Кратка история на „защитниците на църквата“ – швейцарската гвардия
На 21 януари 1506 година по нареждането на папа Юлий II се образува по този начин познатата швейцарска армия. До през днешния ден това се счита за една от най-старите военни бригади, които работят и до през днешния ден. След като Ватикана призовал тази армия да защищава папата, униформата трябвало да се промени. Ренесансът бил много по-дръзко прекарване и надлежно трябвали известни промени.
До 1981 година това била единствената група, която да защищава папата, до момента в който през 1981 година не се прави несполучлив опит за покушението на папа Йоан Павел II. Тогава към този момент се слагат много по-тежко въоръжени гвардейци, които да се оправят с по-сложните обстановки. Изискванията са сурови: армията приканва мъже на възраст сред 19-30 години, които не би трябвало да бъдат женени, всички би трябвало да преминат суровите тренировки и образование и по-късно би трябвало да чакат повикване от папата. Папа Юлий II първи ги назовава „ бранители на църквата “.
Първото им бойно кръщене е на 6 май 1527 година и до през днешния ден се счита за главния героизъм, който в никакъв случай няма да ги размени. Повече от 147 гвардейци съумяват да задържат офанзивата на римския император Чарлз V, до момента в който се води борбата за Рим. Папа Климент VII съумява да избяга със непретенциозен конвой от 42-ма гвардейци. Междувременно всички останали умират в осъществяване на своя дълг.
Снимка: By Anonymous – http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b8496581k, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=21656063
Папа Пол III ще възобнови службата на швейцарската армия единствено 10 години по-късно (1537 г.). Швейцарската армия има единствено благоприятни условия за защитаването на положителното си добро име и е последната линия на отбрана на крал Луи XVI. И даже тогава демонстрират героичен опити да се оправят с побеснялата навалица. Историята демонстрира, че армията е назначавана няколко пъти и по-късно разпускана според от обстановката.
Когато папа Пий IX напуща Рим е освободил и своите гвардейци, само че на идната година се завръща още веднъж и ги назначава. В края на XIX век към този момент няма особена потребност от гвардейци, които да охраняват толкоз ревниво папата, само че извършват обичайна роля на защита по време на някои церемонии. Броят им се понижава до 133 души. През 1929 година на услугите на папата идва и жандармерията, до момента в който армията продължава да участва на церемонии. През 1978 година следва следващото съкращаване, което в този случай е 90 индивида. Огнестрелното оръжие се вкарва след прословутия опит за ликвидиране, също така униформите се сменят и множеството гвардейци одобряват формалния дрешник, придружавайки папата в чужбина.
Самата армия се обновява всяка година на 6-и май и с изключение на възрастово условие, височината на претендента би трябвало да дава отговор на избран стандарт – в този случай приказваме за 174 сантиметра най-малко. На този стадий дамите не се позволяват в армията и това може да бъде проект за доста далечното бъдеще. Всеки гвардеец би трябвало да служи най-малко 2 години и заплатата е 1300 евро на месец със заплащането на спомагателните разноски и изключителни часове. Подвизите на тези джентълмени са записани в международната история и подпечатани с голямата им жертвоготовност.
