Вапцаров е разстрелян два пъти
На 23 юли 1942 година бе разстрелян Никола Йонков Вапцаров и още петима антифашисти. 75 години след трагичната крах на поета неговите стихове, без значение дали са в учебниците, или към този момент са ги изхвърлили, не престават да се четат от милиони по света на близо седемдесет езика в 90 страни. Странно е, че първият и единствен до през днешния ден българин, притежател на интернационалната премия за мир, е бил препоръчан за това влиятелно отличие не от личната си татковина. Неговата полска преводачка изпраща стиховете му на именитата испанска революционерка Долорес Ибарури-Ла Пасионария. Тя внася предлагането и то получава необятна поддръжка. На 2 декември 1953 година баба Елена Вапцарова получава премията. Въпросът можеше ли да бъде избавен Вапцаров, към момента търси отговора си, толкоз години след съдбовния завършек на поета. Логиката му се крие в това, че неговият татко е непосредствен другар на цар Борис. Когато върви в Банско, монархът гостува в тяхната къща. Той познава индивида, който е екзекутиран с неговата благословия още от дете.
Според племенника на поета дипломатът Никола Вапцаров, в случай че дядо му Йонко е бил жив, нещастието в никакъв случай не би се случила. Фамилията на поета не е допускала, че той ще бъде наказан на гибел и доста късно се е заела да го избавя. Баба Елена се пробва да се срещне с цар Борис. Разбира се, познавала го е добре и той нея. Много пъти го е посрещала и гощавала в дома си. Той обаче се скрива. Тогава тя, обезумяла от тъга, отива при министър Александър Балан. Той - при царския брат Кирил. Попитал го: Какво става с Вапцаров? Принцът обърнал глава: Нищо не съм чул...
Само няколко дни откакто е изпълнена присъдата на 27 юли 1942 година, цар Борис имал среща с Гьобелс и би било добре да рапортува, че в България са убити толкоз антифашисти.
Няма никакви учредения, отново съгласно родственика на поета, да се вини и Елисавета Багряна като безучастна за трагичния завършек на поета. Тя и художникът Константин Щъркелов също са подхванали някакви дейности, с цел да го спасят, само че и те прекомерно късно. В съда са я питали: Голям стихотворец ли е Вапцаров, при което тя кимнала с глава. Но каквото и да кажела, към този момент всичко било решено.
Неизвестно за какво по този начин през годините се появиха митове, че огромният артист Петър Слабаков като боец е взел участие в изтезанието. Разбира се, в това няма и грам истина. Пошла небивалица. Племенницата на поета Мая Вапцарова споделя пред БЛИЦ спомените на някой си бай Кольо, надзирател в писателския съюз. Той споделил пред нея: „ Аз трябваше да изстрелвам против чичо ти! Преместиха ни от поделение В, в поделение А. Когато стреляхме, един остана жив! И тогава докторът, който отиваше да им премери пулса, внезапно скочи и сподели, че това е Вапцаров. Той беше жив, не го бяха хванали патроните! Лекарят усети по пулса. По интернационалните закони нямат право наново да извършват присъдата. Тогава стреляха още веднъж и от близко в главата му. И тогава го убиха”.
Когато ни описа това, и двамата - татко ми и този човек, получиха инфаркт. Трябваше да карам двама души до болничното заведение. Бай Кольо претърпя този инфаркт и отново от инфаркт умря. Според мен той беше човек с чиста душа, просто като боец е изпълнявал заповед, споделя Мая Вапцарова.
Гарнизонното стрелбище Протокол-оригиналът: Изстрелите прекъсват песента На 23 VII.942 година бе произнесена присъдата от Военния полеви съд по н.д. 585/942 на Соф.в.п. съд, по което подсъдими бяха 61 комунистически функционери, от които 6 задочни.
Към 11,45 ч съдът прочете присъдата, според която 12 от подсъдимите се осъждат на гибел, като присъдата влиза незабавно в законна мощ и предстои на неотложно осъществяване.
Към 16 ч. се заяви, че присъдата ще бъде изпълнена във връзка с наказаните на гибел в 19 ч. в стрелбището на Софийския гарнизон-при арсенала.
Към 19,30 ч дойде арестантската кола с наказаните. Към 19,50 пристигна адютант със свещеника и заяви, че е позволено наказаният Антон Николов Попов преди изтезанието да се венчае с Росица Манолова, щерка на някогашния министър Христо Манолов, бременна от него. След малко дойде и автомобил с младоженката, съпроводена от сестрата на Антон Попов, брата и дамата на Петър Богданов, дамата на Никола Вапцаров...
По искане на Антон Попов от наказаните пристигнаха да участват на венчалния ритуал: Никола Вапцаров, Атанас Романов и Петър Богданов. Останаха в колата като изолирани Атанас Иванов Козинаров и Георги Иванов Минчев, които не се държали почтено както при следствието, по този начин и на процеса.
След свършването на формалния ритуал младоженката и другите дами се качиха на автомобила и сега на тръгването му сестрата на Антон Попов се обърна, махна с ръка и извика високо: „ Довиждане батко, ти умираш за свободата и аз ще умра за нея”.
След това шестимата наказани бяха въведени в междинния тунел на стрелбището. Дойде военният прокурор, който прочете присъдата, според която шестимата би трябвало да бъдат екзекутирани. След това свещеникът ги предложения да се изповядат, само че те отхвърлиха. Прокурорът пристъпи към наказаните и ги запита дали имат да кажат нещо. Атанас Ив. Козинаров сподели безшумно: „ Цял живот съм се борил за свободата на този народ”. Г-н прокурорът го прекъсна и му сподели, че такива заявления в този момент не са уместни. След това започнаха подсъдимите да си дават персоналните движимости, с цел да бъдат дадени на техните близки. Осъдените бяха отведени на мястото на изтезанието и завързани. Когато им поставяха качулките, направени от хартия, Петър Богданов извика: „ Да живее близката победа на алената армия”. И незабавно по-късно: „ Да живее близката победа на пролетариата.” Атанас Козинаров се сбогува с наказаните, като извика: „ Сбогом приятели и всички му дадоха отговор сбогом”.
Лицата, които бяха сложили към този момент книжните качулки, се отдръпнаха и незабавно наказаните групово запяха: Тоз, който падне в пердах за независимост... и последваха изстрелите.
Осъдените бяха екзекутирани.
24 VII 942 година
/Документът, оповестен с незначителни съкращения, е взет от сборника:”Никола Йонков Вапцаров - дело 585/1942 г” – публикуван от „ Фондация Вапцарова вяра/
Страницата приготви Исак ГОЗЕС
Според племенника на поета дипломатът Никола Вапцаров, в случай че дядо му Йонко е бил жив, нещастието в никакъв случай не би се случила. Фамилията на поета не е допускала, че той ще бъде наказан на гибел и доста късно се е заела да го избавя. Баба Елена се пробва да се срещне с цар Борис. Разбира се, познавала го е добре и той нея. Много пъти го е посрещала и гощавала в дома си. Той обаче се скрива. Тогава тя, обезумяла от тъга, отива при министър Александър Балан. Той - при царския брат Кирил. Попитал го: Какво става с Вапцаров? Принцът обърнал глава: Нищо не съм чул...
Само няколко дни откакто е изпълнена присъдата на 27 юли 1942 година, цар Борис имал среща с Гьобелс и би било добре да рапортува, че в България са убити толкоз антифашисти.
Няма никакви учредения, отново съгласно родственика на поета, да се вини и Елисавета Багряна като безучастна за трагичния завършек на поета. Тя и художникът Константин Щъркелов също са подхванали някакви дейности, с цел да го спасят, само че и те прекомерно късно. В съда са я питали: Голям стихотворец ли е Вапцаров, при което тя кимнала с глава. Но каквото и да кажела, към този момент всичко било решено.
Неизвестно за какво по този начин през годините се появиха митове, че огромният артист Петър Слабаков като боец е взел участие в изтезанието. Разбира се, в това няма и грам истина. Пошла небивалица. Племенницата на поета Мая Вапцарова споделя пред БЛИЦ спомените на някой си бай Кольо, надзирател в писателския съюз. Той споделил пред нея: „ Аз трябваше да изстрелвам против чичо ти! Преместиха ни от поделение В, в поделение А. Когато стреляхме, един остана жив! И тогава докторът, който отиваше да им премери пулса, внезапно скочи и сподели, че това е Вапцаров. Той беше жив, не го бяха хванали патроните! Лекарят усети по пулса. По интернационалните закони нямат право наново да извършват присъдата. Тогава стреляха още веднъж и от близко в главата му. И тогава го убиха”.
Когато ни описа това, и двамата - татко ми и този човек, получиха инфаркт. Трябваше да карам двама души до болничното заведение. Бай Кольо претърпя този инфаркт и отново от инфаркт умря. Според мен той беше човек с чиста душа, просто като боец е изпълнявал заповед, споделя Мая Вапцарова.
Гарнизонното стрелбище Протокол-оригиналът: Изстрелите прекъсват песента На 23 VII.942 година бе произнесена присъдата от Военния полеви съд по н.д. 585/942 на Соф.в.п. съд, по което подсъдими бяха 61 комунистически функционери, от които 6 задочни.
Към 11,45 ч съдът прочете присъдата, според която 12 от подсъдимите се осъждат на гибел, като присъдата влиза незабавно в законна мощ и предстои на неотложно осъществяване.
Към 16 ч. се заяви, че присъдата ще бъде изпълнена във връзка с наказаните на гибел в 19 ч. в стрелбището на Софийския гарнизон-при арсенала.
Към 19,30 ч дойде арестантската кола с наказаните. Към 19,50 пристигна адютант със свещеника и заяви, че е позволено наказаният Антон Николов Попов преди изтезанието да се венчае с Росица Манолова, щерка на някогашния министър Христо Манолов, бременна от него. След малко дойде и автомобил с младоженката, съпроводена от сестрата на Антон Попов, брата и дамата на Петър Богданов, дамата на Никола Вапцаров...
По искане на Антон Попов от наказаните пристигнаха да участват на венчалния ритуал: Никола Вапцаров, Атанас Романов и Петър Богданов. Останаха в колата като изолирани Атанас Иванов Козинаров и Георги Иванов Минчев, които не се държали почтено както при следствието, по този начин и на процеса.
След свършването на формалния ритуал младоженката и другите дами се качиха на автомобила и сега на тръгването му сестрата на Антон Попов се обърна, махна с ръка и извика високо: „ Довиждане батко, ти умираш за свободата и аз ще умра за нея”.
След това шестимата наказани бяха въведени в междинния тунел на стрелбището. Дойде военният прокурор, който прочете присъдата, според която шестимата би трябвало да бъдат екзекутирани. След това свещеникът ги предложения да се изповядат, само че те отхвърлиха. Прокурорът пристъпи към наказаните и ги запита дали имат да кажат нещо. Атанас Ив. Козинаров сподели безшумно: „ Цял живот съм се борил за свободата на този народ”. Г-н прокурорът го прекъсна и му сподели, че такива заявления в този момент не са уместни. След това започнаха подсъдимите да си дават персоналните движимости, с цел да бъдат дадени на техните близки. Осъдените бяха отведени на мястото на изтезанието и завързани. Когато им поставяха качулките, направени от хартия, Петър Богданов извика: „ Да живее близката победа на алената армия”. И незабавно по-късно: „ Да живее близката победа на пролетариата.” Атанас Козинаров се сбогува с наказаните, като извика: „ Сбогом приятели и всички му дадоха отговор сбогом”.
Лицата, които бяха сложили към този момент книжните качулки, се отдръпнаха и незабавно наказаните групово запяха: Тоз, който падне в пердах за независимост... и последваха изстрелите.
Осъдените бяха екзекутирани.
24 VII 942 година
/Документът, оповестен с незначителни съкращения, е взет от сборника:”Никола Йонков Вапцаров - дело 585/1942 г” – публикуван от „ Фондация Вапцарова вяра/
Страницата приготви Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ