Ядрен взрив или метеорит: Какво се крие зад инцидента „Вела“
На 22 септември 1979 година се случва нещо, което и до през днешния ден озадачава учените. Тогава американски спътник засича несигурно блещукане на светлина покрай архипелага Принц Едуард, намиращ се в южната част на Индийския океан. Според някои, става въпрос за рухване на астероид, само че множеството откриватели са на друго мнение. Те настояват, че ярката светлина е породена от опит с нуклеарно оръжие. Да се даде отговор на въпроса какво тъкмо се е случило е съвсем невъзможна задача, защото огромна част от наличните данни към момента са засекретени. Какво в действителност знаем за този тайнствен случай, прочут като случая " Вела "?
OTD Sept 22, 1979 a double flash near Prince Edward Islands in Indian Ocean detected by the American Vela Hotel satellite. Suspected nuclear test by South Africa, much the data remains classified.
— SPIES&VESPERS (@SpiesVespers)
Сателитите „ Вела “
Апаратът, който засякъл проблясването, е част от група спътници, основани в границите на така наречен план „ Вела “. Те били проектирани по разпореждане на Пентагона, а задачата им била да засичат нуклеарни детонации в атмосферата и космоса. Проектът бил обвързван с Договора за частична възбрана на нуклеарните опити, подписан през 1963 година от Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и още няколко страни. Въпросното интернационално съглашение забранявало провеждането на сходни опити в атмосферата, космоса и под вода. „ Вела “ стартирал през 1959 година със непретенциозен бюджет и завършил 26 години по-късно. Общият брой на изстреляните спътници е 12, като те били разграничени на два вида. Едните били подобаващи за проучването на открития космос, до момента в който другите били по-усъвършенствани и можели да правят наблюдения и на атмосферата.
Първият спътник от програмата „ Вела “ бил изстрелян на 17 октомври 1963 година (една седмица след влизането в действие на Договора за частична възбрана на нуклеарните опити), а последният – на 8 април 1970 година Първоначалните упования били да действат сред 6 и 18 месеца, само че те надминали и най-смелите прогнози на учените. Показателен е фактът, че последният уред от стратегия „ Вела “ останал в орбита цели 15 години. Всички спътници били оборудвани с устройства за наблюдаване на рентгенови и гама лъчи, както и със слънчеви акумулатори с мощ сред 90 и 120 вата.
22 Sept 1979 two optical sensors on U.S. satellite Vela 6911 detected a double-flash of light that appeared characteristic of an atmospheric nuclear explosion. Today, most independent researchers believe that it was caused by an undeclared test carried out by Israel/South Africa.
— NUKES (@atomicarchive)
Мистериозно блещукане
На 22 септември 1979 година спътникът „ Вела 10 “ (известен и като „ Вела 5Б “) засякъл двоен проблясък (един мощен и къс и различен, който бил по-слаб, само че по-продължителен), който имал характерностите на нуклеарен гърмеж. Според специалистите, явлението отговаряло на детонация с мощ сред 2 и 3 килотона. През идващите седмици в региона били изпратени американски разследващи самолети. Според данни, публикувани от обсерваторията Аресибо в Пуерто Рико, в ранните часове на 22 септември имало аномална йоносферна вълна, която се движела от югоизток на северозапад.
След като новината за случилото се станала обществено притежание, американското Министерство на защитата съобщило, че става въпрос за гърмеж на бомба или някакво естествено събитие – като рухване на астероид или мълния. Първоначалната оценка на Съвета за национална сигурност на Съединени американски щати гласяла, че съществува „ огромна възможност “ явлението да е породено от нуклеарна детонация с ниска мощ, макар че не са открити радиоактивни парчета и липсват „ потвърждаващи това изказване сеизмични или хидроакустични данни “. Друг отчет, обаче, определил въпросното умозаключение като „ неубедително “. През 1980 година американският президент Джими Картър наредил наличните данни да бъдат оценени още веднъж, с цел да се даде финален отговор на въпроса каква е повода за мистериозния проблясък. По това време той се борел да бъде избран отново, а тематиката за неразпространението на нуклеарните оръжия била измежду акцентите в неговата предизборна акция. Заключението на специалистите било, че случилото се има „ доста от характерностите на следени по-рано нуклеарни детонации “, само че „ деликатното вглеждане в детайлите разкрива обилни отклонения…което слага под въпрос определянето на събитието като нуклеарен опит “.
September 22, 1979 The Vela Incident. An unidentified double flash is detected by an American Vela Hotel satellite near the Prince Edward Islands near Antarctica. It is thought to have been a nuclear weapon test lead by Israel & South Africa.
— On This Day (@_In_History)
В търсене на истината
Повечето откриватели през днешния ден са единомислещи, че повода за проблясъка е тестване на атомно оръжие. Те акцентират, че всяко едно от предходните 41 събития, засечени от спътника, са доказани нуклеарни детонации. Съществуват няколко теории по отношение на това кой може да е направил теста. Сред обвинените страни са Франция и Пакистан, както и Индия, която направила първия си нуклеарен опит няколко години по-рано – на 18 май 1974 година Известен с кодовото име „ Усмихнатия Буда “, това бил първият сходен тест, осъществен от страна, която не е непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Появили се и спекулации, че зад случая Вела стои Съюз на съветските социалистически републики, само че нито едно от тези догатки не било подкрепено от безапелационни доказателства.
Редица специалисти споделят мнението, че тестването било взаимна интервенция на Република Южна Африка и Израел или че е дело единствено на една от двете страни. Какво сочат обстоятелствата? Според отчет, направен от Международната организация за атомна сила, по времето, когато било засечено явлението, африканската страна не разполагала с технологията да извърши сходен тест (тук би трябвало да се означи, че през 80-те години на предишния век страната най-вероятно разполагала с няколко бойни глави). Подобно било мнението и на Централно разузнавателно управление на САЩ. Според специалисти от организацията, които разследвали случая, „ изказванията, че Република Южна Африка е направила нуклеарно тестване на 22 септември, са неоснователни “.
Що се отнася до Израел, американското разузнаване отбелязало още преди случая Вела, че страната най-вероятно разполага с атомни оръжия. Журналистът Сиймор Хърш, който разследвал случая, акцентира, че в региона на хипотетичния тест били изпратени два израелски кораба, както и „ контингент от израелски военни и нуклеарни специалисти “. Други допълват, че тестването било осъществено с поддръжката на Република Южна Африка, а Съединени американски щати прикрили този факт, с цел да не влошат връзките си с двете забъркани страни. Показателни са думите на Джими Картър, които той написал в дневника си на 27 февруари 1980 година: „ Нашите учени стават все по-убедени, че израелците са направили нуклеарен тест “. Въпреки това, разногласията по тематиката за случая Вела не престават, а множеството специалисти са на мнение, че цялата истина за случилото се евентуално в никакъв случай няма да излезе на бял свят.
OTD Sept 22, 1979 a double flash near Prince Edward Islands in Indian Ocean detected by the American Vela Hotel satellite. Suspected nuclear test by South Africa, much the data remains classified.
— SPIES&VESPERS (@SpiesVespers)
Сателитите „ Вела “
Апаратът, който засякъл проблясването, е част от група спътници, основани в границите на така наречен план „ Вела “. Те били проектирани по разпореждане на Пентагона, а задачата им била да засичат нуклеарни детонации в атмосферата и космоса. Проектът бил обвързван с Договора за частична възбрана на нуклеарните опити, подписан през 1963 година от Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и още няколко страни. Въпросното интернационално съглашение забранявало провеждането на сходни опити в атмосферата, космоса и под вода. „ Вела “ стартирал през 1959 година със непретенциозен бюджет и завършил 26 години по-късно. Общият брой на изстреляните спътници е 12, като те били разграничени на два вида. Едните били подобаващи за проучването на открития космос, до момента в който другите били по-усъвършенствани и можели да правят наблюдения и на атмосферата.
Първият спътник от програмата „ Вела “ бил изстрелян на 17 октомври 1963 година (една седмица след влизането в действие на Договора за частична възбрана на нуклеарните опити), а последният – на 8 април 1970 година Първоначалните упования били да действат сред 6 и 18 месеца, само че те надминали и най-смелите прогнози на учените. Показателен е фактът, че последният уред от стратегия „ Вела “ останал в орбита цели 15 години. Всички спътници били оборудвани с устройства за наблюдаване на рентгенови и гама лъчи, както и със слънчеви акумулатори с мощ сред 90 и 120 вата.
22 Sept 1979 two optical sensors on U.S. satellite Vela 6911 detected a double-flash of light that appeared characteristic of an atmospheric nuclear explosion. Today, most independent researchers believe that it was caused by an undeclared test carried out by Israel/South Africa.
— NUKES (@atomicarchive)
Мистериозно блещукане
На 22 септември 1979 година спътникът „ Вела 10 “ (известен и като „ Вела 5Б “) засякъл двоен проблясък (един мощен и къс и различен, който бил по-слаб, само че по-продължителен), който имал характерностите на нуклеарен гърмеж. Според специалистите, явлението отговаряло на детонация с мощ сред 2 и 3 килотона. През идващите седмици в региона били изпратени американски разследващи самолети. Според данни, публикувани от обсерваторията Аресибо в Пуерто Рико, в ранните часове на 22 септември имало аномална йоносферна вълна, която се движела от югоизток на северозапад.
След като новината за случилото се станала обществено притежание, американското Министерство на защитата съобщило, че става въпрос за гърмеж на бомба или някакво естествено събитие – като рухване на астероид или мълния. Първоначалната оценка на Съвета за национална сигурност на Съединени американски щати гласяла, че съществува „ огромна възможност “ явлението да е породено от нуклеарна детонация с ниска мощ, макар че не са открити радиоактивни парчета и липсват „ потвърждаващи това изказване сеизмични или хидроакустични данни “. Друг отчет, обаче, определил въпросното умозаключение като „ неубедително “. През 1980 година американският президент Джими Картър наредил наличните данни да бъдат оценени още веднъж, с цел да се даде финален отговор на въпроса каква е повода за мистериозния проблясък. По това време той се борел да бъде избран отново, а тематиката за неразпространението на нуклеарните оръжия била измежду акцентите в неговата предизборна акция. Заключението на специалистите било, че случилото се има „ доста от характерностите на следени по-рано нуклеарни детонации “, само че „ деликатното вглеждане в детайлите разкрива обилни отклонения…което слага под въпрос определянето на събитието като нуклеарен опит “.
September 22, 1979 The Vela Incident. An unidentified double flash is detected by an American Vela Hotel satellite near the Prince Edward Islands near Antarctica. It is thought to have been a nuclear weapon test lead by Israel & South Africa.
— On This Day (@_In_History)
В търсене на истината
Повечето откриватели през днешния ден са единомислещи, че повода за проблясъка е тестване на атомно оръжие. Те акцентират, че всяко едно от предходните 41 събития, засечени от спътника, са доказани нуклеарни детонации. Съществуват няколко теории по отношение на това кой може да е направил теста. Сред обвинените страни са Франция и Пакистан, както и Индия, която направила първия си нуклеарен опит няколко години по-рано – на 18 май 1974 година Известен с кодовото име „ Усмихнатия Буда “, това бил първият сходен тест, осъществен от страна, която не е непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Появили се и спекулации, че зад случая Вела стои Съюз на съветските социалистически републики, само че нито едно от тези догатки не било подкрепено от безапелационни доказателства.
Редица специалисти споделят мнението, че тестването било взаимна интервенция на Република Южна Африка и Израел или че е дело единствено на една от двете страни. Какво сочат обстоятелствата? Според отчет, направен от Международната организация за атомна сила, по времето, когато било засечено явлението, африканската страна не разполагала с технологията да извърши сходен тест (тук би трябвало да се означи, че през 80-те години на предишния век страната най-вероятно разполагала с няколко бойни глави). Подобно било мнението и на Централно разузнавателно управление на САЩ. Според специалисти от организацията, които разследвали случая, „ изказванията, че Република Южна Африка е направила нуклеарно тестване на 22 септември, са неоснователни “.
Що се отнася до Израел, американското разузнаване отбелязало още преди случая Вела, че страната най-вероятно разполага с атомни оръжия. Журналистът Сиймор Хърш, който разследвал случая, акцентира, че в региона на хипотетичния тест били изпратени два израелски кораба, както и „ контингент от израелски военни и нуклеарни специалисти “. Други допълват, че тестването било осъществено с поддръжката на Република Южна Африка, а Съединени американски щати прикрили този факт, с цел да не влошат връзките си с двете забъркани страни. Показателни са думите на Джими Картър, които той написал в дневника си на 27 февруари 1980 година: „ Нашите учени стават все по-убедени, че израелците са направили нуклеарен тест “. Въпреки това, разногласията по тематиката за случая Вела не престават, а множеството специалисти са на мнение, че цялата истина за случилото се евентуално в никакъв случай няма да излезе на бял свят.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ