16 март 1521 г. — Фернандо Магелан пристига на Филипините
На 22 март 1518 година крал Карлос утвърждава проекта на Магелан за околосветско корабоплаване и му дава сериозна дотация. С парите, получени от краля, той купуват пет кораба - „ Тринидад ”, „ Сан Антонио ”, „ Консепсион ”, „ Виктория ” и „ Сантяго ” - общо 265 индивида. В първото по рода си околосветско корабоплаване се насочва международен екипаж: с изключение на португалци и испанци, в неговия състав влизат представители на още 10 националности.
На 10 август 1519 година флотилията от пет кораба под командването на Магелан напуща Севиля и отплава на юг по река Гуадалкивир до Санлукар де Барамеда в устието й, където остава повече от пет седмици. Испанските управляващи са подозрителни към португалския адмирал и едвам не го стопират, само че на 20 септември Магелан въпреки всичко потегля.
Повече от четири месеца оредялата към този момент флотилията от три кораба плава първо на север около западния бряг на днешно Чили, стараейки се по-бързо да напусне студените високи ширини. Три месеца и двадесет дни по време на прехода през океана екипажът е лишен от свежа храна и прясна вода и болшинството от моряците заболяват от скорбут, като 19 индивида умират.
На 13 февруари 1521 година експедицията пресича Екватора, а на 6 март открива Марианските острови, в това число островите Гуам и Рота,където екипажът попълня запасите от вода и хранителни муниции и продължава на запад. Пътуването на Магелан води към Лимасава, Себу, Мактан, Палаван, Бруней, Селебес и най-после към Островите на подправките
На 15 март 1521 година преминавайки още 2000 км испанците виждат високите върхове на остров Самар от Филипинските острови. Корабите се придвижва още малко на юг към остров Сиаргао, ситуиран до южния завършек на Самар. Поради нерешителност на 17 март Магелан заповядва да се предвижат до дребния остров Хомонхон, където флотилията хвърля котва. Жителите на прилежащите острови доставят на екипажа плодове, кокосови орехи и палмово вино.
След една седмица флотилита се предвижва на югозапад и се открива край остров Лимасава. Към „ Тринидад ” се насочва лодка с локални поданици и когато малаецът Енрике, плебей на Магелан, ги заговаря на родния си език те го схващат. На Магелан му излиза наяве, че той се намира в тази част на Стария свят, където е публикуван малайският език, т.е. близо до „ Островите на подправките ”, където 10 години по-рано той обитава с експедицията на Антониу Абреу.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1769 година — Френският мореплавател Луи Антоан дьо Бугенвил приключва околосветското си странствуване в пристанище Сен Мало.
1792 година — Извършен е атентат против краля на Швеция Густав III, който умира 2 седмици по-късно.
1802 година — Създадена е американската военна академия Уест Пойнт.
1907 година — Съставено е 29 Правителство на България, отпред с Петър Гудев.
1911 година — Иван Гешов става министър-председател на България.
1913 година — След обединяване на няколко по-малки варненски футболни клуба е основан Семеен кодекс Тича, като датата се приема и за дата на основаването на ФК Черно море.
1917 година — Приключва Февруарската гражданска война и е основано Временното съветско държавно управление.
1925 година — Изменен е Законът за отбрана на страната.
1935 година — В нарушаване на Версайския контракт Нацистка Германия вкарва всеобща военна тегоба, а немските въоръжени сили получават името Вермахт.
1939 година — В кралския замък в Прага Адолф Хитлер афишира Бохемия и Моравия за немски протекторат.
1945 година — Втората международна война: Британската авиация прави масирана бомбардировка на немския град Вюрцбург — за 20 минути са разрушени 90 % от постройките и умират над 5 000 поданици.
1963 година — При изригване на вулкана Агунг на остров Бали (Индонезия) умират 11 000 души.
1978 година — Самолет Ту-134 на БГА Балкан катастрофира край селата Тлачене и Габаре, извършвайки постоянен полет София-Варшава, при което умират 73 души - 27 българи, 39 поляци и 7-членния екипаж.
1978 година — Премиерът на Италия Алдо Моро е похитен от лява терористична формация и по-късно погубен.
1988 година — Ирано-иракска война: Град Халабджа в Ирак е нападнат от режима на Саддам Хюсеин с бойни отровни газове, вследствие на което умират 5 000 кюрди.
1994 година — Йозеф Моравчик става министър-председател на Словакия.
1995 година — Норман Тагард става първият американски астронавт, стъпил на руска орбитална станция.
1995 година — Мисисипи става последният американски щат, който ратифицира 13-ата корекция в Конституцията, забраняваща робството.
1998 година — Папа Йоан Павел II сервира извинението на Ватикана за мълчанието на Римокатолическата черква по времето на Холокоста през Втората международна война.
2001 година — Съгласно статистиката във Англия, това е единственият ден сред 1993 и 2002 година, в който не е записано самоубийство
1687 година — София-Доротея декор Брауншвайг-Люнебург, кралица на Прусия († 1757 г.)
1750 година — Каролин Хершел, английска астрономка от немски генезис († 1848 г.)
1751 година — Джеймс Мадисън, 4-ти президент на Съединени американски щати († 1836 г.)
1774 година — Матю Флиндърс, английски мореплавател и откривател († 1814 г.)
1789 година — Георг Ом, немски физик († 1854 г.)
1794 година — Ами Буе, френски геолог († 1881 г.)
1839 година — Рене Сюли Прюдом, френски стихотворец, Нобелов лауреат († 1907 г.)
1853 година — Хайнрих Кайзер, немски физик († 1940 г.)
1859 година — Александър Попов, съветски академик († 1906 г.)
1868 година — Максим Горки, съветски публицист († 1936 г.)
1873 година — Михаил Чаков, български бунтовник († 1938 г.)
1877 година — Реза Шах Пахлави, ирански шах († 1941 г.)
1879 година — Григор Чешмеджиев, български политик († 1945 г.)
1884 година — Александър Беляев, съветски публицист († 1942 г.)
1892 година — Сесар Вайехо, перуански стихотворец († 1938 г.)
1900 година — Менча Кърничева, българска революционерка († 1964 г.)
1911 година — Йозеф Менгеле, немски доктор, военнопрестъпник († 1979 г.)
1912 година — Патриша Никсън, Първа дама на Съединени американски щати 1969 - 1974 († 1993 г.)
1913 година — Димитър Тишин, български публицист († 1992 г.)
1915 година — Кунихико Кодаира, японски математик † 1997 г.)
1918 година — Фредерик Рейнс, американски физик, Нобелов лауреат през 1995 година († 1998 г.)
1920 година — Денчо Знеполски, деятел на Българска комунистическа партия, партизанин, боен деятел † 1989 г.)
1920 година — Иван Гайдарджиев, български артист
1922 година — Вела Пеева, българска партизанка († 1944 г.)
1926 година — Джери Люис, американски актьор
1927 година — Владимир Комаров, руски космонавт († 1967 г.)
1932 година — Методи Андонов, български сценичен и кино режисьор († 1974 г.)
1937 година — Янко Динков, български футболист и треньор
1940 година — Бернардо Бертолучи, италиански режисьор
1948 година — Маргарет Вайс, американска писателка
1952 година — Алис Хофман, американска писателка-->
1953 година — Ричард Столман, американски деятел за свободен програмен продукт
1953 година — Изабел Юпер, френска актриса
1955 година — Бруно Барето, бразилски режисьор
1967 година — Лорън Греъм, американска актриса
1970 година — Михаил Христов, български футболист
1976 година — Джу Чън, китайска шахматистка
1976 година — Силвия Трендафилова, българска журналистка
1985 година — Делян Маджаров,български политолог, политик и PR
1990 година — Александър Методиев, български футболист
1986 година - Светозар Кнезовски, български артист
Починали
37 година — Тиберий, римски император (* 42 пр.н.е.)
455 година — Валентиниан III, римски импертатор (* 419 г.)
1457 година — Ласло Хуниади, маджарски общественик (* 1433 г.)
1736 година — Джовани Батиста Перголези, италиански композитор (* 1710 г.)
1801 година — Александра Павловна, Велика съветска княгиня (* 1783 г.)
1839 година — Август Циволка, съветски откривател (* 1810 г.)
1861 година — Виктория декор Сакс-Кобург-Заалфелд, херцогиня на Кент (* 1786 г.)
1888 година — Иполит Карно, френски политик (* 1801 г.)
1898 година — Обри Биърдсли, британски художник (* 1872 г.)
1903 година — Рой Бийн, американски арбитър (* 1825 г.)
1914 година — Шарл Албер Гоба, швейцарски политик, Нобелов лауреат през 1902 година (* 1843 г.)
1914 година — Джон Мъри, английски океанограф (* 1841 г.)
1915 година — Иван Илиев, български бунтовник (* 1850 г.)
1923 година — Александър Лодигин, съветски електротехник (* 1847 г.)
1925 година — Август декор Васерман, немски бактериолог (* 1866 г.)
1930 година — Мигел Примо де Ривера, испански деспот (* 1870 г.)
1935 година — Джон Маклеод, шотландски физик, Нобелов лауреат през 1923 година (* 1876 г.)
1935 година — Арон Нимцович, датски шахматист (* 1886 г.)
1937 година — Мара Белчева, българска поетеса (* 1868 г.)
1940 година — Селма Лагерльоф, шведска писателка и Нобелов лауреат през 1909 година (* 1858 г.)
1942 година — Яков Перелман, съветски теоретичен популяризатор (* 1882 г.)
1943 година — Жорж Жиро, френски математик (* 1889 г.)
1957 година — Константин Брънкуш, румънски ваятел (* 1876 г.)
1958 година — Никола Ганушев, български художник (* 1889 г.)
1979 година — Жан Моне, френски общественик (* 1888 г.)
1992 година — Ив Рокар, френски физик (* 1903 г.)
1995 година — Рашко Сугарев, български публицист (* 1941 г.)
1998 година — Дерек Бартън, английски химик, Нобелов лауреат през 1969 година (* 1918 г.)
2000 година — Азаря Поликаров, български мъдрец (* 1921 г.)
2010 година — Ксения Пайчин, сръбска певица (* 1977 г.)
Празници
Ден на астрономическите обсерватории (отбелязва се от 1990 година, първо в Италия);
Боен празник на 4-ти Плевенски полк.
Obekti.bg
На 10 август 1519 година флотилията от пет кораба под командването на Магелан напуща Севиля и отплава на юг по река Гуадалкивир до Санлукар де Барамеда в устието й, където остава повече от пет седмици. Испанските управляващи са подозрителни към португалския адмирал и едвам не го стопират, само че на 20 септември Магелан въпреки всичко потегля.
Повече от четири месеца оредялата към този момент флотилията от три кораба плава първо на север около западния бряг на днешно Чили, стараейки се по-бързо да напусне студените високи ширини. Три месеца и двадесет дни по време на прехода през океана екипажът е лишен от свежа храна и прясна вода и болшинството от моряците заболяват от скорбут, като 19 индивида умират.
На 13 февруари 1521 година експедицията пресича Екватора, а на 6 март открива Марианските острови, в това число островите Гуам и Рота,където екипажът попълня запасите от вода и хранителни муниции и продължава на запад. Пътуването на Магелан води към Лимасава, Себу, Мактан, Палаван, Бруней, Селебес и най-после към Островите на подправките
На 15 март 1521 година преминавайки още 2000 км испанците виждат високите върхове на остров Самар от Филипинските острови. Корабите се придвижва още малко на юг към остров Сиаргао, ситуиран до южния завършек на Самар. Поради нерешителност на 17 март Магелан заповядва да се предвижат до дребния остров Хомонхон, където флотилията хвърля котва. Жителите на прилежащите острови доставят на екипажа плодове, кокосови орехи и палмово вино.
След една седмица флотилита се предвижва на югозапад и се открива край остров Лимасава. Към „ Тринидад ” се насочва лодка с локални поданици и когато малаецът Енрике, плебей на Магелан, ги заговаря на родния си език те го схващат. На Магелан му излиза наяве, че той се намира в тази част на Стария свят, където е публикуван малайският език, т.е. близо до „ Островите на подправките ”, където 10 години по-рано той обитава с експедицията на Антониу Абреу.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1769 година — Френският мореплавател Луи Антоан дьо Бугенвил приключва околосветското си странствуване в пристанище Сен Мало.
1792 година — Извършен е атентат против краля на Швеция Густав III, който умира 2 седмици по-късно.
1802 година — Създадена е американската военна академия Уест Пойнт.
1907 година — Съставено е 29 Правителство на България, отпред с Петър Гудев.
1911 година — Иван Гешов става министър-председател на България.
1913 година — След обединяване на няколко по-малки варненски футболни клуба е основан Семеен кодекс Тича, като датата се приема и за дата на основаването на ФК Черно море.
1917 година — Приключва Февруарската гражданска война и е основано Временното съветско държавно управление.
1925 година — Изменен е Законът за отбрана на страната.
1935 година — В нарушаване на Версайския контракт Нацистка Германия вкарва всеобща военна тегоба, а немските въоръжени сили получават името Вермахт.
1939 година — В кралския замък в Прага Адолф Хитлер афишира Бохемия и Моравия за немски протекторат.
1945 година — Втората международна война: Британската авиация прави масирана бомбардировка на немския град Вюрцбург — за 20 минути са разрушени 90 % от постройките и умират над 5 000 поданици.
1963 година — При изригване на вулкана Агунг на остров Бали (Индонезия) умират 11 000 души.
1978 година — Самолет Ту-134 на БГА Балкан катастрофира край селата Тлачене и Габаре, извършвайки постоянен полет София-Варшава, при което умират 73 души - 27 българи, 39 поляци и 7-членния екипаж.
1978 година — Премиерът на Италия Алдо Моро е похитен от лява терористична формация и по-късно погубен.
1988 година — Ирано-иракска война: Град Халабджа в Ирак е нападнат от режима на Саддам Хюсеин с бойни отровни газове, вследствие на което умират 5 000 кюрди.
1994 година — Йозеф Моравчик става министър-председател на Словакия.
1995 година — Норман Тагард става първият американски астронавт, стъпил на руска орбитална станция.
1995 година — Мисисипи става последният американски щат, който ратифицира 13-ата корекция в Конституцията, забраняваща робството.
1998 година — Папа Йоан Павел II сервира извинението на Ватикана за мълчанието на Римокатолическата черква по времето на Холокоста през Втората международна война.
2001 година — Съгласно статистиката във Англия, това е единственият ден сред 1993 и 2002 година, в който не е записано самоубийство
1687 година — София-Доротея декор Брауншвайг-Люнебург, кралица на Прусия († 1757 г.)
1750 година — Каролин Хершел, английска астрономка от немски генезис († 1848 г.)
1751 година — Джеймс Мадисън, 4-ти президент на Съединени американски щати († 1836 г.)
1774 година — Матю Флиндърс, английски мореплавател и откривател († 1814 г.)
1789 година — Георг Ом, немски физик († 1854 г.)
1794 година — Ами Буе, френски геолог († 1881 г.)
1839 година — Рене Сюли Прюдом, френски стихотворец, Нобелов лауреат († 1907 г.)
1853 година — Хайнрих Кайзер, немски физик († 1940 г.)
1859 година — Александър Попов, съветски академик († 1906 г.)
1868 година — Максим Горки, съветски публицист († 1936 г.)
1873 година — Михаил Чаков, български бунтовник († 1938 г.)
1877 година — Реза Шах Пахлави, ирански шах († 1941 г.)
1879 година — Григор Чешмеджиев, български политик († 1945 г.)
1884 година — Александър Беляев, съветски публицист († 1942 г.)
1892 година — Сесар Вайехо, перуански стихотворец († 1938 г.)
1900 година — Менча Кърничева, българска революционерка († 1964 г.)
1911 година — Йозеф Менгеле, немски доктор, военнопрестъпник († 1979 г.)
1912 година — Патриша Никсън, Първа дама на Съединени американски щати 1969 - 1974 († 1993 г.)
1913 година — Димитър Тишин, български публицист († 1992 г.)
1915 година — Кунихико Кодаира, японски математик † 1997 г.)
1918 година — Фредерик Рейнс, американски физик, Нобелов лауреат през 1995 година († 1998 г.)
1920 година — Денчо Знеполски, деятел на Българска комунистическа партия, партизанин, боен деятел † 1989 г.)
1920 година — Иван Гайдарджиев, български артист
1922 година — Вела Пеева, българска партизанка († 1944 г.)
1926 година — Джери Люис, американски актьор
1927 година — Владимир Комаров, руски космонавт († 1967 г.)
1932 година — Методи Андонов, български сценичен и кино режисьор († 1974 г.)
1937 година — Янко Динков, български футболист и треньор
1940 година — Бернардо Бертолучи, италиански режисьор
1948 година — Маргарет Вайс, американска писателка
1952 година — Алис Хофман, американска писателка-->
1953 година — Ричард Столман, американски деятел за свободен програмен продукт
1953 година — Изабел Юпер, френска актриса
1955 година — Бруно Барето, бразилски режисьор
1967 година — Лорън Греъм, американска актриса
1970 година — Михаил Христов, български футболист
1976 година — Джу Чън, китайска шахматистка
1976 година — Силвия Трендафилова, българска журналистка
1985 година — Делян Маджаров,български политолог, политик и PR
1990 година — Александър Методиев, български футболист
1986 година - Светозар Кнезовски, български артист
Починали
37 година — Тиберий, римски император (* 42 пр.н.е.)
455 година — Валентиниан III, римски импертатор (* 419 г.)
1457 година — Ласло Хуниади, маджарски общественик (* 1433 г.)
1736 година — Джовани Батиста Перголези, италиански композитор (* 1710 г.)
1801 година — Александра Павловна, Велика съветска княгиня (* 1783 г.)
1839 година — Август Циволка, съветски откривател (* 1810 г.)
1861 година — Виктория декор Сакс-Кобург-Заалфелд, херцогиня на Кент (* 1786 г.)
1888 година — Иполит Карно, френски политик (* 1801 г.)
1898 година — Обри Биърдсли, британски художник (* 1872 г.)
1903 година — Рой Бийн, американски арбитър (* 1825 г.)
1914 година — Шарл Албер Гоба, швейцарски политик, Нобелов лауреат през 1902 година (* 1843 г.)
1914 година — Джон Мъри, английски океанограф (* 1841 г.)
1915 година — Иван Илиев, български бунтовник (* 1850 г.)
1923 година — Александър Лодигин, съветски електротехник (* 1847 г.)
1925 година — Август декор Васерман, немски бактериолог (* 1866 г.)
1930 година — Мигел Примо де Ривера, испански деспот (* 1870 г.)
1935 година — Джон Маклеод, шотландски физик, Нобелов лауреат през 1923 година (* 1876 г.)
1935 година — Арон Нимцович, датски шахматист (* 1886 г.)
1937 година — Мара Белчева, българска поетеса (* 1868 г.)
1940 година — Селма Лагерльоф, шведска писателка и Нобелов лауреат през 1909 година (* 1858 г.)
1942 година — Яков Перелман, съветски теоретичен популяризатор (* 1882 г.)
1943 година — Жорж Жиро, френски математик (* 1889 г.)
1957 година — Константин Брънкуш, румънски ваятел (* 1876 г.)
1958 година — Никола Ганушев, български художник (* 1889 г.)
1979 година — Жан Моне, френски общественик (* 1888 г.)
1992 година — Ив Рокар, френски физик (* 1903 г.)
1995 година — Рашко Сугарев, български публицист (* 1941 г.)
1998 година — Дерек Бартън, английски химик, Нобелов лауреат през 1969 година (* 1918 г.)
2000 година — Азаря Поликаров, български мъдрец (* 1921 г.)
2010 година — Ксения Пайчин, сръбска певица (* 1977 г.)
Празници
Ден на астрономическите обсерватории (отбелязва се от 1990 година, първо в Италия);
Боен празник на 4-ти Плевенски полк.
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ