Проф. Доброслав Кюркчиев: Плачът без сълзи не е най-големият проблем при Синдром на Сьогрен |
На 23 юли означаваме Световния ден за битка със Синдрома на Сьогрен – третото най-често срещано автоимунно, ревматично заболяване. За това по какъв начин се диагностицира и какви проблеми може да сътвори, беседваме с проф. Доброслав Кюркчиев – шеф на Лабораторията по клинична имунология в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “.
Проф. Кюркчиев, едно от страданията, които хората със Синдром на Сьогрен изпитват в медицината е разказано като „ рев без сълзи “. Как е допустимо, при толкоз чудноват и провокиращ признак, диагнозата на това заболяване да се бави с години, от време на време с доста години?
Безспорно сантиментално определение, само че истината е, че то надалеч не разказва цялата картина. Факт е, че една от най-честите прояви е сухотата на лигавиците. Подобен вид сухота обаче се среща при доста други болести и положение. Такива са диабет, меланхолия, инфекции, преклонна възраст и приложимост на голям брой медикаменти. Наред с тези справедливи компликации има и такива от индивидуален темперамент.
Основен миг тук е незадоволителното съществуване на експерти по ревматология и на способени имунологични лаборатории в доста региони на страната. Друг индивидуален миг е държанието на самите пациенти. Някак обичайно се смята, че пациентът постоянно е прав, което не е по този начин в доста от случаите. Медицинска помощ се търси по предписание късно, доста постоянно с съмнение и с несъответстващи упования и условия.
Какъв е логаритъмът за слагане на диагноза?
Аз съм имунолог и моята работа е да разясня имунологичните подходи. Не смятам, че е редно да влизам в други сфери на подготвеност, където колегите-ревматолози биха били доста по-адекватни. От имунологичните проучвания от първостепенна значимост е определянето на титъра и присъщия облик на анти-нуклеарните антитела (ANA).
Наред с това е належащо проучването на антитела против Ro-60, La и Ro-52. Това са присъщите автоантитела при синдрома на Сьогрен. Най-често е анти-Ro, в 75% от пациентите, следвано от анти-La 40-50%. Наред с описаните, могат да се открият и антитела против Sm/RNP, както и ревма-фактори. Важно е дас е означи, че синдромът на Сьогрен в доста огромна част от случаите е част от друго заболяване - най-често систематичен лупус. Тогава имунологичната диагностика се усложнява.
Има ли значение методът, по който се изследват ANA антителата?
Има голямо значение и това е добре известно и съобщавано на всички конгреси по автоимунитет по света. За правилното и качественото проучването на ANA има така наречен „ златен стандарт “ и това е имунофлуоресцентната техника с установяване на титър. Наред с това актуалната диагностика изисква и установяване на вид ANA облик по отношение на критериите на Международният консенсус за ANA облици. Този консенсус до неотдавна беше признат от 14 страни в света и нашата е една от тях. От което, за жалост, не следва, че определянето на облик се прави всеобщо от имунологичните лаборатории в България. Изразявам се оптимално внимателно.
Какви други симптоми има болестта?
Синдромът на Сьогрен е характерен участник в прояви, които ние назоваваме “overlap ”, т.е. припокриване на повече от едно автоимунни болести или техни прояви. Наред с лигавичната сухота при пациенти със синдрома постоянно се следи артрит, миозит, васкулит, гломерулонефрит, периферна невропатия, интерстициална пневмония и други. Увеличена е и честотата на злокачествените болести, най-много лимфоми.
Важно е да не се не помни, че при бременни пациентки антителата против Ro-60, La и от време на време Ro-52 могат да преминат през плацентата и да доведат до увреждания на плода под формата на така наречен „ неонатален лупус “. Както виждате „ плачът без сълзи “ постоянно може да се окаже не най-съществения проблем.
За синдрома на Сьогрен се счита, че е „ болест на дамите на междинна възраст “. Защо дамите? Защо навръх междинна възраст и има ли изключения?
В медицината постоянно има изключения, само че като цяло нещата стоят по този метод и за това си има добре открити аргументи. Основната причина са женските полови хормони и най-много естрогените. Именно заради тях болестта се следи най-вече при дами след пубертета и преди менопаузата. Тези хормони имат мощно стимулиращо деяние върху имунната система и ускоряват секрецията на автоантитела.
Поради това дами със синдрома на Сьогрен не би трябвало да употребяват перорални контрацептиви, които съдържат полови хормони. Наред с това синдромът на Сьогрен е положение, което постоянно се отключва от „ отрицателни житейски събития, при липса на обществена поддръжка “, едно разбиране, което цели да конкретизира и обективизира термина „ стрес “, употребен за щяло и нещяло.Жените в междинна възраст, може би са най-честите субекти точно на такива събития.
В Лабораторията по клинична имунология на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ от повече от три години се реализира план за гратис тестване на родственици по права линия на пациенти със систематичен лупус, Синдром на Сьогрен и систематична склероза. Защо тъкмо тези три болести? Каква е връзката и какъв брой коства другояче едно такова проучване?
Не единствено при тези болести, само че и при доста други автоимунни заболявания е потвърдено, че антителата могат да се появят години преди признаците. Това дава неповторимия късмет при съществуването на антитела и демонстрация на признаци да се вземат бързи ограничения, а не да се неглижира, отсрочва или да се търсят експерти разнообразни от ревматолози. При съществуването на генетичен терен и автоантитела можем да чакаме бъдещо развиване на болестта.
Важно е да се означи, че това не всеки път се случва, от време на време пациентът си остава единствено с антителата, без признаци и без заболяване. Така е при автоимунитета – има генетичен терен, има пусков механизъм, има авто-реактивни антитела и кафези и най-после има автоимунна болест. Не е наложително, обаче цялата верига да се реализира.
Ние имаме вяра, че в случай че се вземат ранни ограничения по тази верига резултатите биха били по-добри. За това е и нашият план. В случай че той не би бил безвъзмезден, човек би следвало да заплати към 200 лв., като това е единствено за рутинни проучвания. Изследвания на белтъчни фактори и цитокини нямат цена, те са закупени по научни планове. Ако се заплащат евентуално цената би стигнала най-малко до 600 лв..
В тази връзка бих употребявал случая да благодаря на всички, които ни оказват помощ с този план: Организацията на пациентите с ревматични болести в България, фондация „ Анка и Петър Балеви “, Медицински университет- София, Клиниката по ревматология на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “. За тези години от плана са се възползвали не повече от 50 индивида. Не бих желал да приказвам за това, тъй като ми е отчаяние, само че може би когато пожелаваме от другите доста, не е неприятно да погледнем и себе си и нашето държание. Въпреки това ние продължаваме плана. Макар че постоянно ми се желае да кажа – стига толкоз.
Смята се, че един от рисковите фактори, с изключение на наследствеността, за развиването на Синдром на Сьогрен е несъразмерният банкет на имуностимуланти. Този феномен се трансформира в нещо като рефрен за доста заболявания, в това число и за ковид. Защо, по ваши думи, „ стимулирането на имунната система е отвратителна концепция “ и по кое време това се трансформира в проблем?
Имуностимулантите и изключително техния безотговорен банкет биха могли да бъдат в ролята на пусков механизъм на болестта. По принцип имуностимулантите би следвало да се одобряват по лекарско наставление при строго избрани положения. Те имат своето място и то несъмнено не е при автоимунните болести.
В България „ да си подсилваш имунитета “ се счита надали не за демонстрация на добър усет и цивилизованост, а имунитетът постоянно се бърка с някакъв тип витална сила. Истината е, че всичко това надалеч не е безвредно и персонално аз смятам, че е извънредно време потреблението на такива препарати да бъде сложено под някакъв тип надзор.
Изразът, че „ стимулирането на имунната система е отвратителна концепция “ използвах по отношение на всеобщата процедура хората да взимат имуностимуланти с концепцията, че това ще им укрепи имунитета и той ще се оправи с ковид. Известно е, че тежките и смъртоносни случаи на COVID-19 се свързват точно със свръхактивиране на имунната система. Естествено, че е отвратителна концепция да си създадеш тиктакаща бомба в организма, която да чака своя детонатор.
Като заговорихме за ковид, не мога да не ви попитам – по какъв начин стои въпросът с имунизацията на пациентите със Синдром на Сьогрен? И изобщо автоимунните болести могат ли да бъдат ограничителен фактор в този развой?
По този въпрос разполагаме с мнението на голям брой професионални ревматологични и имунологични сдружения, както в Америка и Западна Европа, по този начин и у нас. Съществува консенсус по въпроса, че пациентите с автоимунни болести освен не са противопоказани за имунизация, а е и добре да бъдат приоритизирани. Разбира се, приказвам единствено за позволените и налични в нашата страна ваксини.
По предписание хората се притесняват от два аспекта, първо ще им навреди ли имунизацията и второ ще бъде ли тя задоволително ефикасна на фона на имуносупресивната терапия. По първият въпрос, това което може да се чака е, че при някои пациенти след имунизация може да има преходно нарастване на автоантителата, свързани със синдрома. Те, по предписание, спадат след няколко седмици и не водят или водят до кратковременно изостряне на симптоматиката. Ефектът е необичаен и несравнимо по- слаб от възможния резултат на самия вирус върху болестта.
По вторият въпрос изследванията сочат, че пациентите с ревматични автоимунни болести на фона на имуносупресивна терапия развиват добър пост-ваксинационен имунитет. Разбира се, има лекарства, които лимитират този развой и те са разказани, като схемата на имунизация е обвързвана с смяна в схемата на техния банкет. Всичко това е оповестено в мнението на Българското сдружение по ревматология.
Проф. доктор Доброслав Кюркчиев, д.м.н. е приключил медицина в МУ София през 1997 година, от 2000 година – докторант в Лабораторията по Клинична имунология на МУ София. През 2003 година пази дисертация и получава научна и просветителна степен „ лекар ” и става помощник към Катедра Клинична лаборатория и Клинична имунология. От 2009г. е доцент в Катедрата. През 2007 година получава компетентност „ Клинична имунология ”. Специализира в Laboratory for tumor vaccination, University hospital, Catholic University, Leuven, Belgium. при prof. Van Gool. Преподава на студенти медици, специализанти по имунология, ревматология, гастроентерология и онкология, както и води тематични курсове „ Актуални проблеми на автоимунните болести ” и „ Мезенхимни стволови кафези ”. За високи достижения в научно – изследователската и преподавателска активност през 2007 е почетен с премия „ Академик Асен Хаджиолов ” от Медицински факултет на МУ- София. През месец октомври 2015 година придобива научна степен „ лекар на медицинските науки ”, а от май 2018 е професор към Катедра Клинична лаборатория и Клинична имунология на Медицински университет- София.
Проф. Кюркчиев, едно от страданията, които хората със Синдром на Сьогрен изпитват в медицината е разказано като „ рев без сълзи “. Как е допустимо, при толкоз чудноват и провокиращ признак, диагнозата на това заболяване да се бави с години, от време на време с доста години?
Безспорно сантиментално определение, само че истината е, че то надалеч не разказва цялата картина. Факт е, че една от най-честите прояви е сухотата на лигавиците. Подобен вид сухота обаче се среща при доста други болести и положение. Такива са диабет, меланхолия, инфекции, преклонна възраст и приложимост на голям брой медикаменти. Наред с тези справедливи компликации има и такива от индивидуален темперамент.
Основен миг тук е незадоволителното съществуване на експерти по ревматология и на способени имунологични лаборатории в доста региони на страната. Друг индивидуален миг е държанието на самите пациенти. Някак обичайно се смята, че пациентът постоянно е прав, което не е по този начин в доста от случаите. Медицинска помощ се търси по предписание късно, доста постоянно с съмнение и с несъответстващи упования и условия.
Какъв е логаритъмът за слагане на диагноза?
Аз съм имунолог и моята работа е да разясня имунологичните подходи. Не смятам, че е редно да влизам в други сфери на подготвеност, където колегите-ревматолози биха били доста по-адекватни. От имунологичните проучвания от първостепенна значимост е определянето на титъра и присъщия облик на анти-нуклеарните антитела (ANA).
Наред с това е належащо проучването на антитела против Ro-60, La и Ro-52. Това са присъщите автоантитела при синдрома на Сьогрен. Най-често е анти-Ro, в 75% от пациентите, следвано от анти-La 40-50%. Наред с описаните, могат да се открият и антитела против Sm/RNP, както и ревма-фактори. Важно е дас е означи, че синдромът на Сьогрен в доста огромна част от случаите е част от друго заболяване - най-често систематичен лупус. Тогава имунологичната диагностика се усложнява.
Има ли значение методът, по който се изследват ANA антителата?
Има голямо значение и това е добре известно и съобщавано на всички конгреси по автоимунитет по света. За правилното и качественото проучването на ANA има така наречен „ златен стандарт “ и това е имунофлуоресцентната техника с установяване на титър. Наред с това актуалната диагностика изисква и установяване на вид ANA облик по отношение на критериите на Международният консенсус за ANA облици. Този консенсус до неотдавна беше признат от 14 страни в света и нашата е една от тях. От което, за жалост, не следва, че определянето на облик се прави всеобщо от имунологичните лаборатории в България. Изразявам се оптимално внимателно.
Какви други симптоми има болестта?
Синдромът на Сьогрен е характерен участник в прояви, които ние назоваваме “overlap ”, т.е. припокриване на повече от едно автоимунни болести или техни прояви. Наред с лигавичната сухота при пациенти със синдрома постоянно се следи артрит, миозит, васкулит, гломерулонефрит, периферна невропатия, интерстициална пневмония и други. Увеличена е и честотата на злокачествените болести, най-много лимфоми.
Важно е да не се не помни, че при бременни пациентки антителата против Ro-60, La и от време на време Ro-52 могат да преминат през плацентата и да доведат до увреждания на плода под формата на така наречен „ неонатален лупус “. Както виждате „ плачът без сълзи “ постоянно може да се окаже не най-съществения проблем.
За синдрома на Сьогрен се счита, че е „ болест на дамите на междинна възраст “. Защо дамите? Защо навръх междинна възраст и има ли изключения?
В медицината постоянно има изключения, само че като цяло нещата стоят по този метод и за това си има добре открити аргументи. Основната причина са женските полови хормони и най-много естрогените. Именно заради тях болестта се следи най-вече при дами след пубертета и преди менопаузата. Тези хормони имат мощно стимулиращо деяние върху имунната система и ускоряват секрецията на автоантитела.
Поради това дами със синдрома на Сьогрен не би трябвало да употребяват перорални контрацептиви, които съдържат полови хормони. Наред с това синдромът на Сьогрен е положение, което постоянно се отключва от „ отрицателни житейски събития, при липса на обществена поддръжка “, едно разбиране, което цели да конкретизира и обективизира термина „ стрес “, употребен за щяло и нещяло.Жените в междинна възраст, може би са най-честите субекти точно на такива събития.
В Лабораторията по клинична имунология на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ от повече от три години се реализира план за гратис тестване на родственици по права линия на пациенти със систематичен лупус, Синдром на Сьогрен и систематична склероза. Защо тъкмо тези три болести? Каква е връзката и какъв брой коства другояче едно такова проучване?
Не единствено при тези болести, само че и при доста други автоимунни заболявания е потвърдено, че антителата могат да се появят години преди признаците. Това дава неповторимия късмет при съществуването на антитела и демонстрация на признаци да се вземат бързи ограничения, а не да се неглижира, отсрочва или да се търсят експерти разнообразни от ревматолози. При съществуването на генетичен терен и автоантитела можем да чакаме бъдещо развиване на болестта.
Важно е да се означи, че това не всеки път се случва, от време на време пациентът си остава единствено с антителата, без признаци и без заболяване. Така е при автоимунитета – има генетичен терен, има пусков механизъм, има авто-реактивни антитела и кафези и най-после има автоимунна болест. Не е наложително, обаче цялата верига да се реализира.
Ние имаме вяра, че в случай че се вземат ранни ограничения по тази верига резултатите биха били по-добри. За това е и нашият план. В случай че той не би бил безвъзмезден, човек би следвало да заплати към 200 лв., като това е единствено за рутинни проучвания. Изследвания на белтъчни фактори и цитокини нямат цена, те са закупени по научни планове. Ако се заплащат евентуално цената би стигнала най-малко до 600 лв..
В тази връзка бих употребявал случая да благодаря на всички, които ни оказват помощ с този план: Организацията на пациентите с ревматични болести в България, фондация „ Анка и Петър Балеви “, Медицински университет- София, Клиниката по ревматология на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “. За тези години от плана са се възползвали не повече от 50 индивида. Не бих желал да приказвам за това, тъй като ми е отчаяние, само че може би когато пожелаваме от другите доста, не е неприятно да погледнем и себе си и нашето държание. Въпреки това ние продължаваме плана. Макар че постоянно ми се желае да кажа – стига толкоз.
Смята се, че един от рисковите фактори, с изключение на наследствеността, за развиването на Синдром на Сьогрен е несъразмерният банкет на имуностимуланти. Този феномен се трансформира в нещо като рефрен за доста заболявания, в това число и за ковид. Защо, по ваши думи, „ стимулирането на имунната система е отвратителна концепция “ и по кое време това се трансформира в проблем?
Имуностимулантите и изключително техния безотговорен банкет биха могли да бъдат в ролята на пусков механизъм на болестта. По принцип имуностимулантите би следвало да се одобряват по лекарско наставление при строго избрани положения. Те имат своето място и то несъмнено не е при автоимунните болести.
В България „ да си подсилваш имунитета “ се счита надали не за демонстрация на добър усет и цивилизованост, а имунитетът постоянно се бърка с някакъв тип витална сила. Истината е, че всичко това надалеч не е безвредно и персонално аз смятам, че е извънредно време потреблението на такива препарати да бъде сложено под някакъв тип надзор.
Изразът, че „ стимулирането на имунната система е отвратителна концепция “ използвах по отношение на всеобщата процедура хората да взимат имуностимуланти с концепцията, че това ще им укрепи имунитета и той ще се оправи с ковид. Известно е, че тежките и смъртоносни случаи на COVID-19 се свързват точно със свръхактивиране на имунната система. Естествено, че е отвратителна концепция да си създадеш тиктакаща бомба в организма, която да чака своя детонатор.
Като заговорихме за ковид, не мога да не ви попитам – по какъв начин стои въпросът с имунизацията на пациентите със Синдром на Сьогрен? И изобщо автоимунните болести могат ли да бъдат ограничителен фактор в този развой?
По този въпрос разполагаме с мнението на голям брой професионални ревматологични и имунологични сдружения, както в Америка и Западна Европа, по този начин и у нас. Съществува консенсус по въпроса, че пациентите с автоимунни болести освен не са противопоказани за имунизация, а е и добре да бъдат приоритизирани. Разбира се, приказвам единствено за позволените и налични в нашата страна ваксини.
По предписание хората се притесняват от два аспекта, първо ще им навреди ли имунизацията и второ ще бъде ли тя задоволително ефикасна на фона на имуносупресивната терапия. По първият въпрос, това което може да се чака е, че при някои пациенти след имунизация може да има преходно нарастване на автоантителата, свързани със синдрома. Те, по предписание, спадат след няколко седмици и не водят или водят до кратковременно изостряне на симптоматиката. Ефектът е необичаен и несравнимо по- слаб от възможния резултат на самия вирус върху болестта.
По вторият въпрос изследванията сочат, че пациентите с ревматични автоимунни болести на фона на имуносупресивна терапия развиват добър пост-ваксинационен имунитет. Разбира се, има лекарства, които лимитират този развой и те са разказани, като схемата на имунизация е обвързвана с смяна в схемата на техния банкет. Всичко това е оповестено в мнението на Българското сдружение по ревматология.
Проф. доктор Доброслав Кюркчиев, д.м.н. е приключил медицина в МУ София през 1997 година, от 2000 година – докторант в Лабораторията по Клинична имунология на МУ София. През 2003 година пази дисертация и получава научна и просветителна степен „ лекар ” и става помощник към Катедра Клинична лаборатория и Клинична имунология. От 2009г. е доцент в Катедрата. През 2007 година получава компетентност „ Клинична имунология ”. Специализира в Laboratory for tumor vaccination, University hospital, Catholic University, Leuven, Belgium. при prof. Van Gool. Преподава на студенти медици, специализанти по имунология, ревматология, гастроентерология и онкология, както и води тематични курсове „ Актуални проблеми на автоимунните болести ” и „ Мезенхимни стволови кафези ”. За високи достижения в научно – изследователската и преподавателска активност през 2007 е почетен с премия „ Академик Асен Хаджиолов ” от Медицински факултет на МУ- София. През месец октомври 2015 година придобива научна степен „ лекар на медицинските науки ”, а от май 2018 е професор към Катедра Клинична лаборатория и Клинична имунология на Медицински университет- София.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ