Избухва Горноджумайското въстание
На 23 септември 1902 година избухва едно от най-важните бойни сражения за българите в Македония - Горноджумайско въстание. Тогава българското население в Североизточна Македония се провежда от Върховния македоно-одрински комитет и стартира планувана офанзива против османското господство. Избухването на въстанието е част от огромния проект на комитета, който цели да притегли вниманието на западноевропейските страни към македонския въпрос. Организацията ВМОРО отхвърля да поддържа проекта на Върховния македоно-одрински комитет, само че това не стопира революционните чети. Въпреки бързото потушаване и слабата организация на Горноджумайското въстание, то съумява да предизвика интереса на интернационалната общественост към македонския въпрос.
Причина за организирането на Горноджумайското въстание се появява, откакто част от българските земи са освободени през 1878 година. Тогава в част от българските територии се открива самостоятелност и стартира възобновяване на българската страна. В същото време областите в Македония и Одринска Тракия остават под турско командване. Османската империя дава обещание, че ще извърши промени в тези региони и ще ограничи въздействието си в тези земи. В реалност обаче българите, които живеят в тези райони жадуват за независимост. През този интервал Османската империя няма мощни позиции в балканските територии и това дава опция на българите в Североизточна Македония да се провеждат в чети. Създават се няколко революционни групи, които са обединени от концепцията за самостоятелна Македония. По време на деветия конгрес на Върховния македоно-одрински комитет се взима решение за експлоадирането на въстание по тези земи. В началото на месец август 1902 година стартира подготовката за Горноджумайското въстание.
През септември 1902 година организацията на въстанието навлиза във финалната си фаза. Тогава доста революционни чети отпътуват за областите Костурско, Леринско, Воденско и други. Голяма част от революционерите се откриват в региона на Пиринска Македония, където стартират да убеждават локалното население, че въстанието се поддържа от Княжество България и българската войска ще взе участие в бойните сражения. В реалност, нещата не стоят по този метод. През този интервал държавното управление на Петко Каравелов издава заповед, в която не разрешава активността на македоно-одринското сдружение. В същото време България се пробва да получи интернационално финансиране, което ще стабилизира стопанската система на страната. Избухването на едно въстание ще окаже неприятно въздействие върху имиджа на страната ни в интернационален проект. Поради тази причина още в самото начало държавното управление на Петко Каравелов декларира, че се разграничава от революционните дейности и моли организацията на въстанието да бъде отсрочена във времето. ВМОРО също отхвърля да се включи в Горноджумайското въстание и счита, че стратегически ще бъде по-добре, в случай че бойните сражения се отсрочат с една година.
Въпреки всички митинги, на 18 септември 1902 година в село Градево, Върховният македоно-одрински комитет гласоподава за започването на въстанието. Официалната дата, на която би трябвало да избухнат бойните сражения е 25 септември 1902 година. Според първичния проект бойните дейности би трябвало да стартират от градовете Горна Джумая, Петрич и Мелник. На 23 септември се случва едно ненадейно събитие, което трансформира първичната организация на въстанието. При опит за самоотбрана в Железница са убити трима спахии. Революционерите влизат в стълкновение с локалните органи на реда и се стига до опожаряване на селото. Веднага щом схващат за случилото се, останалите революционни чети стартират да активизират войската си и да извършват проекта на въстанието. Бойните дейности в региона не престават до началото на месец ноември. Постепенно въстанието се популяризира към двата бряга на река Струма – в Горна Джумая, Петрич и Мелник, само че не визира мюсюлманските селища в района. В същото време Османската империя упражнява напън върху българската страна и тя затваря българо-турската граница. Това нанася тежък удар върху революционните чети и въстанието е потушено. Сред едни от най-засегнатите села след бойните сражения са Железница, Сърбиново, Градево, Горна Джумая, Разлог и други.
След Горноджумайското въстание огромна част от революционните комитети в Македония са унищожени. Тази възбрана оказва въздействие върху активността на ВМОРО. От организацията са принудени да ускорят подготовката на въстанието, което възнамеряват. В същото време над 2000 българи от Североизточна Македония остават без дом и са принудени да потърсят помощ от Княжество България. Въпреки своето прибързано експлоадиране, Горноджумайското въстание провокира реакцията на интернационалната общественост и повдига въпроса за освобождението на Македония. То провокира смяна в отношението към македонския въпрос и вкарва нови промени в политиката на македонската страна. Горноджумайското въстание се трансформира в преломен миг за битката за самостоятелност на Македония.
Източник: Уикипедия
Причина за организирането на Горноджумайското въстание се появява, откакто част от българските земи са освободени през 1878 година. Тогава в част от българските територии се открива самостоятелност и стартира възобновяване на българската страна. В същото време областите в Македония и Одринска Тракия остават под турско командване. Османската империя дава обещание, че ще извърши промени в тези региони и ще ограничи въздействието си в тези земи. В реалност обаче българите, които живеят в тези райони жадуват за независимост. През този интервал Османската империя няма мощни позиции в балканските територии и това дава опция на българите в Североизточна Македония да се провеждат в чети. Създават се няколко революционни групи, които са обединени от концепцията за самостоятелна Македония. По време на деветия конгрес на Върховния македоно-одрински комитет се взима решение за експлоадирането на въстание по тези земи. В началото на месец август 1902 година стартира подготовката за Горноджумайското въстание.
През септември 1902 година организацията на въстанието навлиза във финалната си фаза. Тогава доста революционни чети отпътуват за областите Костурско, Леринско, Воденско и други. Голяма част от революционерите се откриват в региона на Пиринска Македония, където стартират да убеждават локалното население, че въстанието се поддържа от Княжество България и българската войска ще взе участие в бойните сражения. В реалност, нещата не стоят по този метод. През този интервал държавното управление на Петко Каравелов издава заповед, в която не разрешава активността на македоно-одринското сдружение. В същото време България се пробва да получи интернационално финансиране, което ще стабилизира стопанската система на страната. Избухването на едно въстание ще окаже неприятно въздействие върху имиджа на страната ни в интернационален проект. Поради тази причина още в самото начало държавното управление на Петко Каравелов декларира, че се разграничава от революционните дейности и моли организацията на въстанието да бъде отсрочена във времето. ВМОРО също отхвърля да се включи в Горноджумайското въстание и счита, че стратегически ще бъде по-добре, в случай че бойните сражения се отсрочат с една година.
Въпреки всички митинги, на 18 септември 1902 година в село Градево, Върховният македоно-одрински комитет гласоподава за започването на въстанието. Официалната дата, на която би трябвало да избухнат бойните сражения е 25 септември 1902 година. Според първичния проект бойните дейности би трябвало да стартират от градовете Горна Джумая, Петрич и Мелник. На 23 септември се случва едно ненадейно събитие, което трансформира първичната организация на въстанието. При опит за самоотбрана в Железница са убити трима спахии. Революционерите влизат в стълкновение с локалните органи на реда и се стига до опожаряване на селото. Веднага щом схващат за случилото се, останалите революционни чети стартират да активизират войската си и да извършват проекта на въстанието. Бойните дейности в региона не престават до началото на месец ноември. Постепенно въстанието се популяризира към двата бряга на река Струма – в Горна Джумая, Петрич и Мелник, само че не визира мюсюлманските селища в района. В същото време Османската империя упражнява напън върху българската страна и тя затваря българо-турската граница. Това нанася тежък удар върху революционните чети и въстанието е потушено. Сред едни от най-засегнатите села след бойните сражения са Железница, Сърбиново, Градево, Горна Джумая, Разлог и други.
След Горноджумайското въстание огромна част от революционните комитети в Македония са унищожени. Тази възбрана оказва въздействие върху активността на ВМОРО. От организацията са принудени да ускорят подготовката на въстанието, което възнамеряват. В същото време над 2000 българи от Североизточна Македония остават без дом и са принудени да потърсят помощ от Княжество България. Въпреки своето прибързано експлоадиране, Горноджумайското въстание провокира реакцията на интернационалната общественост и повдига въпроса за освобождението на Македония. То провокира смяна в отношението към македонския въпрос и вкарва нови промени в политиката на македонската страна. Горноджумайското въстание се трансформира в преломен миг за битката за самостоятелност на Македония.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ