Създадена е ВМОРО
На 23 октомври 1893 година в Солун в квартирата на Иван Хаджиниколов е сложено началото на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Нейни създатели са шестима македонски българи: Дамян Груев от с. Смилево, който тогава е коректор в печатницата на Коне Самарджиев; д–р Христо Татарчев от Ресен, който е доктор в Българската мъжка гимназия в Солун; Петър Попарсов от с. Богомила, който е преподавател в Българската мъжка гимназия в града, Христо Батанджиев от с. Гюмендже, който е секретар на Българската митрополия в Солун, Андон Димитров от с. Айватово, който е преподавател в Българската мъжка гимназия в Солун и Иван Хаджиниколов от Кукуш, който е книжар в същия град. Организацията се явява последовател на БРЦК и на делото на Хр. Ботев, Васил Левски, Г. С. Раковски.
След подписването на Берлинския контракт популацията в Македония и Одринско остава под османско господство. Още тогава били направени първите опити за основаване на трайна революционна конструкция — комитетите „ Единство “, само че те били несполучливи. Основаването в Пловдив на Българския скришен централен революционен комитет през 1885 година имало за първична цел освобождението на Македония от османска власт. В реалност обаче била реализирана по-лесната цел — обединяването на Източна Румелия и Княжество България. Впоследствие почнали да пораждат и други революционни групи и кръжоци, които да приготвят революционното придвижване в Македония и Одринско. Такъв опит за основаване на революционна организация за избавление на Македония и Одринско бил изработен в Пловдив през 1889–1890 година от Пере Тошев и Андрей Ляпчев, някогашни членове на БТЦРК. Междувременно измежду учениците на Солунската българска мъжка гимназия работил Таен революционен кръжок, управителен от Гоце Делчев. През 1891 година Дамян Груев и Петър Попарсов, по това време студенти в Софийския университет, се заемат да провеждат част от състудентите си. Те основават в София скрито младежко сдружение, наречено „ Дружба “.
На идната година, след довеждане докрай на образованието си, те се прибират в Македония, където стават екзархийски учители. Дейност, сходна на тяхната, развива в Солун Иван Хаджиниколов, който е български книжар там. През 1892 година той се среща в София с Гоце Делчев, който към този момент е юнкер във военното учебно заведение, и с Коста Шахов, като съгласуват желанията си за образуване на въоръжена битка. След завръщането си в Солун Хаджиниколов стартира да търси хора за реализиране на този план.
Така на 23 октомври 1893 година в Солун шестима български интелектуалци основават революционен комитет. На тази първа среща, която изиграва ролята на организационен конгрес, се събират лекар Христо Татарчев, Дамян Груев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Христо Батанджиев и Андон Димитров.
Задачата им е да приготви и сплоти българското население в Македония и Одринска Тракия и да даде проведен отпор на сръбската агитация. Първоначалната цел е да се извоюва автономност на Македония и Одринско (както е несъмнено в член 23 на Берлинския договор) и вероятно по-късно да се пристъпи към обединяване със свободните български земи.
Наскоро по-късно са извършени още две срещи. Срещите се организират без да се водят протоколи и без да се избира в началото управление. Според Попарсов групата била наречена официално „ Комитет за придобиване политическите права на Македония, дадени от Берлинския контракт “. На ново заседание на същата група, извършено отново в Солун при започване на 1894 година, присъстващите към този момент имали на разположение образец от „ Записки по българските въстания “ на Захари Стоянов, в който били оповестени Уставът и Наредбата на Българския революционен централен комитет. Те я взимат като пример за първия правилник на организацията, който не е непокътнат. Изработването му е предоставено на Попарсов. Формирано е управително тяло на организацията – Централен комитет. Неговият състав е: доктор Христо Татарчев – председател; Дамян Груев - секретар; Иван Хаджиниколов – подпредседател; Андон Димитров – касиер; Петър Попарсов и Христо Батанджиев – съветници.
Консолидирането на организацията станало на Ресенския конгрес през лятото на 1894 година Одобрен е новият Устав. Започва издаването на революционните вестници „ На оръжие “ и „ Бунтовник “ и се изготвя вътрешен устав на локалните революционни комитети. Първото име, което носи организацията евентуално е Централен македонски революционен комитет (ЦМРК) или Македонски революционен комитет (МРК).
Началните стъпки на организацията са доста внимателни. В конспирацията се посвещават единствено стеснен кръг от хора – най-вече първенците по градовете и селата, учителите, свещениците и така нататък
Източник: Уикидепия
Нейни създатели са шестима македонски българи: Дамян Груев от с. Смилево, който тогава е коректор в печатницата на Коне Самарджиев; д–р Христо Татарчев от Ресен, който е доктор в Българската мъжка гимназия в Солун; Петър Попарсов от с. Богомила, който е преподавател в Българската мъжка гимназия в града, Христо Батанджиев от с. Гюмендже, който е секретар на Българската митрополия в Солун, Андон Димитров от с. Айватово, който е преподавател в Българската мъжка гимназия в Солун и Иван Хаджиниколов от Кукуш, който е книжар в същия град. Организацията се явява последовател на БРЦК и на делото на Хр. Ботев, Васил Левски, Г. С. Раковски.
След подписването на Берлинския контракт популацията в Македония и Одринско остава под османско господство. Още тогава били направени първите опити за основаване на трайна революционна конструкция — комитетите „ Единство “, само че те били несполучливи. Основаването в Пловдив на Българския скришен централен революционен комитет през 1885 година имало за първична цел освобождението на Македония от османска власт. В реалност обаче била реализирана по-лесната цел — обединяването на Източна Румелия и Княжество България. Впоследствие почнали да пораждат и други революционни групи и кръжоци, които да приготвят революционното придвижване в Македония и Одринско. Такъв опит за основаване на революционна организация за избавление на Македония и Одринско бил изработен в Пловдив през 1889–1890 година от Пере Тошев и Андрей Ляпчев, някогашни членове на БТЦРК. Междувременно измежду учениците на Солунската българска мъжка гимназия работил Таен революционен кръжок, управителен от Гоце Делчев. През 1891 година Дамян Груев и Петър Попарсов, по това време студенти в Софийския университет, се заемат да провеждат част от състудентите си. Те основават в София скрито младежко сдружение, наречено „ Дружба “.
На идната година, след довеждане докрай на образованието си, те се прибират в Македония, където стават екзархийски учители. Дейност, сходна на тяхната, развива в Солун Иван Хаджиниколов, който е български книжар там. През 1892 година той се среща в София с Гоце Делчев, който към този момент е юнкер във военното учебно заведение, и с Коста Шахов, като съгласуват желанията си за образуване на въоръжена битка. След завръщането си в Солун Хаджиниколов стартира да търси хора за реализиране на този план.
Така на 23 октомври 1893 година в Солун шестима български интелектуалци основават революционен комитет. На тази първа среща, която изиграва ролята на организационен конгрес, се събират лекар Христо Татарчев, Дамян Груев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Христо Батанджиев и Андон Димитров.
Задачата им е да приготви и сплоти българското население в Македония и Одринска Тракия и да даде проведен отпор на сръбската агитация. Първоначалната цел е да се извоюва автономност на Македония и Одринско (както е несъмнено в член 23 на Берлинския договор) и вероятно по-късно да се пристъпи към обединяване със свободните български земи.
Наскоро по-късно са извършени още две срещи. Срещите се организират без да се водят протоколи и без да се избира в началото управление. Според Попарсов групата била наречена официално „ Комитет за придобиване политическите права на Македония, дадени от Берлинския контракт “. На ново заседание на същата група, извършено отново в Солун при започване на 1894 година, присъстващите към този момент имали на разположение образец от „ Записки по българските въстания “ на Захари Стоянов, в който били оповестени Уставът и Наредбата на Българския революционен централен комитет. Те я взимат като пример за първия правилник на организацията, който не е непокътнат. Изработването му е предоставено на Попарсов. Формирано е управително тяло на организацията – Централен комитет. Неговият състав е: доктор Христо Татарчев – председател; Дамян Груев - секретар; Иван Хаджиниколов – подпредседател; Андон Димитров – касиер; Петър Попарсов и Христо Батанджиев – съветници.
Консолидирането на организацията станало на Ресенския конгрес през лятото на 1894 година Одобрен е новият Устав. Започва издаването на революционните вестници „ На оръжие “ и „ Бунтовник “ и се изготвя вътрешен устав на локалните революционни комитети. Първото име, което носи организацията евентуално е Централен македонски революционен комитет (ЦМРК) или Македонски революционен комитет (МРК).
Началните стъпки на организацията са доста внимателни. В конспирацията се посвещават единствено стеснен кръг от хора – най-вече първенците по градовете и селата, учителите, свещениците и така нататък
Източник: Уикидепия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ