На 23 август 1989 г. (точно 50 години след пакта

На 23 август 1989 година (точно 50 години след пакта Хитлер-Сталин) към два милиона души се провеждат и образуват жива верига с дължина почти 600 км от Талин през Рига и до Вилнюс, с цел да показват своята позиция за самостоятелност на прибалтийските страни. Това е по този начин нареченият Балтийски път.
Пеещата гражданска война съставлява интервал на национални промени в Прибалтика от 1987 до 1991 година и на битка за възвръщане на държавната самостоятелност.
По време на така наречен Перестройка в интервала 1988-1992 се пеят сходни песни на национални събрания и мирни демонстрации. Стотици хиляди хора се събират на публични места и игрища, с цел да изразят своите старания за осведоменост и своето мнение за руската окупация и анексия. По време на сходни сбирки се пеят обичайните национални песни, наречени Дайнаи, които прочувствено сплотяват народа и демонстрират околните връзки, корени и минало на културите на народите в Прибалтика.
И през днешния ден националните песни се пеят на сцените в огромните градове в Прибалтика на значими паметни дни, само че естествено съпроводени от модерното схващане, т.е. от известни рок банди. Те се популяризират и на CD и DVD носители.
И до през днешния ден продължава да съществува финландското радио YLE, чиито радио- и телевизионни стратегии съумяват да бъдат долавяни и в Естония и в които всеки ден се изпълнявал националния финландски химн от Фредерик Пациус за завършек на стратегиите. Мелодията на финландския химн е същата като тази на естонския.
По време на Пеещата гражданска война тази ария стартира още веднъж постоянно да се пее в Естония. На проява на талинския песенен фестивал през 1988 повече от 300 хиляди естонци за пръв път още веднъж се осмеляват свободно да запеят неразрешения си химн.
След като страната получава своята самостоятелност (виж История на Естония), тази ария още веднъж се трансформира в формален народен химн.