На 23 октомври се навършиха 95 години от рождението на

Сълзата на детето тежи по-малко от капризен вятър, но сълзата на гладното дете тежи повече от цялата Земя ~ Джани Родари

На 23 октомври се навършиха 95 години от рождението на италианския публицист Джани Родари. Роден през 1920 година в дребното градче Оменя в Северна Италия - край малко езеро с остров по средата, на който се издига остарял палат. Останал сирак на девет години. Автор е на едни от най-любимите на децата книжки - „ Приключенията на Лукчо ", „ Джелсомино в страната на лъжците ", „ Приказки по телефона ", „ Граматика на фантазията " и доста други. Да си напомним едно от най-хубавите негови стихотворения:

Бездомникът

Тоз, който си няма пари, нито къща,
към гарата той всяка вечер се връща,
в чакалнята влиза, без доста да тропа,
и ляга и спи сред двата вързопа.

Пазачът го гледа, стои и се чуди:
За где ли пътува? Дали да го буди?

А той не пътува ни нощем, ни с влака −
пътува той през деня на двата си крайници,
пътува, пътува с молбата си остаряла
и все не намира за себе си гара,
и все не намира ни самун, нито къща
и отново се завръща в чакалнята съща,
и трен щом изсвири, сънува, че него
заводска сирена отнейде зове го,
зове го и споделя: „ Честито, дребосъче!

Ти място откри! Ти работиш към този момент! "
Пазачо, смили се над потребността непозната,
недей го разсънва, недей го разсънва!

Ето историята за един човечец, попаднал в града кой знае от кое място. Трябвало да вземе, с цел да стигне до катедралата, на първо време трамвай номер 3, а след това номер 1. Въобразява си, че ще икономиса един билет, като вземе трамвай номер 4. Тази история би могла да помогне на децата да разграничават вярното събиране от невъзможното.

Кристалният Джакомо, въпреки и във вериги, бил по-силен от него, тъй като истината е по-силна от всяко нещо, по-светла от деня, по-страшна от вихър.

Реалността може да бъде пусната през основния вход, само че пък може да влезе и през прозореца, което е доста по-забавно.

Ако би трябвало да научим децата да мислят, би трябвало първо да ги научим да измислят.

Вярвам, че приказките, остарели и нови, образоват мозъка. Приказката е мястото на хипотезите. Тя може да ни даде ключовете, с цел да влезем в действителността по нови пътища и оказва помощ на детето да научи за света.

Изключването на тв приемника за четене на книга кара децата да намразват четенето.

Грешките са нужни, потребни като хляба и постоянно красиви. Пример – кулата в Пиза.

В страната на лъжите истината е болест.

Никога не си позволявайте да се плашите от думата " край ".

Има ли по принцип нужда от огледала? За да узнаем дали сме симпатични и красиви, е задоволително да затворим очи и да попитаме своя разум и сърце.