация, съпроводена със мощен пожар. По късно ще стане ясно, че той е провокиран от ненадейно зародила щета в помощен генератор на танкера. При гърмежа в машинното поделение умират механикът Александър Бонев и огнярят Никола Николов.
На борда е единствено една трета от екипажа, извършващи рутинни разтоварни интервенции. След първия гърмеж моряците под паника напущат кораба, само че старши асистент капитанът, благодарение на двама моряци, съумява да затвори крановете, по които мазутът тече към бреговата автомагистрала.
Корабът остава без осветяване, унищожени са пожарните и отводнителните помпи. Полупълният танкер се трансформира в куп пламнал и гърмящ метал.
„ Ерма " гори на първо кейово място на нефтеното пристанище. Недалеч на брега се намират няколко големи цистерни с нефтопродукти на " Петрол ". Зад кърмата на горящия транспортен съд има различен танкер, разтоварващ бензин, а на жп коловозите има доста цистерни с незнайни количества и разнообразни по състав нефтопродукти, спомня си капитан Никифор Герчев, тогава шеф на аварийно-спасителния отдел към Управлението за поддържане на морските канали и акваторията на пристанищата.
Денят е парещ като днешния. В този миг малко на брой осъзнават, че над Варна е надвиснала извънредно сериозна заплаха. Хората по улиците не схващат накъде и за какво са се засилили с писък голям брой пожарни коли. Зрителите на червенокръстки филми в Спортна зала единствено се досещат, че има нещо обезпокоително, когато се прекъсва прожекцията, с цел да се помолят всички лекари и различен медицински личен състав, да се явят незабавно на работните си места.
Първи подхващат дейности пожарникарите, които са към този момент на мястото единствено 10-15 минути след оповестението им. Пожарът обгръща цялата кърмова част, от единия ръб влекачите поливат туловището на горящия танкер, а от другата страна екип от пожарникари се пробва да гаси от брега. В първите няколко часа резултат от гасенето няма.
Полковникът от запаса Цанко Ганев е един от хората, прекарали близо 24 часа в битката с пламъците. По това време е бил старши лейтенант, заместник-началник на Втора варненска противопожарна работа. Той е един от първите огнеборци, стъпили на борда на горящия танкер.
„ Безстрашни хора няма. Изпитвах разстройване и заплахата я усещах, тъй като на 2 метра от мен имаше гърмежи. Няма обаче къде да отидеш. Мислех си, в този момент в случай че има гърмеж, умея да плавам добре, все ще изплувам до брега. Но незабавно ми идва на мозъка - къде ще плавам, то всичко ще гори. Така че нямаше накъде да се отива ", споделя 72-годишният през днешния ден някогашен огнеборец.
Мащабите на бедствието са застрашително огромни и всички вероятни сили и средства са призовани да се включат в битката с зародилото злополучие. Спасителният транспортен съд " Нептун " по това време е зает с обезпечаване сигурността на най огромната годишна ветроходна регата с задгранично присъединяване и се намира край Несебър. Веднага му е подредено да изостави 100-тината ветроходни яхти и с цялостен ход да се насочи към Варна.
Стига се и до рискования проект на два 100-тонни кран-платформи да се натоварят противопожарни коли и по този начин да се приближат директно до борда на „ Ерма ". Това става под канонада от гърмежи от горящото и пушещо туловище на танкера.
След серията от гърмежи „ Ерма " опира дъното и безплодни се оказват опитите да бъдат срязани котвените вериги. Тогава става мощна детонация. Процесът става неуправляем. Всички плавателни съдове са евакуирани от врата. Тогава от София със аероплан идва началникът на националната Противопожарна защита.
Появата на военачалник Илия Дончев и неговият персонален образец вдъхват кураж на останалите и основава условия за проведено реализиране на интервенцията по загасяване на пожара. Прокрадва се вярата, че нощта няма да свърши трагично за града.
На сутринта в деяние влизат и водолази, които би трябвало да изпълнят комплицирана задача в горивния танк. Нужни са двама, само че няма искащи. След чоп късите клечки изтеглят Веселин Димов и Пламен Димов. Те нападат газьоления танк от вътрешната страна и сполучливо запушват цепнатините, подхранващи непрестанно " нафтовата печка " - огнището на пожара.
По време на интервенцията е изразходено цялото количество пенообразовател на пожарните служби на областите Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Бургас. До окончателното потушаването на пожара в следобеда на 24 юни педантично броените гърмежи от Бреговия щаб са 91.
След като си потегля от местопроизшествието, огнеборецът Цанко Ганев вижда, че подметките на обувките му ги няма. „ Не съм чувствал никаква болежка. Само че изпод ходилата ми бяха станали като на бебе червени. Шегувахме се след това с сътрудниците, че в никакъв случай повече няма да се изпотяват ", споделя той.
По знамение няма съществено потърпевши при интервенцията по очистване на пожара. Според полковника от запаса Цанко Ганев обаче, стресът по време на пожара се е отразил на някои от огнеборците и в идващите 3 години са умряли 9 от офицерите, взели участие в интервенцията.
9 дни след случая „ Ерма " е изместен от мястото на случая. Никога повече танкерът не вижда намерено море и отива за аварийни елементи.
След случая с „ Ерма " в страната идват представители на пожарните служби от тогавашните социалистически страни, с цел да се срещнат с опита ни за сполучливата разпродажба на случая. Анализите демонстрират, че при вероятно взривяване на товара на танкера е щяло да бъде пометена всичко в радиус от 2 километра.
Според о.р. полковник Цанко Ганев, възможният гърмеж на „ Ерма " е можел да нанесе вреди в целия Варненски залив, а в града е можел да стигне чак до постройката на театъра.
Специалистите споделят , че вярата за преодоляване на пожара на „ Ерма " е била дребна, защото в международната процедура са известни единствено няколко случая на избавен танкер. А казусът „ Ерма " остава в историята като единственият, при който пламнал танкер е загасен на територията на пристанище.
Днес, десетки години след случая „ Ерма ", част от героите в него не са сред живите. А спасяването на „ Ерма " умерено може да се дефинира като спасяването на Варна.
През 1977 година пожар избухва на танкера „ Ерма ", който се намира във варненското пристанище. На кораба има хиляди тонове петрол, а гасенето на пожара продължава съвсем цяло денонощие.
Варна е била застрашена от разрушителен гърмеж, който, съгласно експерти, е щял да опустоши всичко на 2 километра разстояние.
На 22 юни танкерът Ерма идва във Варна с над 18 тона първокачествен либийски петрол. За едно денонощие са разтоварени близо половината.
На 23 юни в 17,35 на кораба се чува мощна детонация, съпроводена със мощен пожар. По късно ще стане ясно, че той е провокиран от ненадейно зародила щета в помощен генератор на танкера. При гърмежа в машинното поделение умират механикът Александър Бонев и огнярят Никола Николов.
На борда е единствено една трета от екипажа, извършващи рутинни разтоварни интервенции. След първия гърмеж моряците под паника напущат кораба, само че старши асистент капитанът, благодарение на двама моряци, съумява да затвори крановете, по които мазутът тече към бреговата автомагистрала.
Корабът остава без осветяване, унищожени са пожарните и отводнителните помпи. Полупълният танкер се трансформира в куп пламнал и гърмящ метал.
„ Ерма " гори на първо кейово място на нефтеното пристанище. Недалеч на брега се намират няколко големи цистерни с нефтопродукти на " Петрол ". Зад кърмата на горящия транспортен съд има различен танкер, разтоварващ бензин, а на жп коловозите има доста цистерни с незнайни количества и разнообразни по състав нефтопродукти, спомня си капитан Никифор Герчев, тогава шеф на аварийно-спасителния отдел към Управлението за поддържане на морските канали и акваторията на пристанищата.
Денят е парещ като днешния. В този миг малко на брой осъзнават, че над Варна е надвиснала извънредно сериозна заплаха. Хората по улиците не схващат накъде и за какво са се засилили с писък голям брой пожарни коли. Зрителите на червенокръстки филми в Спортна зала единствено се досещат, че има нещо обезпокоително, когато се прекъсва прожекцията, с цел да се помолят всички лекари и различен медицински личен състав, да се явят незабавно на работните си места.
Първи подхващат дейности пожарникарите, които са към този момент на мястото единствено 10-15 минути след оповестението им. Пожарът обгръща цялата кърмова част, от единия ръб влекачите поливат туловището на горящия танкер, а от другата страна екип от пожарникари се пробва да гаси от брега. В първите няколко часа резултат от гасенето няма.
Полковникът от запаса Цанко Ганев е един от хората, прекарали близо 24 часа в битката с пламъците. По това време е бил старши лейтенант, заместник-началник на Втора варненска противопожарна работа. Той е един от първите огнеборци, стъпили на борда на горящия танкер.
„ Безстрашни хора няма. Изпитвах разстройване и заплахата я усещах, тъй като на 2 метра от мен имаше гърмежи. Няма обаче къде да отидеш. Мислех си, в този момент в случай че има гърмеж, умея да плавам добре, все ще изплувам до брега. Но незабавно ми идва на мозъка - къде ще плавам, то всичко ще гори. Така че нямаше накъде да се отива ", споделя 72-годишният през днешния ден някогашен огнеборец.
Мащабите на бедствието са застрашително огромни и всички вероятни сили и средства са призовани да се включат в битката с зародилото злополучие. Спасителният транспортен съд " Нептун " по това време е зает с обезпечаване сигурността на най огромната годишна ветроходна регата с задгранично присъединяване и се намира край Несебър. Веднага му е подредено да изостави 100-тината ветроходни яхти и с цялостен ход да се насочи към Варна.
Стига се и до рискования проект на два 100-тонни кран-платформи да се натоварят противопожарни коли и по този начин да се приближат директно до борда на „ Ерма ". Това става под канонада от гърмежи от горящото и пушещо туловище на танкера.
След серията от гърмежи „ Ерма " опира дъното и безплодни се оказват опитите да бъдат срязани котвените вериги. Тогава става мощна детонация. Процесът става неуправляем. Всички плавателни съдове са евакуирани от врата. Тогава от София със аероплан идва началникът на националната Противопожарна защита.
Появата на военачалник Илия Дончев и неговият персонален образец вдъхват кураж на останалите и основава условия за проведено реализиране на интервенцията по загасяване на пожара. Прокрадва се вярата, че нощта няма да свърши трагично за града.
На сутринта в деяние влизат и водолази, които би трябвало да изпълнят комплицирана задача в горивния танк. Нужни са двама, само че няма искащи. След чоп късите клечки изтеглят Веселин Димов и Пламен Димов. Те нападат газьоления танк от вътрешната страна и сполучливо запушват цепнатините, подхранващи непрестанно " нафтовата печка " - огнището на пожара.
По време на интервенцията е изразходено цялото количество пенообразовател на пожарните служби на областите Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Бургас. До окончателното потушаването на пожара в следобеда на 24 юни педантично броените гърмежи от Бреговия щаб са 91.
След като си потегля от местопроизшествието, огнеборецът Цанко Ганев вижда, че подметките на обувките му ги няма. „ Не съм чувствал никаква болежка. Само че изпод ходилата ми бяха станали като на бебе червени. Шегувахме се след това с сътрудниците, че в никакъв случай повече няма да се изпотяват ", споделя той.
По знамение няма съществено потърпевши при интервенцията по очистване на пожара. Според полковника от запаса Цанко Ганев обаче, стресът по време на пожара се е отразил на някои от огнеборците и в идващите 3 години са умряли 9 от офицерите, взели участие в интервенцията.
9 дни след случая „ Ерма " е изместен от мястото на случая. Никога повече танкерът не вижда намерено море и отива за аварийни елементи.
След случая с „ Ерма " в страната идват представители на пожарните служби от тогавашните социалистически страни, с цел да се срещнат с опита ни за сполучливата разпродажба на случая. Анализите демонстрират, че при вероятно взривяване на товара на танкера е щяло да бъде пометена всичко в радиус от 2 километра.
Според о.р. полковник Цанко Ганев, възможният гърмеж на „ Ерма " е можел да нанесе вреди в целия Варненски залив, а в града е можел да стигне чак до постройката на театъра.
Специалистите споделят , че вярата за преодоляване на пожара на „ Ерма " е била дребна, защото в международната процедура са известни единствено няколко случая на избавен танкер. А казусът „ Ерма " остава в историята като единственият, при който пламнал танкер е загасен на територията на пристанище.
Днес, десетки години след случая „ Ерма ", част от героите в него не са сред живите. А спасяването на „ Ерма " умерено може да се дефинира като спасяването на Варна.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ